Решение № 3857 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1263/2018 г.

Решение № 3857 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1263/2018 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. В. при ЦУ на НАП срещу Решение № 2196 от 7.12.2017 г. по адм. дело № 1584/2017 г. по описа на Административен съд В., 19 състав. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място, излага доводи за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неизвършен съвкупен анализ на събраните доказателства и необсъждане на всички възражения на страните. На второ място, оспорва като неправилно приетото от съда за незаконосъобразност на РА за ангажиране на отговорността на И. Д. по чл. 19, ал. 2 от ДОПК само на основание липсата на установени с влязъл в сила ревизионен акт задължения. Касаторът изразява подробно становище за доказаност на всички предпоставки по чл. 19, ал. 2 от ДОПК срещу управителя на "Дева 2014" ЕООД. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на И. Д. срещу РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна - И. Г. Д., чрез адв. И. К. оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на съдебния акт с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е и основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС В. е Ревизионен акт № Р-03001816006688-091-001 от 23.02.2017 г., издаден от началник сектор Ревизии, възложил ревизията и главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП В., потвърден с Решение № 127 от 12.05.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП. С процесния РА на И. Д. на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК е установена отговорност за задължения на "Дева 2014" ЕООД за данъчни периоди от 28.04.2015 г. до 5.10.2015 г. за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения в размер на 8256,91 лева и лихви 1264,60 лева, отговорност на УПФ за осигурители в размер на 3861,01 лева и 590,82 лева, за отговорност на ДОО за осигурители в размер на 17 532,79 лева и 2683,93 лева, отговорност за вноски за здравно осигуряване за осигурители в размер на 8023,86 лева и лихви 1226,93 лева, за отговорност за ДДС в размер на 29 762,87 лева и лихви 4606,48 лева - общо задължения 77810,02 лева. Установено е, че за посочения период Димиев е бил управител и едноличен собственик на капитала на "Дева 2014" ЕООД и за тези периоди дружеството е формирало ликвидни изискуеми задължения по декларация обр. 6 - ДОО, по декларация обр. 6 - ЗО, по декларация обр. 6 - УПФ, по декларация обр. 6 - ДДФЛ, по СД по ЗДДС в описаните по-горе размери. Не е спорен и фактът, че първоначално с РД по отношение на отговорността на управителя на "Дева 2014" ЕООД по чл. 19, ал. 2 от ДОПК са били включени и задължения по РА № Р - 03001815001305-091-001 от 08.10.2015 г. общо в размер на 41 344,35 лева / касаещи данъчни периоди 1.06.2014 г. - 31.01.2015 г. относно задължения на дружеството за ДОО - осигурители, УПФ - за осигурители, ЗО - за осигурители и данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения/. Видно от съдържанието на обжалвания РА тези задължения са изключени от обхвата на отговорността управителя по чл. 19 от ДОПК. Според отразеното като фактическа обстановка от първоинстанционния съд цитираните задължения по спорния РА са били декларирани от "Дева 2014" ЕООД с годишна декларация по ЗКПО, за които И. Д. е знаел; декларираните и неизплатени задължения на "Дева 2014" ЕООД са над 100 000 лева, а декларираните и неплатени задължения на "Л. Д. А." ЕООД са над 150 000 лева, на които И. Д. също е едноличен собственик на капитала; отговорността на Димиев за невнесени и изскуеми задължения на "Дева 2014" ЕООД е до размера на намалението на финансовите активи на дружеството - 233 393,45 лева, в това число 170 626,73 лева - изтеглени в брой и 62 766,72 лева - наредени по сметка на "Л. Д. А." ЕООД. Позовавайки се на посочените факти, съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на РА, като се е мотивирал, че публичните задължения на "Дева 2014" ЕООД, за които е ангажирана отговорността на управителя Димиев по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, произтичат от декларации обр. 6 и справки декларации по ЗДДС и не е налице влязъл в сила ревизионен акт, за да се приеме, че същите са законоустановени и непогасени. Настоящият съдебен състав на Осмо отделение, Върховен административен съд намира, че решението е валидно и допустимо, но неправилно. Основателен е доводът на касационния жалбоподател за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяната на обжалваното решение и връщане на делото на друг състав на същия съд за ново разглеждане. Необосновано АС В. е приел, че за да бъде установена отговорността на съответното физическо лице чл. 19 от ДОПК, задълженията на дружеството трябва да са установени с влязъл в сила ревизионен акт. Съгласно чл. 105 от ДОПК, задълженията по декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и /или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния закон. Задълженията по декларации са годно изпълнително основание по смисъла на чл. 209, т. 2 от ДОПК. В процесния случай описаните в РА задължения са по декларации обр. 6 и по СД по ЗДДС на "Дева 2014" ЕООД, подробно посочени в справка, неразделна част от РА /на л. 177 - л. 175 от приложение към делото/. С решението на директора на дирекция "ОДОП" изрично е посочено, че е налице образувано изп. дело № 18140012161/2014 г. спрямо "Дева 2014" ЕООД, към което са приобщавани последващи изпълнителни титули. Следователно, отговорността на лицата по чл. 19 от ДОПК може да се отнася и до задължения на дружеството, произтичащи от подадени от последното декларации по съответния материален закон /СД по ЗДДС, декларации обр. 6 и др./. В този смисъл са решение № 13623 от 13.12.2016 г. по адм. дело № 9714/2015 г. по описа на Върховен административен съд, осмо отделение, Решение № 8279 от 28.06.2017 г. по адм. дело № 2921/2017 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение. За да се реализира отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, следва да са налице всички изискуеми в закона кумулативни предпоставки: 1. Субект на отговорността е физическо лице, имащо качеството на чл. на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК; 2. Това лице да е извършило плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или 2, суми, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент; 3. Плащането да е извършено недобросъвестно; 4. Вследствие на това имуществото на дружеството да е намаляло; 5. Като резултат, вследствие на поведението на лицето по недобросъвестното плащане не са платени дължими данъци или ЗОВ. Съобразно обхвата и приложението на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, съдът е бил длъжен да изложи подробно установената фактическа обстановка, да обсъди всички възражения на страните и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и да формира мотиви дали всяка една от кумулативно предвидените предпоставки по чл. 19, ал. 2 от ДОПК е налице. С обжалвания съдебен акт съдът е отменил РА само въз основа на приетото за липса на установени за дружеството задължения с влязъл в сила ревизионен акт, без въобще да обсъжда дали са се проявили условията за ангажиране на отговорността на управителя Димиев по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за съответните периоди. В този смисъл касационната инстанция намира, че обжалваното решение като неправилно следва да се отмени, като делото не може да бъде решено по същество, а налага връщането му на друг състав на АС В. При новото разглеждане съдът следва да установи релевантните за материалноправния спор факти, да изложи конкретни съображения и да изследва всяка една от предпоставките по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, обсъждайки задълбочено всички събрани в рамките на ревизията и на съдебното производство доказателства. Въз основа на установените факти и преценката на доказателствата по делото, новият състав на съда следва да формира извод дали законосъобразно е била ангажирана отговорността на И. Д. по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на "Дева 2014" ЕООД за процесните данъчни периоди от 28.04.2015 г. до 5.10.2015 г. По тези съображения, касационната жалба е основателна, като решението се отмени и делото се върне за ново разглеждане на друг състав на същия съд при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение. Във връзка с разноските, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК следва да се произнесе новият състав на Административен съд В.. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение