Решение № 2297 от 27.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 552/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 459, ал. 9 от Изборния кодекс /ИК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от Общинска избирателна комисия /ОИК/-Враца, представлявана от председателя й М. Попова и секретаря К. Колев, и от Р. Петков, от [населено място], област с административен център Враца, срещу решение 430/11.12.2023 г. постановено по адм. дело 627/2023 г. по описа на Административен съд-Враца, 5-ти състав, с което е обявен за недействителен изборът на втория касатор за кмет на кметство с. Лиляче, община Враца, област с административен център Враца, на втори тур от изборите за кмет на кметство, произведени на 05.11.2023 г., обявен с решение МИ-239/06.11.2023 г. на ОИК-Враца. Касаторите релевират сходни доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснован и в противоречие с приложимия материален закон, по които претендират отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който оспореното в първоинстанционното производство решение на ОИК-Враца, да бъде потвърдено. С касационната жалба на ОИК-Враца е отправено и искане за изменение на обжалваното решение в частта му за разноските на основание чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 АПК. Ответната страна - Местна коалиция /МК/ "ВМРО-БНД /НДСВ, БСД-Евролевица, Партия Консервативна България, БДФ/", регистрирала кандидат за кмет на кметство с. Лиляче, община Враца, представлявана от К. Богданов, чрез процесуалния си представител адвокат М. Миковска, в писмени отговори по двете касационни жалби и открито съдебно заседание, изразява становище за неоснователността им. Прави искания за оставяне на оспореното съдебно решение в сила и присъждане на разноски по приложен списък. Ответната страна - К. Петров, от [населено място], област с административен център Враца, регистриран като кандидат за кмет на кметство с. Лиляче, чрез процесуалния си представител адвокат М. Миковска, в открито съдебно заседание оспорва касационните жалби като неоснователни. Ответната страна - Политическа партия /ПП/ "ГЕРБ", редовно уведомена, не изразява становище по жалбите. Представителят на Върховната прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема касационните жалби, като подадени от легитимирани лица в срока по чл. 459, ал. 8 ИК, за допустими, а разгледани по същество - за неоснователни, по следните съображения: С решение 430/11.12.2023 г. по адм. дело 627/2023 г. на Административен съд-Враца, 5-ти състав, в производство по реда на чл. 459 и сл. ИК, решаващият състав е обявил за недействителен избора на кмет на кметство с. Лиляче, община Враца, област с административен център Враца, на втори тур от изборите, произведени на 05.11.2023 г., и осъдил ОИК-Враца да заплати на К. Богданов, в качеството му на представляващ МК "ВМРО БНД /НДСВ, БСД-Евролевица, Партия Консервативна България, БДФ/" сумата от 1 500лв разноски по делото. За да постанови посочения резултат, въз основа съвкупната преценка на събраните по делото доказателства /в т.ч. при извършен оглед на общо 124 използвани хартиени бюлетини от секционна избирателна комисия /СИК/ в избирателна секция 061000100 в проведеното на 29.11.2023 г., открито съдебно заседание/, първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че от общо 124 използвани хартиени бюлетини в тази секция, 3 са с отбелязан вот "Не подкрепям никого", 44 са действителни, с отбелязан вот "Х" или "V" в полза на регистрирания кандидат за кмет Р. Петков, 73 са действителни с отбелязан вот по указания в чл. 427, ал. 4, т. 1 ИК начин в полза на регистрирания кандидат за кмет К. Петров, а 4 - са недействителни. При тези данни съдът обосновано приема, че в протокола на СИК в избирателна секция 061000100, три действителни хартиени бюлетини с отбелязан вот в полза на кандидата К. Петров, са неточно отчетени като недействителни, след извършена от членовете на тази СИК поправка в протокола, а оттам - и че окончателният резултат от произведения втори тур на изборите за кмет на кметство с. Лиляче е различен от обявения с атакуваното решение на ОИК-Враца, поради което е налице основанието по чл. 495, ал. 10 ИК за обявяване на избора на кмет в това населено място, за недействителен. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не се установяват сочените в касационните жалби пороци на постановения съдебен акт, налагащи неговата отмяна. В противовес на изтъкнатите от касаторите твърдения, ВАС приема, че при постановяването на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Действително, в нарушение на субсидиарно приложимия чл. 193 ГПК, пред първата инстанция не е открито производство по оспорването на истинността на протокола на СИК от избирателна секция 061000100, независимо от характера му на официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК и предявените от двамата оспорващи пред АС-Враца, искания в тази връзка, обективирани в жалбите им срещу акта на ОИК. Но тъй съдът е събрал поисканите доказателства, в това число е осъществил преглед на подадените в една от секциите бюлетини, в открито съдебно заседание, в присъствието на страните и техните процесуални представители, осигурявайки им възможността /при липсата на преклузия за това в административния процес/, да поискат събиране на допълнителни доказателства в подкрепа на възраженията си, настоящият състав приема, че горепосоченото нарушение е несъществено и не налага отмяната на атакуваното съдебно решение. Следва да се отбележи, че съществено е само онова нарушение на процесуалните правила, което значително ограничава упражненото от някоя от страните по делото, право на защита и същевременно - създава вероятност, че ако не е било допуснато, е можело да бъде постановен различен като резултат, съдебен акт, какъвто настоящият случай не е. Конкретно наведените в жалбите пред първата инстанция, твърдения, че съставените от СИК в трите избирателни секции протоколи, и в частност - този от избирателна секция 061000100, не отговарят на действителния резултат от упражнения вот, налагат да се приеме, че административният съд е определил релевантните за спора обстоятелства, в пълно съответствие с правилото на чл. 459, ал. 7 ИК, и по отношение на тях е допуснал, събрал и обсъдил всички относими доказателства, въз основа на данните, от които е направил обосновани и законосъобразни изводи за недействителността на изборния резултат, обявен с процесното решение на ОИК-Враца. Не намират основание и оплакванията на касаторите, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е извършил оглед и преброяване на всички използвани в изборна секция 061000100, общо 124 използвани хартиени бюлетини, а не само на недействителните. По данни от протокола от проведеното на 29.11.2023 г. открито съдебно заседание по делото, при разпечатването на чувала, съдържащ изборните книжа и материалите от избирателна секция 061000100 в произведения на 05.11.2023 г. втори тур на изборите за кмет на кметство с. Лиляче, не е намерен пакет с надпис "Недействителни бюлетини", като същевременно са открити пакет с надпис "Използвани", съдържащ неизползвани бюлетини и кочана с отрязъците от използваните бюлетини, и пакет с надпис "Действителни хартиени бюлетини", съдържащ всички, общо 124 използвани хартиени бюлетини /в т.ч. недействителните, както и тези, с отбелязан вот "Не подкрепям никого"/. При тази безспорна /по аргумент от чл. 152 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК/ фактическа установеност, за първоинстанционния съд е било обективно невъзможно да извърши оглед /и преброяване/ само на недействителните бюлетини, без да направи такъв на всички използвани на втория тур в тази секция, хартиени бюлетини. Не може да се вмени на първоинстанционния съд пропускът на СИК от избирателна секция 061000100, да опакова изборните си книжа и материали съобразно решение 2653-МИ/12.10.2023 г., издадено от Централната избирателна комисия, относно опаковането и предаването на изборните книжа и материали от СИК на ОИК и на общинската администрация от изборите за общински съветници и за кметове на 29.10.2023 г. и тяхното съхранение. Също така, неоснователни са релевираните в касационните жалби, аналогични твърдение за неправилността на извода на административния съд, че бюлетината, подшита на л. 231 от делото /квалифицирана като "спорна" от съда/, е действителна. Предвид нейното съдържание и конкретно отбелязания в нея вот настоящият съдебен състав възприема извода на първата инстанция за действителността на обективирания в нея глас, на основание чл. 278, ал. 2, т. 8 ИК, съответно - за липсата на предпоставките по чл. 278, ал. 3 ИК, обуславящи отчитането на вота по нея като недействителен. Неоснователно е и твърдението на касаторите за вътрешно противоречие в изложените от административния съд мотиви в съдебното решение. При анализ на съображенията на първоинстанционния съд в съдебния акт, обусловили правните му изводи, касационната инстанция не установява противоречие, а напротив - приема същите за обосновани от данните от събрания по делото доказателствен материал, правилно ценени и подведени под приложимите и вярно изтълкувани, разпоредби на ИК. В тази връзка следва да се отбележи, че настоящият състав споделя изложените от административния съд мотиви, /в това число и относимите към извършената в нарушение на чл. 441, ал. 2 ИК, поправка в протокола на СИК от избирателна секция 061000100/, които намира за ненужно да възпроизвежда изцяло в настоящото решение и към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не намират фактическа и правна опора аналогично изтъкнатите в двете касационни жалби възражения, че неправилно с обжалвания съдебен акт изборът за кмет на кметство с. Лиляче е обявен за недействителен само поради установеното от съда разминаване в отчитането на един глас като недействителен вместо като действителен, което според касаторите не води до промяна на изборния резултат, а само до промяна на изборната разлика между двамата кандидати, при която действителните гласове в полза на кандидата за кмет, регистриран от МК "ВМРО БНД /НДСВ, БСД-Евролевица, Партия Консервативна България, БДФ/", от 231 стават 232, а тези за кандидата на ПП "ГЕРБ" остават непроменени. Следва да се подчертае, че противно на доводите на касаторите, необорените чрез допустимите за това доказателствени средства, фактически установявания на административния съд, възприети от касационната инстанция, сочат на неточното отчитане в протокола на СИК от избирателна секция 061000100, като недействителни, на три от дадените в полза на К. Петров в тази секция гласове, а не само на един глас, даден с намиращата се на л. 231 от делото бюлетина, съответно - на само 4 на брой недействителни гласа /бюлетини/ в изборната секция, наместо неточно посочените в протокола на СИК от тази секция, след извършената поправка, 7 на брой недействителни гласа. В този смисъл, коректното отчитане при преброяването и определянето на изборния резултат на още три действителни гласа в полза на кандидата за кмет К. Петров, неминуемо влече промяната на крайния изборен резултат в сравнение с този, обявен с решение МИ-239/06.11.2023 г. на ОИК-Враца, тъй като води до изравняване на изборните резултати за двамата кандидати /по 234 действителни гласа за всеки от тях/, а оттам - и до невъзможността за ОИК-Враца да обяви за избран кмет при условията на чл. 452, ал. 6 ИК. Затова, обосновано и в съответствие с разпоредбата на чл. 459, ал. 10 ИК, с оспореното пред касационната инстанция съдебно решение, административният съд е обявил избора на кмет от произведения втори тур на изборите за кмет на кметство с. Лиляче за недействителен, включително при отчитане на решение 5/09.07.2013 г., постановено от Конституционния съд на Република България по конст. дело 13/2013 г., според което незаконността на изборите може да бъде обусловена само от нарушения с особено съществен характер, когато изборният процес е протекъл в нарушение на основополагащите демократични констатитуционни принципи, относими към избирателното право, които са в такава степен тежки и повсеместни, че опорочават изцяло изборния процес и общия резултат от изборите. Данните по делото налагат извода, че тези предпоставки в случая са налице. Предвид изложените съображения и установената липса на пороци на атакувания съдебен акт, представляващи касационни основания, обуславящи отмяната му, обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Обективираното в касационната жалба, подадена от ОИК-Враца, искане за изменение на атакувания съдебен акт в частта му за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, е недопустимо, тъй като разглеждането му не е подсъдно на Върховния административен съд. В тази й част, касационната жалба на ОИК-Враца следва да бъде изпратена на Административен съд-Враца, 5-ти състав, по компетентност, за произнасяне по искането на този касатор за изменение на постановеното от съда решение 430/11.12.2023 г. по адм. дело 627/2023 г. С оглед изхода от делото, основателна се явява своевременно заявената претенция от процесуалния представител на МК "ВМРО БНД /НДСВ, БСД-Евролевица, Партия Консервативна България, БДФ/" за присъждането на разноски за платено адвокатско възнаграждение, по приложен списък. Затова, при липсата на отправено възражение за прекомерността му, двамата касатори следва да бъдат осъдени да заплатят на МК "ВМРО-БНД /НДСВ, БСД-Евролевица, Партия Консервативна България, БДФ/" общо сумата от 1 500лв, представляваща разноски, направени за процесуално представителство за един адвокат, установени по приложения по делото договор за правна защита и съдействие. Във връзка с възраженията на ОИК, че не следва да бъде осъждана да заплаща разноски, следва да се отбележи, че при липсата на специална нормативна уредба относно ползваните от ОИК бюджетни средства, не е налице основание за отклонение от общото правило на чл. 143, ал. 1 АПК, обвързващо отмяната на административния акт с дължимостта на разноски от бюджета на органа, издал този акт. Настоящият състав приема, че не налага различен извод текстът на чл. 46, ал. 2 ИК, според който Централната избирателна комисия е юридическо лице - първостепенен разпоредител с бюджет, предвид липсата на данни по делото да са налице заповеди или други актове по смисъла на чл. 11 от Закона за публичните финанси, уреждащи евентуално наличните й в тази връзка взаимоотношения с отделните ОИК. Останалите ответници не претендират разноски, поради което съдът не им присъжда такива с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, във връзка с чл. 459, ал. 9 ИК, Върховният административен съд, четвърто отделение,