Решение № 11 от 1.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 686/2018 г.

Решение № 11 от 1.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 686/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. А. Д. срещу решение № 485/14.11.17 по г. д. № 672/17 на Окръжен съд Русе. Със същото, след частична отмяна на решение № 775/16.06.17 по г. д. № 3798/15 на Районен съд Русе, Д. И. И. е осъден да плати на Д. А. Д. 12125, 75 лв. - половината от платена цена по договор за покупко-продажба на недвижими имоти по нот. акт № 37 от 2013, 440, 70 лв. - половината от извършените разноски по прехвърляне на правото на собственост по акта, и законната лихва върху същите считано от 10.03.17 г. до окончателното изплащане – като искът е отхвърлен в частта, с която се претендира солидарното осъждане за горните суми на ответниците С. С. и К. Н. С., със съответно произнасяне по разноските. Решението се обжалва в отхвърлителната му част. Поддържа се, че, независимо от наличието на уговорки, сочещи на встъпване в дълг със съгласието на кредитора, съдът неправилно не е приложил разпоредбата на чл. 101 ЗЗД и е отказал солидарно осъждане на встъпилите в дълг лица. Претендира се отмяна на решението в атакуваната му част ведно с присъждане на разноски.

Ответните страни С. С. и К. Н. С. оспорват жалбата; претендират разноски.

С определение № 668/10.10.18 по чл. 288 ГПК е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с въпрос за предпоставките и отговорността при встъпване в дълг.

С въззивното решение искът с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 3 ЗЗД е намерен за основателен в частта му срещу ответника Д. И. /продавач на процесните имоти/ предвид евикция по отношение на 1/2 ид. ч. от същите с оглед уважен ревандикационен иск и отпадане на основанието за престиране на половината цена и разноските по прехвърлянето - и за неоснователен спрямо останалите ответници /С. С. (съпруга на продавача) и К. С. (трето лице, получило цената по изрично съгласие на страните)/ - чието солидарно осъждане се претендира-поради липса на визираните в чл. 101 ЗЗД предпоставки за встъпване в дълг.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно

обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното:

Съгласно чл. 101 ЗЗД трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Независимо от това с кого е сключено съглашението, встъпилият отговаря пред кредитора солидарно с длъжника за изпълнението на задължението. С кого е сключено съглашението има значение за възможността встъпилият едностранно да отмени или измени сключеното съглашение – като той няма такова право, ако съглашението е сключено с кредитора /реш. № 504/26.07.10 по г. д. № 420/09, IV ГО, реш. № 169/21.02.11 по т. д. № 27/10, I ТО, реш. № 34/17.02.14 по г. д. № 2597/13, IV ГО и др. /

По основателността на касационната жалба:

По делото няма спор, а се установява и от приложените доказателства /в това число нотариални актове, чиято обвързваща съда материална доказателствена сила не е била надлежно оспорена и оборена/, че:

• с нотариален акт № 037, т. V, рег. № 5563, д. 496 от 31.07.13 на нотариус Г. Ф. с район на действие РС Русе, Д. И. И. и С. С. продават на Д. Д. два земеделски имота, продажната цена за които-24251, 50 лв., по тяхно изрично отразено съгласие, е била преведена по сметка на трето лице – К. Н. С., също подписало акта; в т. 6 и т. 7 на нотариалния акт е предвидено изрично, че в случай на отстраняване на купувача от имотите, продавачите Д. И., действащ лично за себе си и като пълномощник на С. С. /с надлежно описано пълномощно/, и третото лице, получило цената - К. С., се задължават да възстановят платената от купувача продажна цена, извършените разходи по прехвърлянето и лихвите;

• с нотариален акт № 038, т. V, рег. № 55665, д. № 497/31.07.13 на нотариус Г. Ф. при РС Русе, имотът е бил дарен на дъщерята на купувача А. Д. Н. - спрямо която с влязло в сила съдебно решение /№ 1402/8.11.16 по г. д. № 2204/16 на РС Русе/ е бил уважен ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС - било е признато за установено, че И. И. И. - брат на продавача Д. И. И., е собственик на 1/2 ид. ч. от имотите /за същата сделката не е породила правно действие/ и ответницата е била осъдена да му предаде владението им;

• с влязлата в сила част от атакуваното пред ВКС с настоящата жалба въззивно решение е прието, че исковете за връщане на част от продажната цена и разноските по договора /за Ѕ ид. ч. от имотите/ на отпаднало основание - поради заличаване с обратна сила на правопораждащия факт- следва да се уважат спрямо продавача Д. И. /като се има предвид, че действителният собственик винаги може да установи и защити правото си на собственост, респективно продавачът отговаря винаги, когато трето лице има права върху продадената вещ, които може да противопостави на купувача - независимо дали се касае за предстояща или реализирана евикция - реш. № 162/17.06.13 по г. д. № 1317/12, III ГО/ - който е осъден да ги плати ведно със законната лихва от предявяването на иска.

При тези обстоятелства и с оглед изрично включените в нотариалния акт уговорки, предвиждащи задължение на съпругата на Д. И. С. С. и на получилото цената трето лице К. С. да поемат задължение за връщането й ведно със съответните разноски при евикция, следва да се приеме, че е налице съглашение за встъпване в дълг. Горепосочените лица изрично са изявили воля да се присъединят към дълга за връщане на получените суми при евикция - наред с купувача Д. И. /обстоятелството дали С. С. като чужда гражданка може да придобива право на собственост върху недвижим имот и съответно да го отчуждава е отделно и ирелевантно към действителността на поето от нея чрез редовно упълномощен представител задължение да встъпи в дълг/ - поради което и по силата на така постигнатото споразумение с кредитора те са встъпили в дълг, респективно присъединили са се към длъжника Д. И. като негови съдлъжници. На основание изричната разпоредба на закона - чл. 101 пр. 3 ЗЗД - първоначалният длъжник и встъпилите лица отговарят солидарно към кредитора като солидарни длъжници. С оглед на това и доколкото продавачът отговаря винаги, когато трето лице има права върху продадената вещ, които може да противопостави на купувача - независимо дали се касае за предстояща или реализирана евикция (реш. № 162/17.06.13 по г. д. № 1317/12, III ГО) - а предвид проведената такава спрямо правоприемника е отпаднало основанието, на което е получена половината от продажната цена, респективно направени са половината разноски за прехвърлянето на имота /поради развалянето на договора/, полученото при условията на чл. 55, ал. 1 пр. 3 ЗЗД подлежи на връщане – в който смисъл е налице и влязло в сила решение по отношение на купувача – и останалите ответници, встъпили в неговия дълг по реда на чл. 101 ЗЗД, също отговарят солидарно с него за заплащането му.

С оглед на това и предвид отговора на правния въпрос следва да се приеме, че въззивният съд, като е намерил, че не е налице хипотеза на встъпване в дълг - въпреки наличието на изрично съглашение с кредитора за поемане на задължение и от останалите ответници наред с купувача Д. И. за връщане на цената и разноските при евикция, се е отклонил от изрично предвиденото в чл. 101 ГПК и задължителната практика. Това се е отразило на правилността на решението му, респективно довело е до неправилно отхвърляне на претенцията за солидарното осъждане на встъпилите в дълга лица наред с главния длъжник - което е основание за отмяна на атакувания акт.

Предвид всичко изложено по-горе, въззивното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията на Д. Д. за солидарното осъждане на С. С. и К. С. за сумите 12125, 75 лв. /половината от платена цена по договор за покупко-продажба на недвижими имоти по нот. акт № 37 от 2013 и 440, 70 лв. /половината от извършените разноски по прехвърляне на правото на собственост/, ведно със законната лихва считано от 10.03.17 г. до окончателното изплащане - наред с Д. И., и касаторът е осъден да им плаща разноски, е незаконосъобразно и следва да се отмени – вместо което в тази част претенцията се уважи ведно с присъждане на разноски /30 лв. ДТ, 277, 22 лв. ДТ - общо 307, 22 лв. /. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,