Решение № 5356 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15880/2009 г.

Решение № 5356 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15880/2009 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ВНД началник на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - гр. Кюстендил срещу решение № 332/03.11.2009 г., постановено по адм. дело № 492/2009 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Славчо Кирилов Славев, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е основателна. С атакуваното решение Административен съд - Кюстендил е отменил Заповед № 90022 от 18.08.2009 г., издадена от ВНД началник на сектор "ПП" при ОД на МВР - Кюстендил, с която на основание чл. 171, т. 2, б. "д" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена принудителна административна мярка "спиране от движение на моторно превозно средство" на лек автомобил "ДЕУ МАТИЗ" КН 7780 АС, собственост на Славчо Кирилов Славев. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е незаконосъобразна, поради неспазване на изискуемата форма и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счел e, че съдържанието на акта не отговаря на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 1 АПК, тъй като не са посочени фактическите основания за издаването му. Според съда отразяването в обстоятелствената част на заповедта, че автомобилът не отговаря на изискването на чл. 10, ал. 5 от Наредба № 34 от 6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от министъра на транспорта (НТПП), не преодолява констатирания пропуск във формата. В обжалваното решение е възприет извод, че жалбоподателят е бил лишен от участие в административното производство в противоречие с разпоредбите на чл. 26, ал. 1 и чл. 34 АПК. Съдът е преценил, че административният орган се е произнесъл без да е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и без да е извършил проверка и оценка на събраните доказателства по преписката, с което е нарушил правилата на чл. 35 и чл. 36, ал. 3 АПК. Въз основа на заключението му за липса на твърдение за релевантните факти в заповедта, а именно - дата на първата регистрация на процесното МПС и тази на включването му в списъка към удостоверението за регистрация на съответния превозвач, извършващ таксиметров превоз на пътници, решаващият съд е приел, че не съществуват материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка. Решението е неправилно. Основателен е доводът на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на съдебния акт. Съдът неправилно е приел, че в заповедта не са посочени фактическите основания за издаването й, поради което предметът на оспорване не притежава съдържанието по чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 1 от АПК. Съгласно нормата на чл. 171, т. 2, б. "д" ЗДвП, на чието основание е издадена заповедта, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага временно спиране от движение на моторно превозно средство, което е обозначено с опознавателни знаци за извършване на таксиметрови превози, но не е включено в списък към издаден лиценз или издадено удостоверение за регистрация или не отговаря на изискванията, определени в нормативен акт. По силата на разпоредбата на чл. 10, ал. 5 НТПП при вписване за първи път в регистъра по чл. 9 от същата наредба от датата на първата регистрация на моторното превозно средство не трябва да са изтекли повече от 5 години. С посочването в обстоятелствената част на заповедта, че МПС "ДЕУ МАТИЗ" КН 7780 АС не отговаря на конкретно изискване, определено в нормативната уредба, а именно - на условието по чл. 10, ал. 5 НТПП и предвид съдържащите се в административната преписка, подготвяща издаването на акта, материали с конкретни данни по случая от фактическа страна, настоящата инстанция намира, че не е налице съществен порок във формата на акта, който да съставлява самостоятелно основание за отмяната му. В хипотезата на чл. 171, т. 2, б. "д" ЗДвП правното основание съставлява и фактическо такова, поради което органът не е обвързан да сочи други фактически обстоятелства, извън визираните в приложимата законова разпоредба. Следователно, отразяването в акта на нормативното изискване, на което не отговаря спреният от движение лек автомобил, извършващ таксиметров превоз на пътници, е достатъчно, за да се приеме, че е налице визираният в чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 1 АПК реквизит. Не се споделят и изводите на първоинстанционния съд за нарушено право на защита на адресата на процесната заповед поради неспазване на изискванията за уведомяването му за образуваното производство и неосигуряването на възможност за участието му в същото. С оглед правоохранителния характер на индивидуалния административен акт, с който се прилага принудителната административна мярка за защита на регулираните от специалния закон обществени отношения и доколкото проверката в съдебната фаза на административния процес изцяло преповтаря анализа на фактите и обстоятелствата, предмет на преценка от административния орган, в съдебната фаза на спора жалбоподателят Славев е имал процесуална възможност да защити позицията си и представи доказателства в подкрепа на твърденията си. В хода на съдебното производство жалбоподателят, сега ответник по касация, не е оспорил доказателствата по преписката, не е представил други такива в подкрепа на твърденията му, нито е направил доказателствени искания в тази насока. Поради това настоящата инстанция намира, че неизпълнението в случая на нормите на чл. 26, ал. 1 и чл. 34 АПК неправилно е квалифицирано от първостепенния съд като съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на лицето, адресат на мярката. Предвид изложеното, решаващият съд неправилно е отменил атакуваната заповед, като е приел, че са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради неспазване на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36, ал. 3 АПК. Административният акт е постановен въз основа на събраните в хода на административното производство доказателства. Предметът на спорното правоотношение е ясен, като при преценка за непълнота на доказателствения материал или за неговата недостатъчност по отношение на установяването на определени фактически обстоятелства от значение за спора, съдът е следвало съгласно принципа на служебното начало да събере съответни доказателства за изясняване на делото от фактическа страна по смисъла на чл. 149, ал. 2 ГПК вр. с чл. 144 АПК. Доколкото това не е сторено, делото е останало неизяснено от фактическа страна по отношение на релевантните обстоятелства, свързани с предпоставките по чл. 171, т. 2, б. "д", пр. последно ЗДвП във връзка с чл. 10, ал. 5 НТПП, а именно - датата на първата регистрация на автомобила по смисъла на § 2, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях (загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.), издадена от министъра на вътрешните работи и съответно датата на вписването му за първи път в регистъра по чл. 9 от НТПП, респективно - чл. 12, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). Непълнотата на делото от фактическа страна и допуснатите съществени нарушения по чл. 171, ал. 4 АПК вр. чл. 9 АПК са довели до неизвършване на цялостна проверка за законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, с оглед изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК. В изпълнение на принципа на служебното начало съдът е следвало да събере доказателства съобразно предмета на правния спор и да извърши проверка на обжалвания административен акт за съответствието му материалноправните разпоредби, като се произнесе изрично в тази насока. Неустановяването на факти, релевантни за материалната законосъобразност на заповедта препятства и произнасянето по същество от настоящата инстанция. По изложените съображения обжалваното решение се явява постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 2 АПК делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който след преценка на всички събрани по делото доказателства и на тези, които съдът ще събере допълнително служебно или които ще бъдат посочени от страните, и обсъждане дали са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповед № 90022 от 18.08.2009 г. на ВНД началник на сектор "ПП" при ОД на МВР - Кюстендил, следва да постанови решение по съществото на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение