Решение № 279 от 3.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 944/2012 г.

Решение № 279 от 3.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 944/2012 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Костадинка Недкова Производството е по чл. 250 ГПК. Молителят, [фирма], [населено място], иска допълване на решение № 99 от 26.07.13 г. постановено по делото, тъй като съдът не се е произнесъл по направеното искане за присъждане на законна лихва върху присъдената главница по чл. 92 ЗЗД за периода от 28.02.2011 г. до окончателното изплащане. Ответникът по молбата, [фирма] не депозира отговор по нея. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното: С исковата молба са предявени обективно съединени искове по чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗ за заплащане на сумата 44 130,45 лева, представляваща неустойка за забава плащането на сумата от 48 229,60 лева за периода от 1.03.2008 г. до 31.08.2008 г., както и на законна лихва върху претенцията за неустойка от датата на завеждане на исковата молба - 28.02.2011 г. /датата на пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на главницата. Първоинстанционният съд е отхвърлил искът за заплащане на неустойката без да се произнесе по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като решението е потвърдено от въззивната инстанция. ВКС по реда на чл. 290 ГПК частично е обезсилил и отменил въззивното решение и е присъдил в полза на ищеца-касатор сумата от 40 678,36 лева, представляваща неустойка за забава плащането на сумата от 48 229,60 лева за периода от 1.03.2008 г. до 31.08.2008 г. Молбата по чл. 250 ГПК е неоснователна. Налице е пропуск на първоинстанционния съд да се произнесе по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД т. е. по част от спорния предмет, въведен с исковата молба, който е могъл да бъде поправен само по реда и в срока по чл. 250 ГПК въз основа на молба на ищеца за допълване на постановеното по делото решение. Искът с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е отделен от иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, независимо за какъв период от време се претендира лихвата /преди или след завеждане на исковата молба/, поради което, доколкото по него няма произнасяне от първоинстанционния съд и ищецът не е осъществил пътя на защитата срещу този пропуск по чл. 250 ГПК, претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не се явява предмет на въззивното производство, образувано въз основа на жалбата на ищеца срещу решението за отхвърляне на иска му по чл. 92 ЗЗД. След като искът по чл. 86, ал. 1 ГПК не се включва в предметния обхват на въззивното решение, то недопустимо е касационният съд да се произнесе за първи път по иск, който не е разгледан от предходните две инстанции и не е предмет на касационното обжалване. Предвид горното, настоящата инстанция намира, че молбата по чл. 250 от ГПК за допълване на решението е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава. Водим от горното, СЪДЪТ,