Решение № 6650 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2393/2017 г.

Решение № 6650 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2393/2017 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Калейчев и син " ООД, с. Ч., О. Т. чрез процесуалния представител адв. Л. В. срещу решение № 392/14.12.2016 г. постановено по адм. дело № 462/2016 г. по описа на Административен съд В. Т., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 110991600002883/23.03.2016 г., потвърден с решение № 185/13.06.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение по чл. 209, т. 3 АПК поради допуснати съществени нарушения при преценка на протоколите за извършени насрещни проверки. Твърди се, че актът за дерегистрация не отговаря на законовите изисквания - не е мотивиран, тъй като само са посочени протоколите за посещение на адрес за кореспонденция, но липсват конкретни мотиви относно приложимостта на чл. 176 ЗДДС. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба Дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ушилова я оспорва с искане да се остави в сила като правилно обжалваното решение и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че несъмнено от представените доказателствата по делото може да се установи, че задълженото лице нито веднъж от всички извършени посещения не е открито на предоставените на НАП адреси, което от своя страна попада в хипотезата на чл. 176, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Прието е, че процесните протоколи съдържат всички необходими реквизити по чл. 50, ал. 1 от ДОПК и същите представляват годно доказателствено средство въз основа на което законосъобразно е издаден Акт за дерегистрация по ЗДДС. А. съд е изложил мотиви, че с оглед на всички представени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, ненамирането на данъчния субект на адреса му за кореспонденция с такава продължителност и систематичност, представлява действие, което препятства органите на приходната администрация да упражняват правомощията си и нарушение на данъчното законодателство. Така постановеното решение е правилно. Дерегистрацията представлява санкция за неизпълнение на установени законови задължения на определен данъчен субект. Едно от тези основания е посочено в чл. 176, т. 1 във връзка с чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" ЗДДС и то е поради ненамиране на адреса за кореспонденция по реда на ДОПК. Макар законодателят да не е конкретизирал броят на ненамиране на адрес, което да е основание за дерегистрация по ЗДДС, несъмнено то трябва да е системно, а не еднократно, за да може и органът по приходите да извърши мотивирана преценка, че това ненамиране на адреса е достатъчно основание за дерегистрацията на данъчно задълженото лице. В процесния случай по делото са приложени няколко протокола за извършени насрещни проверки, от които се установява, че дружеството многократно не е намерено на посочените от него адреси за кореспонденция. Правилно административният съд е изложил мотиви, че представените протоколи от извършените проверки са официални удостоверителни документи и се ползват с материална доказателствена сила по отношение на отразените в тях факти. В тежест на жалбоподателя е оборването на доказателствената сила на отразените в протоколите факти, но същият не е представил достатъчно доказателства за това. Неоснователни са доводите изложени в касационната жалба относно липсата на основание за дерегистрация по ЗДДС. О. за издаване на Акта за дерегистрация по ЗДДС е неоткриването на дружеството на посочения адрес за кореспонденция, възпрепятстващо дейността на органите на НАП по отношение на прилагането на данъчното законодателство, което от своя страна е едно от основанията посочени в чл. 176 от ЗДДС. Неоснователни са доводите изложени в касационната жалба относно представените доказателства за деклариран пред НАП адрес за кореспонденция, различен от адреса на управление на дружеството. Несъмнено, към момента на подаване на жалбата до съда такъв различен адрес на кореспонденция е обявен от "Калейчев и син" ООД в Търговския регистър, но промяната на която основава тезата си касатора е извършена на 18.04.2016 г., т. е. след извършването на дерегистрацията по специалния закон. Правилни са съжденията на първоинстанционния съд, че ирелевантна е установяващата се потенциална възможност на приходните органи да осъществят контакт с дружеството чрез електронния адрес на трето лице, тъй като това обстоятелство не е елемент от фактическия състав на хипотезата на чл. 176 от ЗДДС. В тази връзка настоящият състав на ВАС, Осмо отделение приема, че първоинстанционното решение е обосновано на доказателствата по делото и е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не подлежи на отмяна и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК за касационната инстанция в размер на 500 /петстотин/ лева. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Осмо отделение,