Решение № 272 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3198/2008 г.

Решение № 272 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3198/2008 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 584 от 02.07.2009 г., постановено по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК на въззивното решение № 117 от 16.04.2008 г., постановено по в. гр. дело № 1927/2007 г., с което е оставено в сила решение от 16.05.2007 г. по гр. дело № 11504/2006 г. на Софийския районен съд, 38-ми състав за отхвърляне предявения от Ж. "Български художник" с адрес гр. С., ул. "Ш" № 6 чрез адв. С с адрес гр. С., бул. "М" № 12, ет. 5 против Г. В. К. и А. А. К. и двамата с адрес гр. С., ж. к. "Г" бл. 259, вх. Е, ет. 3, ап. 70 и съдебен адрес гр. С., ул. "Т" № 2-адв. Е. Д., иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 6 000 лева и за периода от 19.05.2002 г. до датата на предявяване на и ска - 23.05.2006 г., претендирана като сумата, с която ответниците са се обогатили в резултат от ползването без основание на апартамент № 70, находящ се в жилищен блок № 259/стар 6/, във вход Е, етаж3, с площ от 129.25 кв. м., състоящ се от четири стаи, кухня, баня, клозет, мокро помещение, преддверие, коридори и три балкона, с административен адрес гр. С., ж. к. "Г", блок 259, вх. Е. Недоволен от въззивното решение е касаторът ЖСК"Български художник" представлявана от адвокат С от Софийската адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл. 283 ГПК като счита, че е неправилно поради противоречие със събраните по делото доказателства и материалния закон. Процесуалният представител поддържа жалбата и по съображения, изложени в писмена защита. От ответниците по касация Г. В. В. и А. А. К., представлявани от адвокат Е от Софийската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище за неоснователност на жалбата. Процесуалният представител поддържа оспорването и по съображения, изложени в писмена защита. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищцовата Ж. поддържа да е собственик на апартамент № 70 в блок 259, вход "Е" на VI-я етаж на ж. к. "Г" като ответниците са се настанили за периода 19.05.2002 г. - 23.05.2006 г. незаконно в него, с което последните са се обогатили, спестявайки заплащането на жилищен наем, а Ж. се е обеднила поради невъзможност да го отдава под наем за жилищни нужди. Взето е предвид, че сградата не е въведена в експлоатация тъй като със заповед № Д* от 24.10.2005 г. на Столична РДНС на основание чл. 178, ал. 5 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗУТ е забранено ползването й, поради което ищецът е в невъзможност да реализира доход, а безспорното ползване на апартамента от ответниците не го обеднява. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е основателна. Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му е нарушен материалния закон - основание по чл. 293, ал. 2, пр. 1 ГПК. Установено е по делото, че Ж. се легитимира като собственик на 8500/20595 ид. ч. от процесното дворно място, придобити чрез дарение и покупко-продажба през 1994 г., поради което съгласно чл. 92 ЗС е станала собственик и на толкова идеални части от построената сграда, в която се намира апартаментът, поради което за ищецът е активно легитимиран по предявения иск за обезщетение за ползване на ап. № 70 в София, ж. к. "Г", бл. 259 за исковия период в размер на частично предявения иск за 6 000 лева, според заключението на приетата експертиза. По делото е безспорно, че ответниците ползват апартамента за исковия период само въз основа на предварителен договор от 17.04.1992 г., сключен с изпълнителя на СМР на сградата "Б" ЕООД, което не ги легитимира като носители на вещни права или противопоставими на ищеца основания за упражняване на вещни права той като самият им прехвърлител не разполага с такива. Установено е, че макар и да не е съставен акт образец 16 строителството на обектите е завършено, поради което отношенията между Ж ползувателите на апартамента без основание се уреждат съобразно правилата на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД. Обжалваното въззивно решение противоречи на решение № 2* от 22.02.2005 г. по гр. дело № 1206/2005 г. на IV гражданско отделение и решение № 1* от 28.12.2007 г. по гр. дело № 1363/2006 г. на III гражданско отделение, двете на Върховния касационен съд и като неправилно следва да се отмени с уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД за сумата 6 000 лева със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на касатора се присъждат направените разноски пред всички инстанции в размер на сумата 1 780 лева. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2, пр. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение