Решение № 309 от 31.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6471/2007 г.

Решение № 309 от 31.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6471/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на В. Д. С. срещу решение № 455 от 7.12.2006 г. на П. окръжен съд, Гражданска колегия по в. гр. д. № 883 от 2006 г., с което е оставено в сила решение № 110 от 28.06.2006 г. по гр. д. № 151 от 2005 г. на Р. районен съд за отхвърляне като неоснователен на предявения от В. Д. С. срещу С. Р. С., С. Р. С., С. Б. С., С. Р. Г., С. Р. С., Л. А. Х., И. А. М. и Т. Р. С. иск за делба на следните недвижими имоти: поземлен имот с площ от 575 кв. м., находящ се в с. Е. дол, Община З., П. област, съставляващ УПИ XVI-203 в кв.7 по плана на селото, заедно с построената в него масивна жилищна сграда и поземлен имот с площ от 495 кв. м., находящ се в с. Е. дол, съставляващ УПИ XVII-203 от кв.7 по плана на селото, ведно с построената в него стопанска сграда, както и на иска за прогласяване за нищожна на делбата на същите имоти по гр. д. № 144 от 1996 г. на Р. РС, поради неучастие в нея на В. С. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационна обжалване по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Твърди се, че въззивният съд е приложил неправилно закона, не е обсъдил в цялост ангажираните пред двете съдебни инстанции доказателства и е направил погрешен анализ на тези доказателства. Доказано било наличието на предпоставките на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС. Гласните доказателства, подкрепени от писмените такива и от изразеното от част от съделителите становище по делото, налагали извода за съсобствен характер на делбените имоти между касаторката, съпруга й С. С. и неговия брат С. Упражняваното от касаторката владение върху имотите било трайно, необезпокоявано, публично манифестирано и продължило повече от 40 години. Поради това било налице основание за прогласяване нищожността на извършената по гр. д. № 144 от 1996 г. на РРС без нейно участие делба и за допускане и извършване на нова делба на тези имоти. Ответникът С. Р. С. оспорва жалбата и моли решението на П. окръжен съд да бъде оставено в сила. Ответниците С. Р. Г., С. Р. С., Л. А. Х., И. А. М. и Т. Р. С. не оспорват жалбата. Останалите ответници С. Р. С. и С. Б. С. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди наведените от касатора основания да обжалване на решението, счита следното: Касационната жалба е допустима- подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и срещу решение на въззивен съд, което съгласно на чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск за делба, П. окръжен съд е приел, че В. Д. С. не е доказала, че е придобила идеална част от процесните имоти по давност. Макар че ползвала процесните имоти повече от 10 години, В. С. не е установила субективния елемент на владението- намерението да свои имотите. Тези имоти били оставени в наследство от общия наследодател на съпруга на ищцата С останалите страни по делото- Р. С. С. Ищцата не е доказала, че е демонстрирала пред останалите наследници на Р. С. намерението си да държи имотите само за себе си, нито че се е противопоставила открито на правата на тези останали наследници. Горепосоченото решение е валидно, допустимо и правилно. Обосновано, след преценка на становищата на страните и на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, въззивният съд е достигнал до извод за неоснователност на предявените от В. С. искове за прогласяване за нищожна на делбата по гр. д. № 144 от 1996 г. на Р. районен съд и за нова делба на поделените по това дело два имота. В исковата си молба ищцата е твърдяла, че тя и съпругът й С. С., неговият брат С неговата съпруга С са придобили по давност процесните два имота- парцел ****span lang=EN-US>XVI-203 и парцел ****span lang=EN-US>XVII-203 от кв.7 по плана на с. Е. дол, община З.. Т. нейно твърдение не е подкрепено от събраните по делото доказателства. Установено е безспорно, че процесните два имота са били собственост на бащата на съпруга на ищцата С. С. е ползвал тези имоти до смъртта си през 1987 г. Никой от разпитаните по делото свидетели не свидетелства, ищцата, съпругът й С., неговият брат С съпругата на С. С. да са демонстрирали пред собственика на имота Р намерението си да своят този имот и по някакъв начин да са отблъснали владението на Р. С. Напротив, всички свидетели са категорични, че до смъртта на Р. С. синовете му и техните съпруги по никакъв начин не са отблъснали неговото владение върху тези имоти. Следователно, макар и да е живяла в тези имоти заедно със съпруга си, през периода от 20.01.1963 г. /когато е сключила брак със С. С. / до 11.12.1987 г. /датата на смъртта на собственика на имота Р/ ищцата не е била владелец на процесните имоти или на идеална част от тях, а само техен държател. Ищцата, чиято е била доказателствената тежест в процеса, не е доказала да е установила владение върху имотите и след 11.12.1987 г. Свидетелите свидетелстват затова, че след смъртта на Р. С. В., съпругът й С., неговият брат С съпругата му С. са продължила да ползват тези имоти, но не установяват те да са извършили действия, с които да са отблъснали владението на останалите съсобственици /останалите наследници на Р. С. / върху имотите и да са манифестирали пред тях волята си да владеят само за себе си целите имоти, включително и притежаваната от тези други съсобственици идеални части от имотите. Поради това /тъй като В. С. не е доказала да е била собственик на процесните два имота/ правилно въззивният съд е приел, че извършената без нея делба на имотите по гр. д. № 144 от 1996 г. на Р. районен съд не е нищожна на основание чл. 75, ал. 2 от ЗН и не следва да бъде прогласявана за такава и съответно, че предявеният от В. С. иск за нова делба на тези имоти е неоснователен. Гореизложеното налага извод за правилност на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр.2 от ГПК (отм.) това решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл. 64 от ГПК (отм.) касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата С. Р. С. направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС на РБ в размер на 300 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия