Решение № 115 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13456/2008 г.

Решение № 115 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13456/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Миткова Прозводството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Харди Бахадин Салех, гражданин на Ирак, против решение № 10236/9.10.2008 г. на Върховния административен съд, III отделение, постановено по адм. д. № 9054/08 г., с което е отхвърлена жалбата на Салех, против решение № 320/25.06.2008 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че съдът е следвало да отмени решението и върне преписката на административния орган за излагане на подробни аргументи на основанията, въз основа на които е постановил отказа. В останалата част доводите са свързани с обжалваното пред първоинстанционния съд решение, като постановено в нарушение на чл. 8 и 9 от ЗУБ. Позовава се на разпоредбата на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС за минималните стандарти за признаване и правното положение на гражданите на трети държави или лицата без гражданство. Моли да бъде отменено обжалваното решение. Ответната страна - Председателят на ДАБ при МС, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред тричленния състав е било решение на председателят на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на Салех е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на ЗУБ. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че административният орган не е нарушил разпоредбите на чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК, като е изяснил всички факти, относими към предмета на делото, преценени са и обсъдени твърдените от кандидата мотиви за напускане на Ирак, както и информацията за ситуацията в Ирак, специално в гр. Киркук. Законът не съдържа легална дефиниция за понятието вътрешен въоръжен конфликт, поради което и предвид представените справки, съдът е приел, че в Ирак съществува такъв конфликт. В конкретния случай, кандидатът е от северна провинция на Ирак, поради което и предвид информацията за ситуацията в тази част на страната, съдържаща се в становище на Дирекция "Международно право" на МнВР на РБ относно ситуацията в Ирак и справка на ДАБ от 8.01.2008 г., молбата следва да се преценява според конкретния случай. Не са налице основанията на чл. 8 и чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и на хуманитарен статут на жалбоподателя, защото липсват данни в бежанската история за реална опасност спрямо жалбоподателя. Като неоснователно съдът е приел твърдението му, че не е спазена Директива 2004/83/ЕО, тъй като тя няма задължителен характер за националното ни право, а само е средство за хармонизирането му. В случая е налице и чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, защото в автономната област Кюрдистан, за жалбоподателя като кюрд не съществува реална опасност да понесе тежки посегателства и в тази област той може да се ползва от ефективна закрила. В хода на настоящото касационно производство от касатора са представени и приети в надлежен превод от арабски език, съобщение от Дирекция на полицията - Киркук от 15.07.2007 г., призовка от Дирекция на полицията - Киркук до жалбоподателя - изх. № 1130/2007 г. и лична карта на същия, издадена на 2.01.2006 г. От тези доказателства се установява, че касаторът Салех се е явил в полицейския център "Рахим Ауа", Дирекция на полицията-Киркук на 15.07.2007 г. и е съобщил, че терористическа група е нападнала дома им и е заплашвала семейството му, като са посегнали на баща му с удари и са искали да предаде сина си (касатора), тъй като същият е осъден от тях на смърт чрез разстрел по обвинение, че е предател и работи за американските окупатори и за иракската полиция. От същият полицейски център касаторът е получил призовка с указания да се яви за приключване на разследването. От представената лична карта на войник се установява, че касаторът е с чин редник, в трети полк, четвърти батальон на Иракската армия. При тези новопредставени и приети в настоящото производство доказателства, настоящият състав приема, че жалбата е основателна. С тях се установява твърдяното от касатора в интервютата, че е напуснал страната си, защото имал проблеми със съседите си, които са араби или туркмани и го заплашили със саморазправа след ареста на част от тях за терористична дейност. Именно поради липса на доказателства в тази насока, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата. Безспорно установено в хода на административното и първоинстанционно производство е, че касаторът е от гр. Киркук, северната част на Ирак, провинция Тамим, кюрд, сунит, напуснал е страната си през м. декември 2007 г. Преминал е границата на Република България през м. януари 2008 г. и е поискал предоставяне статут на бежанец. От приетото по делото становище на Дирекция "Международно право" на МнВР на РБ относно ситуацията в Ирак, в отделни градове, сред които гр. Киркук, което становище е възпроизведено в справките на Дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция" на ДАБ при МС от 15.01 и 24.01.2008 г. се установява, че степента на вътрешно напрежение и безредици не е разпределена равномерно и въоръженото насилие не обхваща цялата територия на Ирак. Специално за гр. Киркук има информация в становището на МВнР, дирекция "Близък Изток и Африка" от 22.11.2007 г., че ситуацията се характеризира с непрекъснато повишаване на напрежението, поради завръщане на кюрдски семейства- над 100 000 кюрди, изселени от С. Хусейн с цел арабизиране на града и района, и предстоящ референдум за принадлежността на града към автономната област Кюрдистан, в изпълнение на чл. 140 от конституцията на Ирак. Напрежението расте между кюрди и туркомани, както и на всички местни с милициите на Муктада ал-Садър. Приложена е справка на ДАБ от 8.01.2008 г., от която е видно, според ВКБООН от международна защита имат иракските граждани от Централен и Южен Ирак и че не съществува възможност за вътрешно разселване в провинциите на Централен и Южен Ирак, а нуждата от международна защита на граждани от трите северни провинции на Ирак следва да се преценява индивидуално. Към м. януари 2008 г. положението в Киркук е нестабилно. При тази установена ситуация в Ирак и по конкретно гр. Киркук, ведно с представените в настоящата инстанция доказателства от касатора, че терористична група от ислямистка групировка "Ансар Ал Суна" е нападнала дома му, като е заплашвала семейството му и са нанесени удари на баща му, за да го предаде, тъй като е осъден на смърт чрез разстрел, се налага извода, че са налице материално правните предпоставки на чл. 9 ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне на хуманитарен статут на касатора, тъй като е принуден да напусне държавата си на произход. В тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като по отношение на него са налице и трите предпоставки, а именно опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне и тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Законът не съдържа легална дефиниция за понятието вътрешен въоръжен конфликт, поради което и предвид представените справки следва да се приеме, че в Ирак съществува именно такъв. Касаторът е от северна провинция на Ирак, поради което и предвид данните за ситуацията в тази част на страната, молбата следва да бъде уважена, след направената по-горе преценка и допълнително представените доказателства за конкретния случай. В останалата част относно отказът за предоставяне на статут на бежанец съгласно критериите на чл. 8 от ЗУБ, преписката също следва да бъде върната на административния орган за преценка относно допълнително представените в настоящото производство доказателства и установяване на обстоятелството, дали кандидатът да изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Във връзка с оплакване в полицейския център, касаторът е получил призовка с указания да се яви за приключване на разследването. Оплакването е във връзка със заплаха от терористична група, но следва да бъде установено дали е поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение Предвид на изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав