Решение № 12718 от 3.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6524/2013 г.

Решение № 12718 от 3.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6524/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ гр. Благоевград против решение № 612/15.04.2013 г., постановено по адм. дело № 172/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Благоевград, с което е отменена заповед № РД 01 602/28.11.2012 г. на директора на дирекция "СП" - гр. Благоевград. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Жалбата се поддържа в писмено становище от пълномощника юрисконсулт Вера Шудрева. Ответникът по касационната жалба - Евгения Младенова Салмова от гр. Благоевград, чрез пълномощника адвокат Даниела Стойкова, оспорва жалбата. В писмен отговор от пълномощника се излагат съображения за правилност на съдебното решение. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Благоевград е отменена заповед № РД 01 602/28.11.2012 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Благоевград, с която на основание чл. 99, т. 2 АПК е отменена заповед № 7308/19.11.2012 г. на същия орган. За да постанови това решение съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но при съществено нарушение на изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 3 и 4 АПК, тъй като не е посочен адресатът на заповедта и липсват фактически основания за издаването й. Според съда, посочването на правни основания в заповедта - че са нарушени изискванията за законосъобразност по чл. 12, т. 7 от Закона за социално подпомагане на деца /ЗСПД/, не може да замести липсата на фактически основания. Наред с това съдът е посочил, че не е налице посоченото в заповедта основание за издаването й по чл. 99, т. 2 АПК, тъй като не са открити никакви нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които да не са могли да бъдат известни при издаването на акта. Настоящият касационен състав намира следното по така постановеното решение: От фактическа страна по делото е безспорно установено, че Евгения Младенова Салмова е подала молба-декларация, заведена с вх. № 7308/15.11.2012 г. за отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете на основание чл. 8в ЗСПД, за роденото от нея на 23.01.2012 г. дете Мелина Николаева Салмова. Същата е записана за студентка в редовна форма на обучение в първи курс през учебната 2012/2013 г. в Югозападен университет "Неофит Рилски" - Благоевград на 14.11.2012 г. По молбата е издадена заповед № 7308/19.11.2012 г. от директора на дирекция "СП" - гр. Благоевград, с която на основание чл. 10, ал. 4 ЗСПД е отпусната поисканата еднократна помощ по чл. 8в ЗСПД в размер на 2880 лв. Заповедта е връчена на лицето на 27.11.2012 г. Със заповед № 7308/29.11.2012 г., издадена от директора на дирекция "СП" - гр. Благоевград е отказано отпускане на поисканата с молба-декларация вх. № 7308/15.11.2012 г. еднократна помощ по чл. 8в ЗСПД. Тази заповед е обжалвана пред съда от Евгения Салмова и е отменена с решение № 44/16.01.2013 г. по адм. дело № 850/2012 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. В мотивите на решението е прието, че заповедта е издадена в нарушение на забраната по чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК, след като по същото искане има издаден административен акт и той не е отменен. По настоящото дело няма данни, нито твърдения на страните това решение да е обжалвано пред касационната инстанция. Със заповед № РД 01 602/28.11.2012 г., издадена от директора на дирекция "СП" гр. Благоевград, която е предмет на оспорването пред първоинстанционния съд, е отменена заповед № 7308/19.11.2012 г., с която на основание чл. 10, ал. 4 ЗСПД и чл. 4, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСПД /ППЗСПД/ и въз основа на подадената молба-декларация вх. № 7308/15.11.2012 г. е отпусната еднократна помощ по чл. 8а ЗСПД. В титулната част на заповедта е посочено, че се издава на основание чл. 99, т. 2 АПК, а след диспозитивната й част като мотиви е посочено, че са нарушени изискванията за законосъобразност на чл. 12, т. 7 ЗСПД. Предвид посоченото съдържание на обжалваната заповед, изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на тази заповед е правилен като краен резултат, но изложените от съда мотиви в тази връзка са непрецизни, което е довело и до неправилен извод относно естеството на основанието за незаконосъобразност. В разпоредбата на чл. 99, т. 2 АПК, посочена като правно основание за издаване на оспорената пред съда заповед, е регламентирано, че влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Съгласно чл. 81 АПК, вр. чл. 10, ал. 6 ЗСПД, заповедта, с която се отпуска еднократна помощ по чл. 8в ЗСПД подлежи на обжалване по административен ред пред по-горестоящия административен орган, който в случая е директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ гр. Благоевград. Поради това че издаденият административен акт - заповед № 7308/19.11.2012 г. на директора на дирекция "СП", е подлежал на оспорване по административен ред, то акт за неговата отмяна или изменение на основание чл. 99 АПК може да бъде валидно издаден само от по-горестоящия административен орган, т. е. от директора на РДСП - гр. Благоевград. Издаденият административен акт може да бъде отменен или изменен при условията на чл. 99 АПК от органа, който го е издал само при положение, че актът не е подлежал на оспорване по административен ред, а случаят не е такъв. Следва да се отбележи, че разпоредбата има предвид не само задължителен административен контрол, а възможност за осъществяване на административен контрол. В случая не е налице никое от основанията за изключение от обхвата на оспорването по административен ред, предвидени в чл. 82 АПК. Поради изложеното, процесната заповед № РД 01 602/28.11.2012 г. на директора на дирекция "СП" гр. Благоевград, който е издал и отменената заповед № 7308/19.11.2012 г., е издадена от некомпетентен орган, поради което е нищожна. Първоинстанционният съд е задължен да извърши служебна проверка на всички основания за законосъобразност по чл. 146 АПК и без да е направено искане на оспорващия, поради което в случая е следвало да констатира наличие на основание по чл. 146, т. 1 АПК - липса на компетентност, и да прогласи акта за нищожен. При тази проверка в случая първоинстанционният съд е допуснал неправилно тълкуване и приложение на материалния закон, като е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, което представлява основание за отмяна на съдебното решение по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. Поради това че спорът е изяснен от фактическа страна и не се налага връщане на делото за ново разглеждане, следва на основание чл. 222, ал. 1 АПК да бъде постановено решение по същество от настоящия състав, с което заповед № РД 01 602/28.11.2012 г. бъде прогласена за нищожна като издадена от некомпетентен орган. Наред с изложеното и за яснота на страните следва да се отбележи, че процедурата по чл. 99 АПК в случая е била неприложима, тъй като актът, който е отменен по този ред не е бил влязъл в сила, а освен това не е било налице основание по чл. 99, т. 2 АПК. Посоченото в заповедта нарушение на изискванията за законосъобразност по чл. 12, т. 7 ЗСПД не представлява основание за отмяна по чл. 99, т. 2 АПК, тъй като разпоредбата има предвид откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаване на акта, които не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Както правилно е приел първоинстанционният съд, в случая не са разкрити никакви нови обстоятелства или нови писмени доказателства. Според становището на административния орган при издаването на заповед № 7308/19.11.2012 г. е допуснато неправилно приложение на закона. Производството по чл. 99 АПК обаче не дава възможност на административния орган да отстрани собствени грешки по тълкуването и приложението на материалния закон. Различното тълкуване на закона не представлява ново обстоятелство или ново доказателство по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК. Поради това че издаването на обжалваната пред съда заповед, както и на заповед № 7308/29.11.2012 г., която е отменена от съда, очевидно са продиктувани от становището на административния орган за неправилно отпускане на еднократната помощ по чл. 8в ЗСПД, направено със заповед № 7308/19.11.2012 г., следва да се има предвид, че това становище е неправилно. На първо място, отпускането на помощта със заповед № 7308/19.11.2012 г. е осъществено при правилно тълкуване на приложимите нормативни разпоредби. В този смисъл е установената непротиворечива съдебна практика, изразена например в решение № 349 от 10.01.2013 г. по адм. д. № 11521/2012 г. На ВАС, VI о., както и в цитираните в него съдебни решения на ВАС. На второ място, в случая не намира приложение изменената разпоредба на чл. 16а, ал. 6 ППЗСПД, която е приета с ДВ бр. 95/2012 г., в сила от 04.12.2012 г., тъй като не й е придадено обратно действие. Разпоредбата няма действие по отношение на фактически състави, възникнали преди влизането й с сила, какъвто е настоящият случай. В този смисъл е цитираното по-горе решение по адм. д. № 11521/2012 г. на ВАС, VI о, както и решения № 12392/26.09.2013 г. по адм. дело № 6676/2013 г. и № 12395/26.09.2013 г. по адм. дело № 6005/2013 г. По изложените по-горе съображения, обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което бъде прогласена нищожността на заповед № РД 01 602/28.11.2012 г. Това разрешение на правния спор се налага, въпреки че касационното производство е образувано по жалба на директора на дирекция "СП" гр. Благоевград, тъй като за нищожността на обжалвания акт съдът следи служебно. Наред с това в конкретния случай заповед № РД 01 602/28.11.2012 г. е отменена от съда, поради което не се постановява решение във вреда на обжалващия. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпреки че в писмения отговор от Евгения Салмова е направено искане за присъждане на разноски, такива не се присъждат, тъй като не са представени доказателства за направени разноски пред касационната инстанция. Направените от тази страна разноски в първоинстанционното производство са присъдени с обжалваното решение и предвид крайния изход от настоящото производство, в частта относно присъдените разноски решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,