Решение № 4918 от 23.5.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Фондация Идеин развитие, [ЕИК], гр. Русе, чрез адв. Иванов срещу решение 42/10.12.2021 година на Административен съд гр. Русе по адм.д. 624/2021 година, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение РД-02-14-847/30.09.2021 година на Ръководителя на Националния орган по програма Интеррег V-A Румъния-България 2014-2020 година за определяне на финансова корекция. Релевира касационни основания по чл.209, т.3 от АПК неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че процесните факти са квалифицирани като нарушение на чл.10, ал.4 от Постановление 160 на МС от 1.07.2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове, субсумиращо нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ. За това нарушение с оспореното пред административния съд решение е определена финансова корекция при приложение на т. 23, б.б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата). Посочената т. 23, б.б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата покривала единствено нарушения на чл.116, ал.2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), каквото в случая не било констатирано. Тъй като нарушението на чл.10, ал.4 от Постановление 160 на МС от 1.07.2016 г. не представлявало основание за определяне на финансова корекция по на т. 23, б.б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, като приел обратното, първоинстанционният съд постановил неправилен съдебен акт, който следвало да бъде отменен, а вместо него постановен друг, с който да се отмени решение РД-02-14-847/30.09.2021 година на Ръководителя на Националния орган по програма Интеррег V-A Румъния-България 2014-2020 година поради липса на основание за определяне на корекция по посочената точка. Излага подробни съображения за неправилност на съдебния акт и материална незаконосъобразност на административния. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът, Ръководителят на Националния орган по програма Интеррег V-A Румъния-България 2014-2020 година чрез юрк. Велинова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд - Русе е образувано по жалба на Фондация Идеин развитие, [ЕИК], гр. Русе, срещу решение РД-02-14-847/30.09.2021 година на Ръководителя на Националния орган по програма Интеррег V-A Румъния-България 2014-2020 година. С последното, на Фондация Идеин развитие, [ЕИК], гр. Русе, за нарушение на чл.10, ал.4 от Постановление 160 на МС от 1.07.2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове, субсумиращо нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ, е определена финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи, финансирани със средства от ЕСИФ по договор от 25.02.2019 година с изпълнител Видис Консулт ЕООД и 100% от допустимите разходи, финансирани със средства от ЕСИФ върху разходите, представляващи увеличение на цената на същия договор. За да отхвърли жалбата срещу административния акт с правна квалификация чл.73, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), първоинстанционният съд аргументира, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон. Въз основа на анализ на доказателствата, съдът е приел за осъществено нарушението на чл.10, ал.4 във връзка с чл.10, ал.2, т.2 и 3 и чл.10, ал.6, т.2 и т.3 от Постановление 160 на МС от 1.07.2016 г. По възражението на жалбоподателя за неправилно квалифициране на нередността, съдът е отхвърлил същото като неоснователно. Аргументирал е, че бенефициер, който не е възложител по ЗОП, определя изпълнител по правилата на чл.50 и сл. от ЗУСЕСИФ, като прилага Постановление 160 на МС от 1.07.2016 г. Правилата на изменение на договорите за възлагане на обществени поръчки в чл.116 от ЗОП били аналогични на тези изписани като нарушени от приложимото ПМС. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 от АПК, съставът на ВАС прави извод за валидност и допустимост на обжалваното съдебно решене. Досежно правилното приложение на материалния закон: Страните не спорят по фактите. Досежно установената фактическа обстановка и изводите за валидност и спазване на изискването за форма на административния акт, касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение. Поставеният пред касационната инстанция спор е по правилното приложение на материалния закон във връзка с квалификацията на нередността по т. 23, б.б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Изводите на касационната инстанция по този спор са както следва: Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е решение с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Не се спори по делото, че е установено нарушение на чл.10, ал.4 във връзка с чл.10, ал.2, т.2 и 3 и чл.10, ал.6, т.2 и т.3 от Постановление 160 на МС от 1.07.2016 г., квалифицирано като нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ. Основанията за определяне на финансова корекция на национално ниво са регламентирани в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, случаите на нередности, за които се извършват финансови корекции по ал. 1, т. 9, се посочват в нормативен акт на Министерския съвет. Този акт е Наредбата за посочване на нередности. Нарушението на чл. 10, ал. 4 от Постановление 160 на МС от 1.07.2016 г. не субсумира нередността по т.23 от Приложение 1 на Наредбата, поради невъзможност по аналогия да се прилагат състави на нередности за невключени в тях нарушения. Процесното нарушение не е квалифицирано като нарушение на чл.116 от ЗОП, поради което и не покрива състава на нередност по т.23, изискващ изменение на договора в нарушение на чл.116 от ЗОП. Като е аргументирал обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а вместо него постановен друг, с който да се отмени решение РД-02-14-847/30.09.2021 година на Ръководителя на Националния орган по програма Интеррег V-A Румъния-България 2014-2020 година за определяне на финансова корекция. Предвид изхода на спора, на касатора се дължат разноски за две съдебни инстанции в размер на 248 лева заплатена държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение