Решение № 15161 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2437/2019 г.

Решение № 15161 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2437/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Е. Юмер и Б. Мустафа, двамата от [населено място], чрез адв. Кирилов като процесуален представител, против решение № 544 от 18.12.2018 г., постановено по адм. дело № 523/2018 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № 842/24.07.2018 г. на кмета на община Добрич, издадена на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "санитарен възел" със ЗП 4, 65 кв. м., изграден в ателие за творческа дейност, попадащо в четириетажна многофамилна жилищна сграда в [населено място], [адрес], като изпълнен без строителни книжа. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Касаторите претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - кметът на община Добрич не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата, административният съд приема оспорената заповед за издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на установената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура и в съответствие с материалния закон. Обосновава извод за незаконност на строежа като изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, за който предвид времето на извършването му през 2008 г. не са налице предпоставките за търпимост. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след обстоен анализ на събраните доказателства, вкл. заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните. Направените фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Не се спори, че касаторите са собственици на имот, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 72624.624.1124. 2. 54 по КК на гр. Добрич, с предназначение ателие за творческа дейност с площ 71, 55 кв. м, попадащ в четириетажна жилищна сграда - многофамилна, УПИ І, кв. 55 по действащия ПУП - ПРЗ на ЦГЧ, с посочен административен адрес. Въз основа на одобрен архитектурен проект № 103/16.02.2007 г. и с разрешение за строеж № 457/03.07.2007 г., издадено от главния архитект на община Добрич, е разрешена промяна предназначението на таван в ателие. Според обяснителната записка и конструктивното становище към проекта таванът се състои от три помещения, свързани с общо антре. Санитарният възел, обслужващ само тези помещения, се намира на същия етаж с влизане от стълбищната площадка, извън ателието, разположен над санитарен възел от долния етаж, като ползва същият вертикален канализационен клон. Застроената площ на ателието с принадлежащия санитарен възел е 71, 55 кв. м. Ателието е въведено в експлоатация на 21.09.2007 г. През 2008 г. в помещение № 3 на същото е изграден санитарен възел - баня с тоалетна, чието местонахождение, параметри и материали съответства на описанието, направено в констативния акт и в заповедта. Изводът на съда, че изпълненият обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, който не попада в предвиденото преустройство и промяна предназначението на таван в ателие е законосъобразен и обоснован. Санитарният възел не съответства по местоположение и размери на този, предвиден за обслужване на ателието по одобрените инвестиционни проекти и издаденото разрешение за строеж. Неоснователно се поддържа от касаторите, че изграденото не представлява строеж, а само преградна стена, за която не е необходимо строително разрешение. Обосновано със събраните по делото доказателства, вкл. и заключението на вещо лице, съдът приема, че са налице допълнително извършени през 2008 г. строително-монтажни работи след реализиране преустройството на тавана, с цел обособяване на санитарно помещение в самото ателие, което се ползва за жилище. С одобрения инвестиционен проект не е предвидено обособяването на баня с тоалетна в него, каквато е изпълнена чрез изграждането на преградни стени, водопроводна и канализационна инсталация вътре в самите тавански помещения, обединени в ателие. Строежът не попада сред изключенията по чл. 151 и чл. 147 (в относимите към датата на издаване на заповедта редакции) ЗУТ, за които не се изисква разрешение за строеж или одобрени инвестиционни проекти. При липса на такива строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване. С оглед времето на извършването му за него са неприложими хипотезите на търпимост, уредени в § 16 ДР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. В обжалваното решение са изложени мотиви по всички, направени от жалбоподателите възражения, които правилно са приети за неоснователни. Настоящата инстанция напълно споделя изводите за липса на допуснати нарушения относно индивидуализацията на строежа. Неточното посочване на идентификатора на обекта, в който той е изграден, съобразно действащата КК на града, по никакъв начин не съставлява порок във формата на заповедта, който да влияе на законосъобразността й. Всички останали индивидуализиращи белези на строежа са описани точно, поради което не остава съмнение относно неговото местонахождение и параметри. Предвид изложеното изводът на съда за законосъобразност на оспорената заповед е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Решението като правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,