Решение № 14235 от 22.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8909/2016 г.

Решение № 14235 от 22.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8909/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса гр. С., чрез процесуалния й представител юрк. М. И., срещу Решение № 119 от 17.06.2016 г., постановено по адм. дело № 58/2016 г. по описа на Административен съд К., в частта, с която е присъдено, в полза на Г. В. И., обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на 10 400. 46 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 4.12.2014 г. до окончателното изплащане, причинени в резултат на отменен, като незаконосъобразен административен акт - писмо с изх. № 94-01-33 от 28.03.2014 г. Излагат се доводи за неправилността и незаконосъобразността му, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на решението в обжалваната част, като неправилно, и постановяване на друго по съществото на спора с което предявения иск да се отхвърли изцяло. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Г. В. И., чрез пълномощника си по делото, адв. Х. Н., в писмен отговор изразява становище за неоснователност и недоказаност на касационната жалба. Претендира разноски за двете инстанции. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Пред решаващия съд Г. В. И. е предявила иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу Национална здравноосигурителна каса, с който претендира да й бъде заплатена сума в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, страх, напрежение от обективната реалност да остане напълно сляпа и негативни емоционални състояния като тревога, притеснение, безпокойство, безсилие и физическа болка, настъпили в резултат на незаконосъобразен административен акт - писмен отказ на директора на Районна здравноосигурителна каса - К., обективиран в писмо с изх. № 94-01-33 от 28.03.2014 г., заедно със законната лихва, считано от датата на влизане на решението на съда в сила до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото. С обжалваното решение административният съд е уважил частично, като основателен и доказан, иска за причинени неимуществени вреди, до размера от 10 400,46 (десет хиляди и четиристотин лева и 46 ст.) лева ведно със законната лихва върху сумата, считано от 4.12.2014 г. до окончателното й изплащане като е приел, че е налице отменен като незаконосъобразен административен акт - с решение № 113 от 15.07.2014 г. по адм. дело № 103/2014 г. по описа на Административен съд К.; доказан е частично размера на претендираните вреди и същите са пряка и непосредствена последица от отменения акт, като е присъдил и разноски по делото, съобразно уважената част от иска, в размер на 710 (седемстотин и десет) лева. Решението, в обжалваната му част, е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт на техни органи или длъжностни лица. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. При правилно установена фактическа обстановка, събрани в достатъчен обем доказателства и след техния анализ съдът правилно е приложил нормата на чл. 52 ЗЗД като е приел искът за частично основателен и доказан в размера от 10 400, 46 лева. В чл. 28 от Конституцията на страната е закрепено основно човешко право - правото на живот, а доброто здраве е основна предпоставка на живота. Затова държавата закриля здравето на гражданите (чл. 52, ал. 3 КРБ) и финансира от държавния бюджет тяхното здравеопазване (чл. 52, ал. 2 от Конституцията). Съгласно текста на чл. 29, ал. 1 от Конституцията на РБ никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. Всяко решение на НЗОК трябва да бъде съобразено с тези основни конституционни права на българските граждани, което в случая не е направено. Касае се за нарушаване на основното право на живот по чл. 2 ЕКПЧОС и чл. 28 от Конституцията на РБ, застрашено от незаконосъобразно бездействие на дължащите активно поведение органи и институции, натоварени от закона да осигуряват адекватно и своевременно лечение. Основното човешко право на здравеопазване предполага държавата да осигури на всеки свой гражданин достъп до най-високия достижим стандарт на здравеопазване, тъй като опазването на здравето на гражданите е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане на принципите, inter alia, на равнопоставеност и приоритет на промоцията на здраве и интегрираната профилактика на болестите - чл. 2, т. 1 и т. 3 от Закона за здравето. Принципът на равнопоставеност гарантира възможност за ползване на здравни грижи от всички граждани на справедлива основа. Принципът на достъпност гарантира наличността и възможността за използване на здравната помощ там и тогава, където и когато е необходима. Принципът на качествена здравна помощ гарантира на нуждаещите се здравна помощ, която е медицински най-подходящата, предоставена своевременно и по най-щадящия за болния начин. В настоящия случай това задължение на държавата не е изпълнено. Неоснователно се твърди, че не са налице доказателства за твърдяните неимуществени вреди. За някои обстоятелства събирането на доказателства не е необходимо. От една страна по делото са приложени становища от компетентни медицински органи по отношение на здравословното състояние на ищцата, съдебно-медицинска експертиза и свидетелски показания, от които съдът е извел обоснован извод за основателност и доказаност на вредата, както и причинната им връзка с отменения, като незаконосъобразен отказ. От друга страна, не е необходимо да се събират доказателства за емоционалното състояние на ищцата, след като безусловно е доказана абсолютната необходимост от прилагане на препарат за лечение, защитаващ единственото функциониращо око на един млад човек. Притеснението и страхът от пълна загуба на зрение, както и безсилието да се промени по друг начин обективната действителност, чиито характер призюмира бързо и своевременно лечение, за да бъде то ефикасно, не се нуждаят от доказване. Не се нуждае от доказване и твърдението за изпитване на чувство на безпомощност от ищцата, тъй като отказът да се финансира лечението би бил фатален за зрението й. През процесния период (от март 2014 г. до завеждане на исковата молба през декември 2014 г.) М. И. е била с ясното съзнание за своята зависимост от формирания отговор на НС на НЗОК за приложение на медикамента "Eylea", предвид липсата на финансова възможност за лично заплащане на лекарствения продукт, поради високата му парична стойност, което определено допринася за преживените емоции, страдания и унижения. При тези съображения настоящата инстанция намира, че искът, предявен от Г. В. И. е доказан по основание. Съдът правилно е приложил и нормата на чл. 52 ЗЗД, като е отчел всички относими за правилното определяне на размера на обезщетението. По отношение на акцесорното задължение не е налице обжалване, поради което настоящата инстанция не дължи произнасяне. При така изложените съображения решението на съда в обжалваната му част като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски, направени и пред настоящата инстанция, е основателно. Следва да се присъдят реално направените такива в размер на 500 (петстотин) лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 29.09.2017 г. (л. 18) и списък по чл. 80 от ГПК (л. 19). Претендираните разноски от първата инстанция не следва да се присъждат, с оглед на това, че вече са били присъдени от първоинстанционния съд. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение