Решение № 5568 от 30.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез юрисконсулт Т. Николова, срещу решение 5118 от 27.07.2022 г., постановено по адм.д. 1980/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменено издаденото от него Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за кампания 2016 г. с изх. 02-220-2600/902#10 от 09.12.2021 г. Касаторът оспорва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът неправилно е тълкувал изискването на чл. 13, ал. 3 от Наредба 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. (Наредба 11 от 6.04.2009 г.), според което финансовото подпомагане се предоставя само за минималните срокове на преход за достигане на производство на биологична продукция. Заявява, че преходът можел да продължи и след това, но за него не се полага субсидия, съгласно задължителното за България като страна-членка правило, залегнало в приетата от Европейската комисия Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., забележка към т.5.2, Подмярка 1, Биологично земеделие. Това правило не е самоцелно, не само защото ставките за подпомагане на култури в преход към биологично производство са много по-високи, но и защото при недобросъвестност на кандидата преходът може да продължи много дълго 10-15 години, без той да сертифицира продукцията си, да изчисти земята от пестициди и т.н. В случая кандидатът е искал подпомагане за кампания 2016 г., която се явява четвърта година в преход от поетия петгодишен ангажимент, след като е изтекъл периода на преход към биологично производство за отглежданите от него култури. Иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на обжалвания акт. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Био семена ЕООД, [ЕИК], чрез адвокат Р. Александров, в представен писмен отговор и в съдебно заседание чрез адвокат Н. Рахманлиева, оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение с потвърждаване на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред АССГ е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2016 г. с изх. 02-220-2600/902#10 от 09.12.2021 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което на кандидата Био семена ЕООД е постановен отказ за финансово подпомагане с посочването, че оторизираната субсидия по мярката е в размер на 0 лв. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че дружеството е бенефициент по мярката и за кампанията 2016г., която е четвъртата година от поетия агроекологичен ангажимент, е подало заявление за подпомагане. С Уведомително писмо с изх. 02-220-2600/902 от 06.08.2019г., заместник изпълнителният директор на ДФЗ е отказал исканата финансова помощ. Писмото е обжалвано пред АССГ, който с решение 2150/22.04.2020г. по адм.д. 10 875/2019г. го е отменил поради липса на мотиви и върнал преписката на ДФЗ със задължителни указания по приложението на закона. Решението е АССГ е оставено в сила с решение 9203/16.08.2021г. по адм.д. 1293/2021г. на ВАС. След връщане на преписката е издадено процесното уведомително писмо с изх. 02-220-2600/902#10 от 09.12.2021 г., с което отново е отказано финансово подпомагане, поради констатирани подробно описани несъответствия за посочените в писмото площи. Основанието за отказа е чл. 13 ал. З от Наредба 11 от 6.04.2009 г., а неуваженият размер на финансово подпомагане възлиза на 25 114,70 лв. Посочено е, че не се предоставя финансово подпомагане за площите заявени по дейност за преминаване към биологично земеделие след изтичане на минималните периоди на преход към биологично производство, съгласно чл. 36-38 от Регламент на Комисията (ЕО) 889/2008 от 5 септември 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (Регламент (ЕО) 889/2008). Неспазването на тези базови изисквания е установено чрез извършена административна проверка на подаденото заявление. Всички заявени от Био семена ЕООД парцели са в преход, което е в нарушение на срока през който ароматни и медицински растения и полски култури, вкл. фуражни могат да получат финансово подпомагане, а именно за период до две години. За да достигне до извод за незаконосъобразност на уведомителното писмо, административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от материално компетентен орган при спазване на процесуалните правила, но в нарушение на материалния закон. Правилно съдът е установил, че спорът по делото се свежда до приложението на нормата на чл. 13, ал. 3 от Наредба 11 от 6.04.2009 г., но погрешно е тълкувал нейните предвиждания, позовавайки се на незадължителна съдебна практика, която настоящият състав не споделя. Съдът е описал легалната дефиниция на понятието преход в Регламент (ЕО) 834/2007 и посочено съображение, като е приел, че продължителността на прехода и въвеждането на биологичното производство изисква и по-големи инвестиции, което обосновава подпомагането през този период да се извършва при по-висока ставка на плащанията. В Регламент (ЕО) 889/2008 са определени само минималните срокове, а увеличаването на периода за преход може да е в резултат на обективни причини и допълнително гарантира крайния целен резултат произвеждане на биологична продукция. От това е направен изводът, че период на преход, който е по-дълъг от определените минимални срокове, не води до нарушаване на разпоредбата на чл. 36 от Регламент (ЕО) 889/2008 и не представлява основание за отказ за финансово подпомагане по това направление. Решението е неправилно. Касационният състав не споделя изводите на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на оспорения акт. За да откаже финансово подпомагане за два парцела с код АП07 и един парцел с код АП10, органът е изложил мотиви в уведомителното писмо в две таблици и съответни разясненията, отразени в осем колони в таблицата на стр.2 и 22 колони в таблицата на стр.4, както и пояснения дадени под таблиците относно всяка колона. Констатирани са несъответствия с изискванията за подпомагане в описаните в таблица на стр.2 площи, въз основа на нормативни основания, отразени в таблицата и поясненията извън нея. В колона 7 на тази таблица, озаглавена Площ на парцела с неспазени базови и други изисквания фигурират двата парцела с код АП07 (за биологично растениевъдство в преход за полски култури, включително фуражни, съгл. Приложение 1б към чл. 8, ал. 1 на Наредба 11 от 6.04.2009 г.) и парцела с код АП10 (за биологично растениевъдство в преход ароматни и медицински растения, съгл. същото приложение), описани с идентификатори в колона 2 и площи от 12,42 ха, 21,15 ха и 9,93 ха в колона 3. В поясненията към колона 7, абзац първи е посочено, че касае се за площ за която не са спазени базови и/или други изисквания за съответното направление. В абзаци 4 и 6 е посочено, че неспазването на изискването на чл. 13, ал. 3 от Наредба 11 от 6.04.2009 г. е установено чрез извършване на административна проверка. Описано е съдържанието на нормите на чл. 13, ал. 3 от наредбата и чл. 36, т. 1 от Регламент (ЕО) 889/2008, както и на предоставена от контролиращото лице Лакон ООД информация, че всички заявени парцели са в преход, което е в нарушение на нормативно установения срок през който ароматни и медицински растения и полски култури, включително фуражни могат да получат финансово подпомагане, а именно две години. По отношение размера на отказаната за оторизиране сума Санкции и редукции на субсидията в лева, общо са в размер на 16 414,05 и 8700,65 (колона 21 от таблицата на стр.4 от уведомителното писмо) поради неспазени базови изисквания (колона 13 от същата таблица) при заявена площ за участие по АЕП код АП07 от 33,57 ха и код АП10 от 9,93 ха и санкционирана площ за неспазени базови изисквания в същите размери (колона 9 ). В поясненията към колона 13 е записано налагане на санкция за неспазени базови изисквания. Същите са определени нормативно в чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 11 от 6.04.2009 г. като тяхното неспазване се установява чрез административни проверки или проверки на място. По отношение на биологичното растениевъдство са относими общите изисквания в чл. 26, ал. 1, а именно: 1.условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, одобрени съгласно чл. 42 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП); 2. минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение 5 и 3. правилата за добра земеделска практика, утвърдени съгласно чл. 6, т. 1 от Наредба 2 от 2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници (ДВ, бр. 27 от 2008 г.). Относими са и изискванията за опазване на околната следа за това направление в чл.26, ал.2, т.1 чл. 6, ал. 1 и 2 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) и чл. 14, ал. 1 от Закона за защита на растенията (ЗЗР). Наличието на допълнителни мотиви и основания за издаването на уведомителното писмо, за разлика от първото произнасяне на органа, отменено по адм.д. 10875/2019 г. на АССГ, обосновават правилността на преценката на първоинстанционния съд за липсата на основанията за прогласяване на нищожност на основание чл. 177, ал. 2 АПК. При настоящото произнасяне органът се е позовал в мотивите си на Методиката за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г., утвърдена със заповед РД 09-243 от 17.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, но същата след издаването на уведомителното писмо е обявена за нищожна с решение 4822 от 15.04.2021 г. по адм. д. 9587/2020 г. на ВАС, потвърдено с решение 2340 от 14.03.2022 г. по адм. д. 6554/2021 г. на ВАС, 5-чл. състав. Нищожността произтича от липсата на законова делегация за министъра да я издаде и непубликуването й в Държавен вестник. Поради това касационният състав не обосновава изводите си с предвижданията на Методиката. Съгласно чл. 13, ал. 3 от Наредба 11 от 6.04.2009 г., агроекологичните плащания за периодите на преход по ал. 1, т. 1, 3, 5, 7, 9 и 10 се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава периодите на преход към биологично производство съгласно чл. 36, чл. 37, пар. 2 и чл. 38, пар. 3 на Регламент (ЕО) 889/2008. Както се отбеляза по-горе, в процесното уведомително писмо данните в таблицата на стр.2, колона 7, са свързани с основанието, записано в колона 7 неспазване на базови изисквания и други изисквания. В конкретния казус изложените от органа пояснения към тази колона относно неспазено от земеделския производител изискване на приложимата норма на чл. 13, ал. 3 от Наредба 11 от 6.04.2009 г., установено чрез извършване на административна проверка, са изцяло относими към безспорния факт по делото, че 2016г. за подпомаганото лице е четвърта поред година от поетия от него ангажимент по процесната мярка, при период на преход към биологично производство за отглежданите култури от две години, предвид чл. 36 т. 1 от Регламент (ЕО) 889/2008, вр. чл. 36, ал. 4 от Наредба 5 от 3.09.2018г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица (Наредба 5 от 3.09.2018г.), възприето и в чл.24, от Наредба 1 от 7.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането(отм. ДВ, бр. 75 от 11.09.2018 г., в сила от 12.11.2018 г.). Налага се извод, че противно на приетото от първостепенния съд, предвид установените факти по делото, процесното уведомително писмо е материално законосъобразно, защото съгласно приложимата правна уредба чл. 13, ал. 3 от Наредба 11 от 6.04.2009 г., вр. чл. 36 на Регламент (ЕО) 889/2008, при надвишен период на преход към биологично производство и последваща заявка за подпомагане по дейност за преминаване към биологично земеделие за същите площи и отглеждани култури, агроекологични плащания не се предоставят. Нормата от наредбата не противоречи на посоченото в регламента или на друга от разпоредбите на общностното право, поради което липсват основания тя да не бъде приложена като действащо право с мотив, че продължителността на прехода и въвеждането на биологичното производство изисква и по-големи инвестиции, т.е. нужни са повече средства. Предвиждането на минимални периоди на преход и максимални срокове за подпомагане, макар да имат еднаква продължителност, имат различни цели. Минималният период за преход е въведен за да гарантира постигането на биологична продукция, а максималният за подпомагане за да може този преход все пак да приключи, а не да се използва от недобросъвестни стопани за получаване на значителните по размер средства, без да се достига до желания резултат биологичен добив. Следва да бъдат споделени възраженията на касатора, че няма пречка преходът да продължи и след минималния период, но за него не се полага субсидия по ПРСР 2007-2013 г. Разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Наредба 11 от 6.04.2009 г. е въведена именно за да не се допуска злоупотреба със средства по фондовете и приложението й не може да бъде игнорирано. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК трябва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата като неоснователна бъде отхвърлена. Искането за присъждане на разноски на касатора следва да бъде уважено на основание чл. 143, ал. 1 и 3 АПК. Био семена ЕООД бъде осъдено да заплати на ДФЗ като разноски 200,91 лева за заплатената държавна такса за касационната жалба, както и юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лева, определено по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд,, пето отделение