Решение № 14992 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9787/2011 г.

Решение № 14992 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9787/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Съвета за електронни медии (СЕМ) срещу решение № 9101/23.06.2011 г., постановено по адм. д. 1248/11 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 9/13.01.2011 г. на СЕМ за установени задължения на Сдружение с нестопанска цел "Християнски център" и е осъден СЕМ да заплати на сдружението десет лева разноски по делото. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Подробни аргументи в подкрепа искането са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Сдружение с нестопанска цел "Християнски център" оспорва касационната жалба в писмено възражение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 9101/23.06.2011 г., постановено по адм. д. 1248/11 г. по описа на ВАС е отменен АУПДВ № 9/13.01.2011 г. на СЕМ за установени на Сдружение с нестопанска цел "Християнски център" за годишни лицензионни такси в общ размер от 12 873,29 лв., от които 1 623,29 лв. за период 16.06.2006 г. - 31.12.2006 г.; 3 000 лв. за 2007 г.; 3 000 лв. за 2008 г.; 3 000 лв. за 2009 г. и 2 250 лв. за период 1.01.2010 г. - 30.09.2010 г. За да постанови обжалваното решение, ВАС е приел, че сдружението не е получило далекосъобщителна лицензия и не е излъчвало радиопрограмата, за която е издадена лицензия за радиодейност като обществен радиооператор. Според мотивите на обжалваното решение СЕМ не е ангажирал доказателства, че е осъществявал надзор, а безспорно радиопрограма не е излъчвана. При така установената фактическа обстановка и с оглед на обстоятелството, че таксите са държавно вземане, което е дължимо само при предоставена услуга т. е. осъществяван надзор, съдът е отменил АУПДВ. Така постановеното решение е неправилно. По делото няма спор относно фактическата обстановка, която правилно е установена от тричленния състав на ВАС: Сдружение с нестопанска цел "Християнски център" притежава лицензия № 431-00451/26.07.2001 г. за радиодейност като обществен радиооператор на основание чл. 27, т. 6 ЗД във връзка с чл. 115, ал. 1 и 3 ЗРТ, но не притежава далекосъобщителна лицензия и не е излъчвало радиопрограма. Спорът е относно правилното приложение на закона - чл. 102 от Закона за радиото и телевизията и Тарифата за радио- и телевизионна дейност. Съгласно чл. 102, ал. 3, от ЗРТ радио- и телевизионните оператори заплащат такса заплащат годишна такса за надзор върху дейността им, която съгласно нормата на чл. 102, ал. 6 от ЗРТ относно размера, сроковете и начините на заплащането на таксите по алинея трета се определят с Тарифа за таксите за радио и телевизионната дейност, одобрена от Министерския съвет, и същата е посочена в акта като основание за определяне на размера на дължимата такса за съответния период. Съгласно правната уредба, дължимите от операторите такси, се дължат във връзка с издаването на лицензията и вписването в регистъра по чл. 125к от ЗРТ. Тези такси не са поставени в зависимост от реалното осъществяване на разрешената дейност, поради което са неоснователни доводите за неправилност на решението поради недължимост на таксата с оглед неизвършване от дружеството на разрешената дейност и надзор върху нея. След като лицензията не е прекратена или отнета по реда на чл. 121, съответно чл. 122 от Закона за радиото и телевизията, няма законови основания регулирането на отношенията между лицензирания оператор и регулаторния орган да се подчинява на режим, различен от установения в закона. Установено е, че лицензията е съществуваща, независимо от обстоятелството дали Сдружение с нестопанска цел "Християнски център" осъществява или не разрешената дейност, поради което е незаконосъобразен изводът на съда относно недължимостта на таксата поради неосъществяване на дейност по лицензията и неосъществяване поради последното обстоятелство на дейност по надзор от страна на СЕМ. Разпоредбата на чл. 102, ал. 3 от закона не изключва дължимост на такса при неосъществяване на дейността на лицензирания радиооператор. Предвид изложеното настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че решението следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което жалбата на Сдружение с нестопанска цел "Християнски център" да се отхвърли. Обжалваният пред тричленния състав АУПДВ е законосъобразен индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, при спазване на изискванията за форма и мотиви, в съответствие с административно производствените правила и материалния закон - чл. 102, ал. 3 от Закона за радиото и телевизията. По водене на делото СЕМ не е направил разноски, но е бил представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, Сдружение с нестопанска цел "Християнски център" му дължи разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 300 лв. за двете съдебни инстанции. По изложените съображения, Върховният административен съд, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,