Решение № 3069 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9091/2012 г.

Решение № 3069 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9091/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ЕТ"Хермес - Григор Чолаков" моли да бъде отменено решение № 907/01.06.2012 г. по адм. д. № 2013/2011 г. на Бургаския административен съд, с която е отхвърлена жалбата му против РА № 02-1100343/08.06.2011 г. на ТД на НАП-Бургас като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде уважена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на ДОУИ-Бургас, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административния съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА № 02-1100343/08.06.2011 г. на ТД на НАП-Бургас, с който за периода м. 2.2006 г. - м. 10.2010 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 31 309,60 лв. и са начислени лихви по фактури на "Фероинвест" ЕООД, "Геотрейд" ЕООД, "Артомел" ЕООД, "Енергоинвест-|БГ" ЕООД и "Ай ем би инженеринг" ЕООД на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 и чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.) за периодите до м. 12.2006 г. и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС за периодите след 1.01.2007 г. поради липса на осъществени доставки. Съдът е отхвърлил жалбата против РА и в частта, с която за 2006 г. на основание чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.), и за 2007 г. и 2008 г. на основание чл. 48 ЗДДФЛ, чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 ЗКПО са определени данъци върху доходите с лихви след преобразуване на финансовия резултат на търговеца със стойността на неосъществените доставки, тъй като фактурите за тях не отразяват вярно стопанските операции. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. В мотивите съдът е отговорил правилно на възраженията на жалбоподателя. От правилно установените факти съдът е направил обоснован правен извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения по ЗДДС (отм.) и ЗДДС в РА. Обоснован е изводът на съда, че доставчиците не са разполагали с кадрови и технически потенциал да осъществят доставките. Съдът е обсъдил подробно противоречията в доказателства, събрани по делото и след съвкупната им преценка обосновано е приел, че не е доказано осъществяване на фактурираните транспортни услуги, товарителниците, за които са съставени значително преди или след датите по фактурите. Не са приложени доказателства за направени разходи за гориво от доставчиците, нито пътни листове за осъществяване на транспортните услуги на датите на данъчните събития, посочени във фактурите. Не са представени доказателства за наличие на съответните технически условия при доставчиците за осъществяване на доставките "тестване и окачествяване с БКР", и "съхранение с охрана". Не са представени доказателства за квалификация на наетите охранители да извършват охранителна дейност, нито за наличие на условия за съхранение на контейнерите - цистерни. За услугите "товаро-разтоварни работи" и "бояджийски услуги по изискванията на МО", "охранителна дейност" по договорите е следвало да се съставят приемо-предавателни протоколи за приемане на извършената услуга, каквито не са представени, поради което обосновано съдът е приел, че фактурираните услуги не са осъществени и в РА законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури на посочените по-горе основания. В частта по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ правилен е изводът на съда, че в РА законосъобразно са определени дължимите данък върху доходите с лихви за ревизираните периоди след увеличение на финансовия резултат за всяка от годините с разходите по фактурите, които не са документално обосновани. по чл. 26, т. 2 ЗКПО за 2007 г. и 2008 г. и не са документално доказани по реда, определен в нормативните актове, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство или на принципа "документална обоснованост" - чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) за 2006 г. По чл. 10, ал. 1 ЗКПО счетоводен разход е документално обоснован, когато за извършването му е съставен първичен счетоводен документ по ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. За 2006 г. на основание чл. 4, ал. 3 ЗСч предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство. По чл. 11 ЗСч първичните счетоводни документи трябва да съдържат достоверна информация, щом за нейната достоверност отговарят лицата, които са ги съставили. Предвид чл. 4, ал. 3 и чл. 11 ЗСч разходите по спорните фактури, съставени за неосъществени доставки не са документално обосновани и правилно в РА е приложен чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) като е увеличен финансовия резултат за 2006 г. с разходите по фактурите за доставки, които не са осъществени. Възражението на касатора за неправилно приложение на цитираните текстове от ЗКПО (отм.) и ЗКПО е неоснователно. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,