Решение № 14436 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9132/2013 г.

Решение № 14436 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9132/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Симеон Иванов Симеонов от гр. Русе против решение № 16/09.05.2013 г., постановено по адм. дело № 113/2013 г. по описа на Административен съд гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата му против решение ПЕО № 25/05.03.2013 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Русе и потвърденото с него разпореждане № ИП-5287/18.09.2012 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт и вместо това да бъде постановено възобновяване на личната му пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Русе, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното. С обжалваното решение на Административен съд гр. Русе е отхвърлена жалбата на Симеон Иванов Симеонов против решение ПЕО № 25/05.03.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Русе и потвърденото с него разпореждане № ИП-5287/18.09.2012 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което е отказано възобновяване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Симеон Симеонов по негово заявление от 20.05.2011 г. За да постанови това решение съдът е приел, че с оспорения административен акт законосъобразно, съгласно императивната разпоредба на чл. 74, ал. 3 КСО, е отказано възобновяване на личната пенсия за инвалидност поради това, че лицето има отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с влязло в сила разпореждане. Наред с това съдът е посочил, че е невъзможно едновременното получаване на двете пенсии предвид ограничението по чл. 101, ал. 1, т. 2 КСО. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че на Симеон Симеонов, касатор в настоящото производство, с разпореждане № 42/24.02.2006 г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 25.12.2005 г., като от същата дата на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 КСО е спряна получаваната от същия до този момент лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, не се спори че това разпореждане е влязло в сила. От Симеон Симеонов е подадена молба от 20.05.2011 г. за възобновяване на личната му пенсия за инвалидност поради общо заболяване, по която е постановен отказ, впоследствие обявен за нищожен по съдебен ред. В изпълнение на указанията, дадени в съдебното решение, от административния орган до лицето е изпратено уведомление за размера на личната пенсия за инвалидност към датата на подаване на заявлението и към датата на изготвяне на уведомителното писмо. В отговор на това писмо от Симеон Симеонов е подадено заявление № ОП 14674#2/08.08.2012 г., с което същият е поискал получаването на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и социална пенсия за инвалидност. Исканото възобновяване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е отказано с разпореждане № ИП-5287/18.09.2012 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, потвърдено при обжалването по административен ред с решението на директора на ТП на НОИ, което е предмет на оспорването пред административния съд. Предвид установените релевантни фактически обстоятелства, първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 74, ал. 3 КСО, която предвижда, че пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска, възобновява или възстановява на лица, на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По делото безспорно е установено, че правото на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване е възникнало и тази пенсия е отпусната преди да възникне основанието и да бъде отпусната личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, но тези обстоятелства в случая са без значение, тъй като разпоредбата на чл. 74, ал. 3 КСО се прилага не само когато се касае до отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, но и когато става въпрос за възобновяване и възстановяване на такава пенсия. Съгласно чл. 97, ал. 1, предложение първо КСО възобновяването се прилага по отношение на спряна пенсия, а спирането се разпорежда поради наличие на някое от основанията по чл. 95 КСО. В конкретния случай с разпореждане № 42/24.02.2006 г. пенсията за инвалидност поради общо заболяване е спряна на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 КСО - когато не се следва изплащането й на основание чл. 101 КСО, а в разпоредбата на чл. 101, ал. 1, т. 2 КСО е предвидена забрана за едновременно получаване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпореждане № 42/24.02.2006 г., с което е постановено спиране на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е влязло в сила. Същевременно в чл. 74, ал. 3 КСО се съдържа забрана за възобновяване на спрени пенсии за инвалидност, когато на лицето е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Наличието на основание за възобновяване на пенсията за инвалидност поради общо заболяване следва да бъде преценено към датата на направеното искане, а към тази дата вече е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поради изложените съображения, като отхвърлил подадената жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. В изложения по горе-смисъл относно тълкуването на чл. 74, ал. 3 КСО е решение № 1463/30.01.2012 г. по адм. дело № 8702/2011 г., както и цитираните в него решение, всички на ВАС, шесто отделение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение