Решение № 8984 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14489/2018 г.

Решение № 8984 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14489/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от Т. Райчев и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", срещу Решение № 1659 от 05.10.2018 г., постановено по адм. дело № 751/2018 г. по описа на Административен съд Бургас. Т. Райчев, понастоящем в Затвора – [населено място], чрез адвокат Гочев обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди, за разликата над присъдения размер до претендирания такъв, като от касационната жалба се извеждат основания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в оспорваната част, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявения от него иск в претендирания размер. Претендира разноски за двете инстанции. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Чанев обжалва решението в частта му, с която е уважен предявения против нея иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди и е осъдена да заплати разноски по делото като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявения срещу нея иск се отхвърли изцяло като неоснователен или се намали размера на присъденото с обжалваното решение обезщетение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби, както и за правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всяка от тях част, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд Бургас се е развило по исковата молба на Т. Райчев против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), гр. София, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в посочен в исковата молба период, в който е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в Затвора [населено място], за сума в размер на 15 000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане. Претърпените неимуществени вреди е основавал на поставянето му в изключително лоши битови условия (недостатъчна жилищна площ; липса на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода) при изтърпяване на наложеното му наказание. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е уважил частично предявения от Райчев против ГД "ИН" иск за сума в размер на 3 268 лева и го е отхвърлил в останалата му част до претендирания размер от 15 000 лева като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в периода на изтърпяване на наказание в Затвора – [населено място] от 11.04.2013 г. до 01.10.2017 г. ищецът е претърпял неимуществени вреди, в резултат на преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, произтичащо от условията за изтърпяване на наказание, като при съобразяване изискването на чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС за определяне на кумулативния ефект върху лицето на установените в случая условия, е определил размера на дължимото се обезщетение при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Правилен е изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" от ищеца в посочения в исковата молба период.. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието и е приел за доказани твърдени в исковата молба факти. Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения, осигуряване на нормална обитаема жилищна площ и санитарно-битови условия - постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, баня и тоалетна, в следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. При тази фактическа установеност изводът на съда, че искът е доказан по основание е законосъобразен. Условията при което ищецът е изтърпявал наложеното му наказание, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на предявения иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. На ищеца са причинени негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, морални и физически страдания вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС. Тези негативни преживявания излизат извън прага на строгост по чл. 3 ЕКПЧОС и поради това следва да бъдат възмездени с парично обезщетение. Относно размера на дължимото се обезщетение са основателни доводите в касационната жалба на ГД "ИН" за неправилност на обжалваното решение. От установеното по делото неизпълнение не следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. В тази връзка, настоящият състав намира, че решаващият съд, изхождайки от конкретно събраните в хода на процеса доказателства, правилно е изтълкувал както разпоредбите на закона, така и практиката на ЕС, отчитайки възраженията и оплакванията на ищеца за характера на увреждането, степента и продължителността на причинените страдания и техния интензитет, както и вредните последици, обичайни за лицата, поставени в условията на затвора. Настоящата инстанция споделя разбирането, че тези обстоятелства имат значение и влияят върху определяне размера на обезщетението. Въпреки това счита, че съдът е определил обезщетението в силно завишен размер. В случая при преценката на кумулативното въздействие на установените по делото конкретни условия на живот върху ищеца в исковия период, съобразена с установената по делото тяхна продължителност, настоящата инстанция намира, че справедливо е обезщетяване на причинените му вреди със сума в размер на 2 000 лева, отговаряща на изискванията на понятието "по справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД. В този размер искът е основателен и доказан. С оглед гореизложеното решението в частта му, с която е уважен предявения от Т. Райчев против ГД "ИН" иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди в периода 11.04.2013 г. до 01.10.2017 г. за сума в размер над 2000 лева до размера от 3628 лева като неправилно следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго такова по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск и за тази сума. В останалата му част обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател Райчев за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Искането на касационния жалбоподател ГД "ИН" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение също е неоснователно при приложението на чл. 286, ал. 2 и 3 ЗИНЗС. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение