Решение № 7971 от 17.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7607/2024 г.

Производството е по реда на чл. 175 АПК и чл. 176 АПК и е образувано по почин на съда за поправка на очевидна фактическа грешка и допълване на решение 390 от 15.01.2025г., постановено по адм.д . 7607/2024г. С посоченото решение ВАС е постановил отмяна решение 5693 от 20.05.2024 г., постановено по адм. дело 2027 по описа за 2024 г. на Административен съд София-град в частта, с която Столична дирекция на вътрешните работи при Министерство на вътрешните работи на Република България е осъдена да заплати на Б. С. В. от гр. Нови Искър обезщетение за причинени й неимуществени вреди на основание чл. 1 ЗОДОВ от незаконосъобразни заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по Закона за движението по пътищата, със заповеди 82 и 83, двете от 15.08.2023г. на полицейски орган при СДВР, отменени по съответния ред, в размер на сумата над 1000.00 лв. до сумата от 15000.00 лв., ведно със законна лихва върху тази част от сумата, като вместо това е постановил решение по същество на спора ,като е отхвърлил иска на Б. С. В. в тази част. Постановил е оставяне в сила на решение 5693 от 20.05.2024 г., постановено по адм. дело 2027 по описа за 2024 г. на Административен съд София-град в останалата част. В мотивите към решението, във връзка с обжалване изцяло на постановения от АССГ съдебен акт, съдът е изложил мотиви освен за исковата претенция за обезщетение, така и за дължимите разноски под формата на възнаграждение за адвокат, като е посочил, че с оглед уважената част на исковата претенция , на адвокат И. Юруков за първата съдебна инстанция се следва възнаграждение 86.50лв. налице са мотиви както з направените пред първата съдебна инстанаия разноски по производството и възнаграждение за адвокат, така и същите , направен пред касационната инстанция от двете страни. В диспозитива на съдебното решение съдът не е произнесъл в посочения смисъл, като е постановил оставяне в сила на решението в неотменената част. Налице е очевидна неточност в диспозитива решение 390 от 15.01.2025г., постановено по адм.д . 7607/2024г. , доколкото е налице противоречие между изрично изразената воля в мотивите за размера на следващите се разноски - възнаграждение за адвокат за първата съдебна инстанция и постановеното оставяне в сила на решението на първата инстанция. Налице е и непълнота на решението, доколкото касационната инстанция не е постановила диспозитив относно целия предмет на касационно обжалване, предвид обстоятелството че по делото са подадени две касационни жалби от двете страни. С молба от 04.02.2025г. адв. И. Юруков от САК е поискал издаване на изпълнителен лист в полза на доверителката му - Б. С. В. за присъдената сума от 1000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, 1.50лв. - деловодни разноски и в полза на себе си за сумата 1297.50 лв. - възнаграждение за адвокат за първата съдебна инстанция. При разглеждане на подадената молба съдът е констатирал наличието на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението и неговата непълнота, поради което по свой почин е предприел поправката и допълване на решението. Диспозитивът на решение 390 от 15.01.2025г., постановено по адм.д . 7607/2024г. в частта : "ОСТАВЯ В СИЛА решение 5693 от 20.05.2024 г., постановено по адм. дело 2027 по описа за 2024 г. на Административен съд София-град в останалата част" не съдържа очевидна фактическа грешка и не подлежи на поправка и следва да остане в същия вид в решението . При разглеждане на подадената молба съдът е констатирал наличието на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението и неговата непълнота, поради което по свой почин е предприел поправката и допълване на решението. Молбата от 04.02.2025г. на адв. И. Юруков от САК, с която е поискал издаване на изпълнителен лист в полза на доверителката му - Б. С. В. за присъдената сума от 1000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, 1.50лв. - деловодни разноски и в полза на себе си за сумата 1297.50 лв. - възнаграждение за адвокат за първата съдебна инстанция, следва да се съобрази с настоящото решение. Ето защо и на осн. чл. 175 АПК и чл. 176 АПК, Върховният административен съд