Решение № 2068 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8691/2020 г.

Решение № 2068 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8691/2020 г., III о., докладчик съдията Хайгухи Бодикян Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба, подадена от А. Михайлов от гр. Видин, чрез адв. П. Христов против решение № 106 от 29.06.2020 г., постановено по адм. дело № 114/2020 г. по описа на Административен съд Видин, с което Областна дирекция на МВР Видин да заплати на А. Михайлов от гр. Дунавци, обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, причинени от частично отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление на Началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-Видин, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.06.2019 г. до окончателното издължаване, като искът до пълния претендиран размер е отхвърлен, като неоснователен. Присъдени са и разноски съразмерно на уважената част от иска. Със същото решение е осъден ищеца да заплати на ответника разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. Касаторът е недоволен от решението, в частта, с която искът е отхвърлен. Твърди неправилно извършено от съда редуциране на разноските съобразно отменителната и потвърдителна част на оспореното НП. Ответната страна – ОДМВР-Видин не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита за законосъобразни изводите на първоинстанционния съд за основателност на исковата претенция, а относно размера на определяне за правилен. Настоящата инстанция като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е иск, предявен от А. Михайлов от гр. Дунавци, чрез процесуален представител, адвокат против Областна дирекция на МВР Видин с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с частична отмяна на Наказателно постановление № 18-0953-001582/5.11.2018 г., издадено от органи на ОД на МВР-Видин с Решение № 167/26.06.2019 г., постановено по АНД № 111/2019 г. по описа на Административен съд-Видин, в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева, от които 250 лева за защита пред РС- Видин и 500 лева за защита пред АС-Видин във връзка с обжалването на решението, ведно със законната лихва. Първоинстанционния съд е уважил исковата претенция по основание, но при определяне размера на претърпените вреди, е присъдил обезщетение в съответствие с принципа за справедливост и обоснованост. Приел, че вредата следва да бъде съизмерима с отменителната и потвърдителната част на наказателното постановление. В мотивите на съдебния акт е обосновано, че при потвърдено НП относно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и отменено НП относно нарушението по чл. 126 от ЗДвП, причинените вреди на ищеца са в размер на 125 лева - за първата инстанция и 150 лева - за касационната инстанция, които размери съответствали на чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /действащ към момента на заплащане на възнагражденията/, редуцирани с 1/2 от стойността на заплатеното адвокатско възнаграждение, като в останалата част исковете са отхвърлени. С оглед изхода от спора, съдът е редуцирал и възнаграждението за процесуално представителство в проведеното исково производство до сумата от 36, 67 лева, след като е разгледал и приел за основателно възражението на ответника за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, приложил новата разпоредбата на чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в сила от 15.05.2020 г., към момента на постановяване на оспореното решение. Адвокатското възнаграждение е определено въз основа на материален интерес от 1000 лв. и взето в предвид на неговия минимален размер, след което редуцирано съобразно с уважената част от иска. Обезщетението е присъдено ведно със законната лихва от датата на пораждане на основанието му- влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление - 26.06.2019 г. до окончателното издължаване съобразно ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. По отношение претенцията на ответника за разноски, съдът е приложил разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, в сила от 29.11.2019 г. (ДВ, бр. 94 от 2019 г.), като осъдил ищеца да заплати на ответника възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска, като определил размер от 63, ЗЗ лв. по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Административният съд правилно е приел изпълнение на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно частично отменено по съдебен ред Наказателно постановление, което е издадено в нарушение на закона. Установено е противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт. Към момента на предявяване на иска, не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. Правилно първоинстанционният съд приема, че със заплащането на уговорения адвокатски хонорар е настъпила вреда в патримониума на ищеца, която е в пряка причинна връзка с издаденото незаконосъобразно НП, с оглед обстоятелството, че от негова страна е упражнено законно право да ползва адвокатска защита в административнонаказателния процес, като доказан и безспорен е факта на настъпилата за ищеца имуществена вреда от заплащане на разноски за адвокатска защита, която е в пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразната дейност на административен орган по издаване на административен акт. При определяне размера на обезщетението за обезвреда, съдът законосъобразно обосновава съдебния си акт на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, съобразно критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Правилни са правните изводи на съда, че страната следва да се обезщети за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, като същевременно не се облагодетелства която и да е от страните в производството. Правните изводи на съда при определяне размера на вредата са съобразени с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с която е определена долната граница на възнагражденията за процесуално представителство пред съд, редуцирана съобразно отменената и потвърдена част от наказателното постановление. При разглеждане на исковата претенция за вреди, съдът е взел предвид възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като съобразил и тежестта на наложената санкция в частично отменения акт. Съобразявайки фактическата и правна сложност на и изследвайки подробно процесуалните дейности на защитника, съдът правилно не редуцира размера на договореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Изложеното дава основание на настоящата касационна инстанция да приеме, че при постановяване на атакуваното решение, съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна и същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение