Решение № 1801 от 7.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6264/2012 г.

Решение № 1801 от 7.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6264/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Булгафрост" АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: с. Кочево, община Садово, област Пловдив, представлявано от управителя изпълнителния директор Пенка Любенова Георгиева, против Решение № 471 от 28.02.2012 г., постановено по адм. дело № 2636/2011 г. по описа на Административен съд Пловдив, XVI състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството с искане за обявяване нищожността на Ревизионен акт № 161005316/18.03.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с Решение № 838/31.08.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"- гр. Пловдив не е взел становище по жалбата до приключване на устните прения в касационната инстанция. В касационната жалба се съдържат оплаквания за нищожност на ревизионния акт поради липса на компетентност по време на органа по приходите и за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно-отменителни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 АПК. Иска се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното Решение № 471 от 28.02.2012 г., постановено по адм. дело № 2636/2011 по описа на Административен съд Пловдив, XVI състав е отхвърлена жалбата на дружеството с искане за обявяване нищожността на Ревизионен акт № 161005316/18.03.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с Решение № 838/31.08.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Решаващият съд е разгледал обстойно направените в жалбата до него оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, които според жалбоподателя водят до нищожност и незаконосъобразност на издадения ревизионен акт. В тази насока след тълкуване на относимите правни разпоредби от ДОПК и съобразявайки фактите по делото са изложени мотиви, защо при издаването на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до неговата нищожност. Ревизионното производство е извършено от материално компетентни органи по приходите. Със ЗВР е определен ревизираният субект, ревизиращите органи, срокът за извършване на ревизията, ревизираните данъчни периоди и вида на ревизираните задължения, както и други обстоятелства, имащи значение за ревизията. Всяка промяна в тези обстоятелства се извършва с нова ЗВР, при съобразяване разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 ДОПК. В случая един от органите, определени да извършат ревизията съгласно първата заповед за възлагане на ревизия, е заменен и това законосъобразно е станало с издаване на нарочна ЗВР. Всички заповеди за възлагане на ревизия имат необходимото съдържание по чл. 113, ал. 1 ДОПК, с което е спазена изискуемата от закона форма за издаването им. Неспазването на сроковете по чл. 114 ДОПК по принцип не може да обуслови нищожност на акта. В случая дори нарушение на сроковете няма. В първата заповед за възлагане на ревизията е определен срок за завършването й, който на няколко пъти е продължаван с надлежни ЗВР. В чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ДОПК се съдържа правилото относно срока на ревизията и според него срокът за извършване на ревизията е до три месеца, а когато той се окаже недостатъчен, същият може да бъде продължен до един месец със заповед за удължаване на срока от органа, възложил ревизията. През ревизирания период жалбоподателят е извършвал както вътреобщностни доставки, така и вътреобщностни придобивания. В тази връзка съдът съобрази нормата на чл. 114, ал. 3 ДОПК в приложимата й редакция (ДВ, бр. 108 от 2007 г.), която предвижда в изключение от правилото, срокът по ал. 1 да бъде до 6 месеца, а срокът по ал. 2 - до два месеца. Действително срокът за извършване на ревизията по чл. 114, ал. 1 от ДОПК е 3 месечен, но видно от Исканията от 26.11.2010 г. и 23.12.2010 г. удължаването на срока е поискано поради обстоятелството, че ревизираното лице е извършвало вътреобщностни придобивания /ВОП. При тази хипотеза съгласно чл. 114, ал. 3 от ДОПК срокът по ал. 1 на същата норма е 6-месечен. Недоволен от издадения му ревизионен акт, жалбоподателят го е оспорил по административен ред, но тъй като жалбата е била подадена след изтичането на 14-дневния срок за оспорване, с Решение № 451/28.05.2011 г. на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" -гр. Пловдив жалбата е оставена без разглеждане. След това жалбоподателят е оспорил ревизионния акт като нищожен, и с Решение № 838/31.08.2011 г. на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" -гр. Пловдив, обжалваният акт е потвърден изцяло. Така постановеното решение е правилно. Правилни са изводите на съда за това, че не са налице основания за нищожност на ревизионния акт. Оплакванията и доводите в тази връзка, които се излагат в касационната жалба, са били поддържани и пред първата инстанция и са обсъдени в обжалваното решение, споделят се от настоящия състав. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: Първото оплакване на касатора е за нарушение на чл. 114 ДОПК във връзка с продължаване на срока на ревизията. Касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че неспазването на тези срокове не е основание за отмяна на РА. За да се прогласи за такъв, трябва степента на нарушение да е толкова голяма, че издадения акт да е довел до липса на волеизявление. Продължаването на ревизията няма за последица нищожност на административния акт, което обстоятелство влияе само на действията, извършени след процесната дата и тяхната доказателствена стойност. Освен това видно от Исканията от 26.11.2010 г. и 23.12.2010 г. удължаването на срока е поискано поради обстоятелството, че ревизираното лице е декларирало вътреобщностни придобивания, т. е. срокът по ал. 1 на същата норма е 6-месечен. В чл. 209, т. 1 от АПК е формулирано касационното основание нищожност. В съдебната практика и правната теория се приема, че едно съдебно решение е нищожно, когато то не отговаря на изискванията за валидно решение. За да е едно решение правно валидно, то следва да е издадено от надлежно функциониращ съдебен орган, в пределите на неговата правораздавателна власт, да е изготвено в писмена форма и да е подписано, да изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе. В касационната жалба не се навежда нито един довод за допуснато нарушение на някое от тези изисквания. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция също не констатира подобно нарушение - решението е издадено от компетентен съд, в рамките на предвидената му компетентност, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена ясно и категорично. С оглед на изложеното следва да бъде прието, че направеното оплакване за нищожност на решението се явява неоснователно. Ревизията е приключила в рамките на срока по чл. 114, ал. 3 от ДОПК, което обстоятелство се установява при изчисляване на срока от датата на връчване на АВДР и датата на изготвяне на РД. Ревизионният доклад е подписан от лицата, извършили ревизията, а РА е издаден от упълномощено за това лице. Като е съобразил всички тези документи, съдът е направил обоснован и правилен извод, че РА е действителен и не страда от порока нищожност. Даже и да се установи, че не са спазени някои от сроковете при издаването на РА, това нарушение не е съществено и то не би могло да доведе до нищожност на издадения РА. Направените оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост също са неоснователни. Първоинстанционният съд е разгледал подробно всяко едно от оплакванията на жалбоподателя и е дал мотивиран отговор. Изложените аргументи в тази насока се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Обжалваният РА не е издаден в нарушение на процесуалните норми на ДОПК. Правилно първоинстанционният съд е решил, че няма нарушение на административнопроизводствените правила, които да доведат до нищожност. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон за който настоящата инстанция следи служебно, поради което решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. В останалата част касационната жалба съдържа доводи за незаконосъобразност на данъчния ревизионен акт, които са неотносими в това производство, тъй като ДРА е влязъл в сила, поради просрочие на жалбите до административния орган. С оглед изхода на спора разноски не се присъждат в полза на касатора. Не се присъждат разноски и в полза на ответната страна по касация, тъй като по делото няма данни страната да е представлявана от юрисконсулт до релевантния момент на приключване на устните прения в касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение