Решение № 4601 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15814/2009 г.

Решение № 4601 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15814/2009 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на община Асеновград срещу решение № 973 от 14.07.2009 г. по адм. д. № 984/2009 г. на Пловдивски административен съд - осми състав, като се иска отмяна на същото, ведно с всички законни последици. Налице е и частна жалба срещу определението от 08.06.2009 г. за спиране изпълнението на обжалваната заповед, като се иска и неговата отмяна. Ответникът по жалбите не взема становище. Заключението на прокурора е, че жалбите са неоснователни. Върховният административен съд - второ отделение приема, че двете жалби са допустими, но разгледани по същество са неоснователни. По касационната жалба. С касираното решение административният съд е отменил заповед № А - 852 от 22.05.2009 г. на кмета на община Асеновград. За да постанови решението си съдът е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, поради което същата следва да се отмени. Относно разноските съдът е присъдил 1060 лв. от които 1000 лв. адвокатско възнаграждение. Решението е правилно. Заповедта е за премахване на бетонова площадка с размери 10.90м./8.91м. и височина 0.50м. над прилежащия терен, монтирана дървена конструкция /остъклена с РVC дограма/ с размери 4.80 м/5.40 м и изпълнена зидана камина на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ. Съгласно този текст от закона кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на обекти по ал. 1 да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Описаният по горе строеж не е от тези изброени в закона и не може да се премахва по този ред, което прави заповедта незаконосъобразна, поради което решението, с което е отменена, следва да се остави в сила. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая искането за присъждане на по - нисък размер от заплатените 1000 лв. възнаграждение се прави едва с касационната жалба, а не пред административният съд, което е недопустимо. Ето защо решението и в тази следва да се остави в сила. По частната жалба. С оглед отмяната на заповедта е безпредметно настоящия съд да се произнася по спирането й, поради което и определението следва да се остави в сила. Ето защо Върховният административен съд - второ отделение на основание чл. 221, ал. 2 АПК