Решение № 4170 от 17.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2271/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 във вр. с чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 9б във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационната жалба на Шато вале де роз ЕООД, ЕИК 121398793, седалище и адрес на управление гр. Карлово, [улица], представлявано от управителя П. Г., чрез адв. Иванова, срещу Решение 10955/12.12.2024 г., постановено по адм. д. 1465/2024 г. на Административен съд Пловдив в частта, с която в производство по чл. 226 АПК е отхвърлено оспорването на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) 6618-АУЗД-976-1/ 29.03.2022 г., издаден от главен експерт в сектор Местни данъци и такси в дирекция Специализирана администрация в Община Сопот, потвърден с Решение изх. Ж-912 от 04.07.2022 г. на началник сектор Местни данъци и такси в Община Сопот, в частта му, с която на касатора са установени задължения за данък недвижими имоти (ДНИ) за 2021 г. в размер на 280,38 лв. заедно с лихва 16,35 лв. и за такса за битови отпадъци (ТБО) за 2021 г. в размер на 2 722,44 лв. и лихви 158,83 лв. С доводи за наличието на трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК се претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени АУЗД, както и на дружеството да се присъдят деловодни разноски по списък. Ответникът по касационната жалба, началникът на сектор Местни данъци и такси в Община Сопот, чрез адв. Вълчанов, в писмен отговор оспорва основателността й. Прокурорът от ВКП дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения. Пред АС Пловдив е оспорен АУЗД 6618-АУЗД-976-1/ 29.03.2022 г., издаден от длъжностно лице с функциите на орган по приходите в Община Сопот, потвърден с Решение изх. Ж-912 от 04.07.2022 г. на началник сектор Местни данъци и такси в общината, с който в тежест на касатора са установени задължения за ДНИ по ЗМДТ за 2021 г. в размер на 1 465,93 лв. и лихви 85,51 лв., за ТБО за 2021 г. в размер на 2 722,44 лв. и лихви 158,83 лв. С Решение 1128/15.06.2023 г., постановено по адм. д. 1925/2022 г. на АС Пловдив жалбата на Шато вале де роз ЕООД срещу АУЗД е отхвърлена. Това решение е отменено с Решение 8321/04.07.2024 г. по адм. д. 10801/2023 г. на ВАС като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд с указание да се допусне съдебно-техническа експертиза за установяване на кадастралния и регулационен статут на ПИ с идентификатор 00480.74.30, намиращ се в [населено място], общ. Сопот, считано от 1950 г. съгласно действащите по време устройствени закони, като бъде съобразено актуването на част от имота и как това се е отразило върху начина на ползването му. Вещото лице да провери партидата на имот 000133 в Общинска служба Земеделие - Карлово и да даде заключение какво е било предназначението на територията, в която се намира имотът преди влизане в сила на КККР, одобрени със Заповед РД-18-9/15.03.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, в сила от 03.05.2011 г.; налице ли е идентичност между процесния имот с имоти, включени в капитала на "Винзавод Баня" АД с променено наименование Винарска изба "Розова долина" АД и при включването в капитала как са индивидуализирани имотите и с какво предназначение са били. Не се спори, че Шато вале де роз ЕООД е собственик на поземлен имот (ПИ) с идентификатор 00480.74.30 по кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на [населено място], община Сопот, област Пловдив, одобрени със Заповед РД-18-9 от 15.03.2011 г. на изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), с площ от 72 378 кв. м. съгласно Скица 16350 от 15.06.2011 г. и Нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот, придобит на основание изтекла придобивна давност от 24.11.2011 г., 177, том IV, рег. 10014, нот. дело 777/2011 г. на нотариус с рег. 517 по РНК с район на действие РС Карлово. ПИ с идентификатор 00480.74.30 е с трайно предназначение на територията земеделска и с начин на трайно ползване за друг вид производствен, складов обект. За имота е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ на 30.08.2011 г., открита е партида 6618F1160. Въз основа на декларация от 26.09.2012 г. по партидата са отнесени и две сгради, придобити чрез покупко-продажба: търговска, с разгъната застроена площ (РЗП) 99 кв. м., отчетна стойност 2 000 лв. и склад търговски обект с РЗП 1938 кв. м. и отчетна стойност 38 000 лв., заснети в КК и КР на [населено място], съответно с идентификатор 00480.74.30.1 и 00480.74.30.2. За да постанови частична отмяна на АУЗД в частта на ДНИ, първостепенният съд е приел за установено, че имотът на дружеството не попада в територия, обхваната от действащ подробен устройствен план, че е земеделска земя по чл. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ и за него е приложимо изключението по чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ при съобразяване на качеството му застроена земя. При липсата на данни за определяне на прилежащия терен по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на ЗМДТ, АС Пловдив е изложил, че прилежащият терен и застроената площ (2037 кв. м. - сбор от площта на двете сгради), са общо 7237,8 кв. м., или 10 % от 72378 кв. м. При данъчна оценка на земята (72 378 кв.м.) 376 365,60 лв., 10 % от същата (прилежащ терен и застроена площ) е 37 637,60 лв.; сборът от данъчните основи на сградите по чл. 21 от ЗМДТ, е 42 470,50 лв. (38 000, 00 лв. + 4 470,50 лв.), следователно общата данъчна основа за облагане с ДНИ е 80 108,10 лв., обуславяща данъчно задължение за периода от 280,38 лв. В частта на установеното задължение за ТБО за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване съгласно чл. 62, т. 3 ЗМДТ първостепенният съд е споделил разбирането, че няма пречка извършването на дейностите в обхвата на тази услуга да бъде установено с писмени доказателства - трудови договори, сключени между Община Сопот и физически лица за длъжността метач, както и протоколи за извършена работа на работниците от дейност Чистота в общината. Приел е, че дължимостта на таксата за сочения компонент от услугата е обусловена от престирането на дейности по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване от общината. Задължението за поддържането на чистотата в парковете, алеите, площадите и уличните платна, е възложено на всички собственици на имоти на територията на общината и релевантно в това отношение е преценката дали районът попада в границите, определени със заповед на кмета, в които общината организира посочената услуга, което в случая е доказано. Решението е правилно. В производството по чл. 226 АПК са изпълнени указанията на ВАС, дадени с Решение 8321/04.07.2024 г. по адм. д. 10801/2023 г. за изясняване на спора от фактическа страна. Прието е заключение на СТЕ, ценено като компетентно, точно и професионално изготвено, според което за територията на ПИ с идентификатор 0480.74.30 по КК и КР на [населено място] няма действащи и/или предходни подробни устройствени планове (ПУП). Имотът съставлява вид земеделска територия и е разположен извън урбанизираната територия на населеното място и извън строителните му граници. Според извлечение за ПИ с идентификатор 00480.74.30 от Общ устройствен план (ОУП) на гр. Сопот, одобрен с Решение 366, взето с Протокол 59 от 21.10.2019г. на ОбС - Сопот, в сила от 29.11.2019 г., ПИ с идентификатор 00480.74.30 попада в територия с общо предназначение, с устройствена зона Производствени дейности. Имот 00480.74.30 по КККР, стар 000133 по КВС е за нуждите на селското стопанство. В кадастралната карта видът на територията, в която се намира поземленият имот, е определена като земеделска. Съгласно чл. 2, т. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), за да бъде определена земята като земеделска, трябва да е предназначена за земеделско производство и да не се намира в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон. Съгласно § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ "територия на населеното място" е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. По чл. 8 от ЗУТ ПУП определя конкретното предназначение на недвижимия имот. Установено е от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, че процесният имот е извън строителните граници на Община Сопот и за него нe е налице подробен устройствен план (ПУП). Предназначението на територията, в която попада имотът съгласно Общия устройствен план, е за производствени дейности. При това, обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че процесният имот е обект на облагане в качеството си на застроена земя по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ in fine - за действително застроената площ и прилежащия й терен, определена от първостепенния съд в съответствие с нормата на § 1, т. 12 ДР на ЗМДТ и съобразно задължението му по чл. 160, ал. 2 вр. ал. 1 ДОПК. В частта на задължението за ТБО АС Пловдив с право е съобразил, че настоящият касатор не заявява твърдение и не сочи доказателства как фактически се извършва почистването на процесния ПИ. ЗМДТ не съдържа дефиниция на понятията населено място и територия на населеното място. С оглед на различните цели на съответния нормативен акт, законодателят е регламентирал различни дефиниции за населено място и неговата територия. Така ЗУТ определя населеното място и неговата територия с оглед на териториалноустройствените цели и поради това населеното място е само урбанизираната територия - чл. 7, ал. 1 ЗУТ, а територията на населеното място е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището - § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ. По силата на чл. 18, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ), територията на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището. При тази нормативна уредба и липсата на яснота в ЗМДТ коя от двете дефиниции законодателят има предвид следва да се установи точният смисъл на понятието територия на населеното място за целите на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване чрез тълкуване. Безспорно, с оглед на разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от ЗУТ, всеки урегулиран поземлен имот (УПИ) има задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк, всеки от които е по принцип (с изключение на частните улици по смисъла на чл. 8, ал. 4 от Закона за пътищата (ЗП)) територия за обществено ползване. Но законът не обвързва дължимостта на таксата с предоставянето на услугата на конкретната територия за обществено ползване, която граничи с имота на задълженото лице. С оглед на горното релевантно за дължимостта на таксата е не това, дали в близост до процесния имот има територии за обществено ползване по смисъла на чл. 66, ал. 1, т. 3 от ЗМДТ, а дали имотът попада в границите на районите, в които кметът на общината със заповедта си по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ е определил, че общината ще предоставя услугата. След като ПИ с идентификатор 00480.74.30 е част от територията, в която се предоставя услугата по чл. 62, т. 3 от ЗМДТ, то законосъобразно на касатора, в качеството му на собственик на имота, са установени задължения за ТБО. Изложеното обуславя извод, че решението на АС Пловдив не е засегнато от наведените в касационната жалба отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, в състав на Първо отделение