Решение № 9227 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4086/2011 г.

Решение № 9227 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4086/2011 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Хронос - Н" ЕООД, гр. София, чрез пълномощника му - адв. Никушева, против Решение № 4488/30.12.2010 г. по адм. дело № 5277/2009 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът -"Пазари Изток" ЕАД, гр. София не се явява и не се представлява. Ответникът - зам. началник на ДНСК-София не се явява. От същия, чрез пълномощника му - Димитър Грозданов е постъпило становище, с което оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касацонната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "Хронос-Н" ЕООД, гр. София, срещу Заповед № РД-14-71/03.07.2009 г. на зам. началника на ДНСК, като неоснователна. Със заповедта, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж: "Пристройка към клуб-бирария бърза закуска "Биковете", находящ се в УПИ II-за ТП до бл. 57, кв. 275А, м."Студентски град", гр. София. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт, тъй като е издаден от компетентен орган, при спазване на формата и процедурата, и при наличие на материалноправните предпоставки на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ - без строителни книжа. Основното възражение за наличие на преместваем обект, а не строеж, е отхвърлено като неоснователно. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка са направени законосъобразни и обосновани правни изводи за наличието на незаконен строеж, в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Разпоредбата определя като незаконен всеки строеж, който е изграден без строителни книжа-одобрен инвестиционен проект и /или разрешение за строеж. За приложимостта й е необходимо да бъде установено, че е налице "строеж", по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който се изискват строителни книжа-инвестиционен проект, съответно разрешение за строеж, заедно или поотделно. За случая, с оглед данните по делото, правилно е установено, че процесния обект-пристройка към клуб-бирария "Биковете" в УПИ II, кв. 275 А, на м."Студентски град", София представлява строеж, а не преместваем обект по чл. 56 ЗУТ. Определянето на един обект като строеж се обуславя от наличието на данни за трайна промяна в субстанцията на земята или на сградата, в зависимост от изграждането му, а не от вида на материалите от които е изграден. Съобразно това процесната пристройка се явява строеж, защото е закрепена трайно върху земята, чрез бетонова основа и фундаменти, както и е функционално и конструктивно свързана със съществуващата сграда на клуб-бирарията, което променя трайно субстанцията им /на земята и на сградата/. Пристройката, заедно с основната сграда представляват един обект, защото е налице трайно присъединяване, при което пристройката става част от главната вещ - чл. 97 от ЗС. При това положение, както ДНСК, така и съдът, законосъобразно са приели, че за този строеж се изискват съответни строителни книжа по чл. 137, ал. 3 и чл. 148 от ЗУТ, които не могат да бъдат заместени от издаденото Разрешение за поставяне № 4/20.07.2007 г. и одобрени инвестиционни проекти за пристройката от 25.05.2007 г., тъй като последните са издадени на основание чл. 56 от ЗУТ и касаят преместваем обект: навес-слънце и ветрозащитно съоръжение към клуб-бирария, който е друг вид обект и няма нищо общо с изградения на място строеж, предмет на оспорената заповед за премахване. Поради това и оплакванията в касационната жалба за наличие на строителни книжа за процесния строеж, имайки предвид описаните по горе такива, касаещи изграждане на обект по чл. 56 от ЗУТ, са неоснователни. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение