Решение № 13294 от 14.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7538/2013 г.

Решение № 13294 от 14.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7538/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Андрей Пенев Андреев, действуващ като едноличен търговец под фирма ЕТ "Андрей Пенев - АПСИ", със седалище в гр. Хасково, срещу решение № 91/04.04.2013 г., постановено по адм. д. № 405/2012 г. на Административен съд - гр. Хасково, като в нея се развиват оплаквания за постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени Заповед № ДК-02-ЮЦР-295/23.10.2012 г. на н-к РДНСК, Южен централен район. Ответникът, РДНСК, Южен централен район, не е изразил становище по касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Хасково, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на ЕТ "Андрей Пенев - АПСИ" срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-295/23.10.2012 г. на н-к РДНСК, Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да се премахне незакон строеж "навес", намиращ се в поземлен имот № 77195.742.1 по кадастралната карта на гр. Хасково, м. "Кенана". За да постанови решението си съдът приел, че се касае за строеж, представляващ навес върху тераса на втори етаж от мотел-ресторант, изпълнен без строителни книжа, за който са неприложими разпоредбите на § 16 ПР на ЗУТ и § 127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради което е незаконен и подлежи на премахване. Приел, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, от компетентен орган и че е законосъобразна. Решението е правилно. Фактическата обстановка е установена безспорно, като обосновано съдът е приел, че процесният навес е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, с оглед начина на изпълнението му - дървена конструкция от колони, греди и ребра, покрит с керемиди, изграден над тераса-ресторант, който е с плосък покрив. Правилно е приел въз основа на установените факти, че за мотелът с терасата, покрита с процесния навес, е бил одобрен проект с плосък покрив, а в последствие е изграден процесния навес над покрива, поради което не може да се приеме, че е като текущ ремонт на същия покрив. Процесният навес е изграден от жалбоподателя през 2000 г., без строителни книжа - одобряване на проект и издаване на разрешение за строеж, поради което правилно е прието, че е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оглед годината на извършването му, при правилно прилагане на материалния закон съдът е приел, че е неприложима разпоредбата на § 16 ПР на ЗУТ. Неотносима за спора е и разпоредбата на § 127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, влязъл в сила на 26.11.2012 г., тъй като законосъобразността на заповедта се преценява към момента на издаването й, към който момент посоченият параграф, който е материалноправна норма, не е в сила. С оглед на това при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че се касае за незаконен строеж, който не попада и в режим на търпимост по посочените норми и подлежи на премахване, както и че оспорената заповед е законосъобразна. Съдът е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства, като е извел обосновани правни изводи, като не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на решението. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на решението, които настоящият съдебен състав споделя изцяло, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК