Решение № 12142 от 26.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6274/2021 г.

Производство по чл. 237 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по молба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), представлявана от председателя д-р И. Иванов, чрез юрк. Дуевски, за отмяна на Решение 13788 от 06.11.2020 г. на Върховния административен съд (ВАС), по адм. дело 14093/2019 г., с което частично е отменено Решение 6065 от 18.10.2019 г. по адм. дело 6355/2019г. на Административен съд София-град(АССГ) и КЕВР е осъдена да заплати обезщетение до пълния размер на исковата претенция на Електроразпределение Север АД и оставената в сила с решението на ВАС част на първоинстанционното решение на АССГ, с което КЕВР е осъдена да заплати част от претендираното обезщетение. В молбата се твърди, че са налице основания за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Ново обстоятелство по смисъла на т.1 на чл.239 АПК, според молителя, е Решение от 22-ри декември 2010г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз, в контекста на мотивите на което, е видно, че Електроразпределение СеверАД е имало възможност да осъществи защитата си по адм. дело 6355/2019 г. на АССГ с наличния си човешки ресурс от служители със специални знания в областта на правото, а не да ангажира адвокатско дружество за тази защита. Това ангажиране е поставило дружеството в по-благоприятно положение от държавния орган-молител, чиято защита е била осъществявана от юрисконсулти. Аналогични съображения са изложени и в мотивите на Определение на Съда на публичната служба от 27-ми септември 2011г. по дело F-55/08 DEP- т.37 и т.38. Иска се отмяна на решенията и връщане на делото на АССГ за ново разглеждане. В откритото съдебно заседание на 14.10.2021г., след даване на ход на делото по същество, процесуалният представител на молителя бланкетно е поддържал, че е налице и основание за отмяна по т.4 на чл.239 АПК. Това оплакване не е предмет на спора, защото не е заявено в молбата за отмяна по съответния процесуален ред. Ответникът по молбата за отмяна Електроразпределение Север АД, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание иска отхвърляне на искането за отмяна. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на молбата за отмяна и изложеното в нея, намира молбата процесуално допустима, но неоснователна, поради следното: Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения е средство за защита срещу неправилни съдебни актове поради противоречието им с обективната истина. Такава отмяна е допустима само на лимитативно посочените в чл.239 АПК основания. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Изложеното в молбата за отмяна не попада в хипотезата на нормата. Решение от 22-ри декември 2010г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз не е ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. (В същия смисъл Решение 14362 от 01.11.2013г. по адм.д. 5290/2013г., Решение 1234 от 29.01.2014г. по адм. дело 16054/2013г. на Върховния административен съд, петчленен състав на първа колегия и др.). Относно противоречието на решението, чиято отмяна се иска, с посочената съдебна практика на СЕС, като основание за отмяна, настоящият съдебен състав намира следното: Несъобразяването на националния съд с решение на СЕС, съдържащо тълкуване на общностни правни норми, независимо дали е дадено във връзка със запитване на този съд по конкретното дело или по запитване, направено от друга национална юрисдикция, не е предвидено като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение в националното законодателство. Молителят не разполага с правна възможност да претендира отмяна на влязъл в сила съдебен акт на основание, което не е посочено от законодателя и не е сред изрично изброените в чл. 239 т. 1 т. 6 АПК. Съдът на Европейския съюз е изтъкнал в мотивите на Решение от 30.09.2003г. по дело Kobler С-224/2001г., т.38, значението на принципа за силата на пресъдено нещо, както в общностния правов ред, така и в националните правни системи. Там е казано, че за да се гарантира стабилността на правото и на правоотношенията, както и доброто правораздаване, е необходимо съдебните решения, които са станали окончателни след изчерпване на наличните способи за защита или след изтичане на предвидените за тази защита срокове, да не могат повече да бъдат оспорвани. С Решение от 16.03.2006г. на СЕС по дело С-234/04 Rosmarie Kapferer по преюдициално запитване на австрийска юрисдикция, Съдът е постановил, че Принципът на сътрудничество, произтичащ от чл.10 на ДЕС не налага на една национална юрисдикция да се отклони от разпоредби на вътрешния процесуален ред с цел да преразгледа едно съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо и да го отмени, когато изглежда, че то противоречи на общностното право. По изложените съображения молбата за отмяна следва да се отхвърли, като на ответника по молбата за отмяна следва да се присъдят 600 лв. разноски за производството, съгласно представения списък. Предвид изложеното и на основание чл.244, ал.1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия