Решение № 2660 от 6.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6046/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районната здравноосигурителна каса Стара Загора, чрез юрисконсулт Д.Тодева, против Решение 436/30.03.2023 г., постановено по адм.д. 2927/2022 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменена Заповед РД-19-766/24.11.2022 г., издадена от директора на РЗОК Стара Загора, в частта й по т.1-6, с която, за нарушения на разпоредбите на чл.8, ал.1, т.4, от Индивидуален договор 24-1773/10.01.2022 г., са наложени шест финансови неустойки от по 50 лева и за нарушения на разпоредбите на чл.8, ал.1, т.4, от Индивидуален договор 24-1773/10.01.2022 г. и чл.50, ал.1 т.6, буква а от този договор, са наложени шест финансови неустойки от по 50 лева. Касаторът оспорва съдебното решение изцяло като твърди, че то е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, и необосновано- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че съдът неправилно е възприел фактите по делото и неправилно е отчел нарушената разпоредба на индивидуалния договор. Подчертава, че рецепта/електронно предписание не следва да се изпълнява от аптеката в случай, че не отговаря на изискванията, посочени в чл.2 от сключения договор с НЗОК за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и и диетично храни, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК. Молбата е за отмяна на решението в оспорваната част и потвърждаване на издадената от директора на РЗОК Стара Загора заповед, като се претендират разноски. Ответникът - УлтрафармООД, при редовно призоваване, не излъчва представител, но в писмено становище оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура изразява становище за допустимост, и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното Решение 436/30.03.2023 г., постановено по адм.д. 2927/2022 г. по описа на Административен съд Варна, е отменена Заповед РД-19-766/24.11.2022 г., издадена от директора на РЗОК Стара Загора, в частта й по т.1-6, с която, за нарушения на разпоредбите на чл.8, ал.1, т.4, от Индивидуален договор 24-1773/10.01.2022 г., са наложени шест финансови неустойки от по 50 лева и за нарушения на разпоредбите на чл.8, ал.1, т.4, от Индивидуален договор 24-1773/10.01.2022 г. и чл.50, ал.1 т.6, буква а от този договор, са наложени шест финансови неустойки от по 50 лева. От фактическа страна по делото е установено, че със Заповед РД- 18- 879/26.09.2022 г., на основание чл. 72 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), директорът на РЗОК Стара Загора наредил да бъде извършена финансова проверка на аптека Марешки, с адрес гр. Казанлък,ул.Христо Ботев 74, собственост на УлтрафармООД с ръководител м.ф.Г. Йонченски по изпълнение на Индивидуален договор 24-1773/10.01.2022 г., като определил лицата, които да извършат проверката и срок за извършването й. За резултатите от проверката бил съставен Констативен протокол Р-1129/27.10.2022 г., с който било установено, че на едно и също здравноосигурено лице /ЗОЛ/ в пет случая и на още едно лице е предписан и отпуснат лекарствен продукт Metostad CR 23.75, в нарушение на възрастови ограничения, указани в Ограничения в предписването на Приложение 1 на Позитивен лекарствен списък в изпълнение на общо седем рецепти. Прието е, че отпускането на това лекарство на пациента по шестте рецепти представлява нарушение на чл.8, ал.1, т.4, от ИД 24-1773/10.01.2022 г., защото според колонката Ограничения в предписанието на Приложение 1 на ПЛС за предписаното лекарство е налице изискване да се отпуска само на лица от 6 до 18 години. По подадените от дружеството писмени възражения заседавала арбитражна комисия, която не стигнала до решение поради равен брой гласове- 3 на 3. Впоследствие била издадена и мотивираната заповед, в която, по относимата част, било посочено още, че рецептата/предписанието не следва да се изпълнява от аптеката, ако не отговаря на изискванията по чл.2 от договора с НЗОК от 2019 г. и 2022 г., както и че изпълнителят се задължава да отпуска лекарствени препарати, които са включени в списъка по чл.262, ал.6, т.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/ и съответно в списъка с лекарствени продукти, които НЗОК заплаща напълно или частично по реда на Наредба 10, за домашно лечение на ЗОЛ на територията на страната, публикувана на интернет страницата на НЗОК. Посочено е, че нарушените клаузи в индивидуалните договори от 2022 г. не освобождават от отговорност изпълнителя, т.е. аптеката, тъй като въведеното ограничение за възраст от 6 до 18 години се среща за първи път още от януари 2020г, с оглед Списъка с лекарствата, които НЗОК заплаща по реда на Наредба 10/24.03.2009 г. за условията и реда за заплащането на лекарствените продукти по чл.262, ал.6, т.1 от ЗЛПХМ, на медицинските изделия и на диетични храни за специални медицински цели. Административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването й, при спазване на административно-производствени правила, но същата, не съответства на материалния закон. Постановено решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл.262, ал.1 от ЗЛПХМ, Позитивният лекарствен списък се изготвя и поддържа от съвета и включва лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание и заплащани със средства от бюджета на НЗОК, от държавния бюджет извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, от бюджета на лечебните заведения по чл.5 от Закона за лечебните заведения и от бюджета на лечебните заведения с държавно и/или общинско участие по чл.9 и 10 от Закона за лечебните заведения. Основателно е възражението в касационната жалба досежно обстоятелството, че от Приложение 1 на ПЛС, терапевтичните показания за код по Международна класификация на болестите /МКБ/ І11.0 и І11.9 изискват препарата Metostad CR 23.75 да се отпуска само за деца и юноши от 6 до 18 години. Отпускането му от страна на аптеката нарушава чл.8, ал.1 т.4 от индивидуалния договор от 2022 г., тъй като не е спазено изискването , произтичащо от разпоредбата на чл.23, ал.5 от Наредба 4/04.03.2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, във връзка с чл.259, ал.1, т.4 от ЗЛПХМ. Лекарственият продукт е отпуснат на лице, което е над 65-годишна възраст. Неправилен е изводът на съда, че аптеката следва да се освободи от отговорност,като се съобрази правилото на чл.12 ал.5 от индивидуалния договор,поради факта,че е налице разминаване между подрубриката Списъци с лекарствени продукти на сайта на НЗОК/ където за процесния медицински препарат е налице възрастово ограничение/ и подрубриката Софтуер аптеки,където за същия лекарствен препарат възрастово ограничение е въведено едва през юни 2023г.От друга страна безспорен факт е,че съгласно Приложение I на позитивния лекарствен списък,наличен на страницата на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти,терапевтичните показания за този продукт,изисват отпускането му само на деца и юноши от 6 до 18 години. В качеството си на изпълнител по договора с НЗОК/РЗОК, аптеката е субект, който носи самостоятелна отговорност по изпълнението на този договор, както и на всички законови и подзаконови разпоредби/изисквания по отношение на присъщата дейност. Въпреки че се набляга на обстоятелството, че са налице обективни обстоятелства за отпускането на лекарствения продукт, свързани с инсталирания софтуер, следва да се подчертае, че те не освобождават магистър- фармацевта от извършването на проверка и самостоятелна преценка, предвид специалността му, за правилността на изпълняваните предписания. Категоричен е изводът, че рецепта/електронно предписание не трябва да се изпълнява от аптеката при положение, че не отговаря на изискванията, които са посочени в чл.2 от договора с НЗОК за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК. Аргумент в подкрепа на това е и разпоредбата на чл.12, ал.1, т.6 от Указание по прилагане и тълкуване на договор за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК РД-16-29/30.03.2020, изготвено съвместно с представители на Българския фармацевтичен съюз, според което магистър- фармацевтът не изпълнява рецептата и я връща на приносителя й при несъответствие между предписания брой опаковки от ЛП и определената доза на прием и другите общи изисквания по предписване на ЛП, МИ и ДХСМЦ, както и при несъответствия с ограниченията в лекарствения списък. Не са оборени констатациите на извършената проверка относно отпускането на лекарствения продукт на лица, които не са в предвиденото ограничение, а именно: за деца и юноши от 6 до 18 години Ограничението съществува от януари 2020 г. и вкарването на лекарствения продукт в актуализационни файлове е нелогично и неоправдано. Позитивният лекарствен списък е публикуван в сайта на НЗОК и е общодостъпен. Несъблюдавайки вмененото му от чл.24, ал.1 т.4 ЗЛПХМ задължение да следи за настъпили промени в Приложение 1 на Позитивния лекарствен списък и цените на лекарствените продукти на интернет страницата на Министерството на здравеопазването и НЗОК, изпълнителят/аптеката/ е извършил вмененото му нарушение, за което правилно е санкциониран. С оглед гореизложеното, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че отменяйки заповедта на директора на РЗОК- Стара Загора, първоинстанционният съд е постановил своя акт в нарушение на материалния закон, достигайки до необоснован правен извод, че заповедта е материалноправно незаконосъобразна/ в сищия смисъл и решение 12269/12.12.2023г по адм. дело 3270/2023г на ВАС VI отделение/. По изложените съображения съдебното решение в обжалваната част, като неправилно, следва да бъде отменено, а жалбата отхвърлена. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора, на основание чл. 143, ал.3 АПК, в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, ответника по касация, следва да бъде осъдена да заплати на РЗОК Стара Загора разноски по делото в размер на 300 лева, от които за юрисконсултско възнаграждение 100 лева и за държавна такса, в размер на 200 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение