Решение № 6956 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13999/2017 г.

Решение № 6956 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13999/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "МГ Б." ЕООД, чрез процесуалния му представител - адв. Шивачева, против решение № 1509/2.10.2017 г. по адм. дело № 1964/2016 г. на Административен съд - Б., с искане за отмяната му като недопустимо и неправилно. Ответникът: началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр. Б., редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът: С. М. С., редовно призована, не се явява. От същата, чрез пълномощника й - адв. Кирязова, е постъпило становище, с което оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски, по представен списък. Ответниците - търговски дружества: "В. И." ООД и "Б. ч. с." ЕООД, редовно призовани, не изпращат представители. Ответникът: "И." ООД, чрез пълномощника му - съдружник Д. П., оспорва касационната жалба като неоснователна. Останалите ответници - физически лица, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение, по жалба на С. М. С., Административен съд - Б. е отменил Заповед № РД-18-9768/11.12.2015 г. на началника на СГКК-Б., като незаконосъобразна. Със заповедта, на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 4 ЗКИР е одобрено изменението на КККР на гр. П., одобрена със заповед № РД-18-36/29.04.2009 г. на ИД на АГКК, изразяващо се в промяна границите на съществуващ обект в КККР, а именно - на сграда с идентификатор 57491.509.36.13, представляваща хангар, депо, гараж, като площа на сградата се променя от 3 865 кв. м. на 2 978 кв. м., без промяна на предназначението на сградата и вписаните в регистъра нейни собственици, с подробно посочени имена и документ за собственост на всеки от тях. От представената Обяснителна записка към скицата-проект за промяна на КК на заснетата сграда с идентификатор 57491.509.36.13, гр. П., обл. Б., става ясно, че предмет на изменението е само контура на тази сграда - покрит гараж, тъй като е отразена с неправилни граници, поради грешка в КК. Конкретно изменението се състои в добавяне на вътрешен контур на сградата, като частта извън контура представлява атриум, в който е разположен плувен басейн, който не е част от покрития гараж. По делото е била назначена СТЕ, потвърждаваща данните в обяснителната записка, относно извършеното изменение - предмет на заповедта. Съдът, след като е установил фактите по делото, е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 26, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 61, ал. 3 АПК, чл. 34, чл. 35 и чл. 36, ал. 3 АПК, както и чл. 54, ал. 4 ЗКИР, вр. чл. 61 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването на касатора за недопустимост на обжалваното решение, поради просрочие на подадената от С. М. С. жалба. По делото е установено, че органът - началника на СГКК-Б., не е извършил съобщаване на заповедта по реда на чл. 61, ал. 1 и 2 АПК до оспорващата, въпреки знанието за нейния адрес. С. на заповедта на всички заинтересовани лица, вкл. и на оспорващата Станчева, е извършено по реда на чл. 61, ал. 3 АПК. Правилно е прието, че спрямо Станчева този начин на съобщаване не е бил приложим, поради известния й адрес. И. е, че спрямо нея не е било извършено редовно съобщаване на акта, а поради това и не е започнал да тече срок за обжалване на акта. Неправилно се поддържа от касатора, че лицето е узнало за процесната заповед на проведеното Общо събрание на ЕС, на което е присъствал представител на Станчева. АПК установява императивни правила за съобщаване на издадения административен акт, които дерогират всеки друг начин на съобщаване или узнаване. При неспазването им, актът се счита за несъобщен, както е в случая. Предвид изложеното решението не е недопустимо. В останалата й част касационната жалба съдържа доводи по съществото на спора за законосъобразност на издадената заповед, но не и такива за неправилност на обжалваното решение, съобразно основанията по чл. 209, т. 3 АПК. По направените доводи касационният съд не дължи произнасяне, тъй като обжалваното решение не съдържа мотиви по съществото на спора. В решението изрично се сочи невъзможността за произнасяне по същество, предвид допуснатите от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила, възпрепятстващи проверката на съда за правилното приложение на материалния закон. Предвид изложеното проверката за правилност на обжалвания съдебен акт се свежда до наличието или не на приетите от съда съществени процесуални нарушения, допуснати от органа при издаване на процесната заповед. При тази проверка настоящият състав намира правните изводи на съда за правилни. Разпоредбите на чл. 26, ал. 1 и 2 АПК са императивни за органа, което означава, че той е бил длъжен да уведоми известните му заинтересовани граждани и организации, извън заявителя, за образуваното административно производство по изменение на КК на гр. П., засягащо процесната сграда. Това са били всички вписани в КР собственици и носители на ограничени вещни права върху тази сграда, с идентификатор накрая 36.13, представляващ покрит гараж. Оспорващата е също такова заинтересовано лице, като собственик на 11,88/1779,84 кв. м. ид. части от този закрит паркинг, на основание нот. акт за продажба № 125/2008 г. на СВ-Поморие /стр. 179/. По делото липсват данни за такова уведомяване по начина указан в чл. 26, ал. 1 АПК спрямо Станчева и другите собственици с известен адрес и по ал. 2 - спрямо останалата част от вписаните в КР собственици, с неизвестен адрес. П. отношение на последните не е спазен реда по чл. 61, ал. 3 АПК, към който препраща чл. 26, ал. 2 АПК. Нарушението правилно е прието за съществено, тъй като е лишило заинтересованите лица - ответници по касация от участие в административното производство по издаване на заповедта. Това нарушение е довело и до нарушението на чл. 34, ал. 1 и 3 АПК, при липсата на данни в акта за неотложност на издаването в която хипотеза задължението по чл. 34, ал. 1 и 3 не се изпълнява от органа. При тези процесуални нарушения правилно е прието от съда, че органът е допуснал и нарушение на чл. 35 АПК, тъй като актът е издаден без да бъдат изяснени всички факти и обстоятелства, и без да бъдат обсъдени обясненията и възраженията на заинтересованите лица, тъй като последните са били лишени от възможността да дадат такива. Обосновани са и изводите за нарушение на чл. 36, ал. 3 АПК, поради непредставяне на писмените доказателства към административната преписка. Неправилно обаче е прието, че нарушението на чл. 61 АПК при съобщаване на заповедта е също такова съществено процесуално нарушение. Съобщаването е процесуално действие на органа следващо издаването на акта, поради което е неотносимо към законосъобразността му. Въпреки това описаните по-горе и установени от съда нарушения при издаване на акта правилно са приети като съществени, обуславящи неговата незаконосъобразност на основание чл. 146, т. 3 АПК. Ето защо като е отменил заповедта на това основание съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход по делото и направеното искане, на ответницата С. С. се дължат разноски за касационната инстанция в размер на 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение, видно от договор за правна услуга от 6.11.2017 г./стр. 22/. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение