Решение № 5110 от 19.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2870/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение 1554/15.01.2025 г., постановено по адм. дело 7796/2023 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е прогласен за нищожен Ревизионен акт Р-22221521007099-091-001 от 24.02.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречието му с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Поддържа, че оспореният ревизионен акт е валиден и законосъобразен, тъй като процесната ревизия е възложена и извършена от оправомощените за това лица, ревизионния доклад и ревизионния акт са издадени от компетентните за това органи по приходите, в изискуемата от закона писмена форма и съдържат реквизитите по чл. 117, ал. 2 и чл. 120, ал. 1 от ДОПК. Подписани са с квалифициран електронен подпис, за което по делото са представени доказателства на хартиен и на магнитен носител. В тази насока развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА, както и присъждане на осъществените разноски, от които държавна такса за касационното производство и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна- Н. К. Р. изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е нищожен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Съдебното решение обаче се основава на неправилна преценка на събраните доказателства, като е постановено в противоречие с приложимите за казуса правни норми. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е била законосъобразността на РА Р-22221521007099-091-001/24.02.2023 г., издаден от М. Станулова - орган, възложил ревизията, и М. Седевчова, на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София - ръководител на ревизията. Така постановеното решение е неправилно. За да прогласи нищожността на оспорения РА първоинстанционният съд е счел, че следва да кредитира първото по делото експертно заключение по приета съдебно-техническа експертиза, при която вещото лице установява, че отразените върху оптичен носител документи всъщност представляват снимки на документи и не носят квалифициран електронен подпис /КЕП/ на органите по приходите, които са ги издали. Същевременно е игнорирал обстоятелството, че по делото е представен оптичен носител, върху който са отразени подписани с КЕП документи, като е видна и датата на полагане на подписа, прието е повторно експертно заключение, което отговаря положително на въпросите относно подписване на документите от органите по приходите, участвали в ревизията. Отделно от това информация относно валидността на електронните подписи е получена и от трето неучастващо в делото лице - доставчика на удостоверителни услуги ИНФОРМАЦИОННО ОБСЛУЖВАНЕ АД, като ангажираните от него доказателства са в подкрепа на повторното заключение. Видно от наличните по преписката доказателства РА Р-22221521007099-091- 001 от 24.02.2023 г. е издаден чрез ИС Контрол като електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис от М. Седевчова, на длъжност главен инспектор по приходите - на 24.02.2023 г. и М. Станулова, на длъжност началник отдел Ревизии в дирекция Контрол при ТД на НАП София - на 24.02.2023 г. Аналогично ревизионният доклад е подписан от С. Симов - на 08.12.2022 г. и М. Седевчова на - 08.12.2022 г. Всички издадени при ревизията заповеди /заповед за възлагане на ревизия, заповедите за изменението й, както и тези за спиране и възобновяване на производството/ са подписани от М. Станулова, а датата на полагане на КЕП е видна от документите. Разпоредбата чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/ препраща към чл. 3, т. 10 от Регламент /ЕС/ 910/2014, в който е посочено, че електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва. Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗЕДЕУУ, който препраща към чл. 3, т. 11 и чл. 26 от горецитирания регламент, усъвършенстван електронен подпис е електронен подпис, който: 1. дава възможност за идентифициране на автора; 2. е свързан по уникален начин с автора; 3. е създаден със средства, които са под контрола единствено на автора, и 4. е свързан с електронното изявление по начин, който осигурява установяването на всякакви последващи промени. Според чл. 13, ал. 4 от с.з. правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните, а в чл. 25 от Регламента е посочено, че правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. В чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ е дадена дефиниция на квалифициран електронен подпис - електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламента. Съобразно посочената разпоредба от регламента, квалифициран електронен подпис означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. Следователно, както приема в мотивите си и Съдът на Европейския съюз в Решение по дело С-362/2021, чл. 3, т. 12 от Регламента поставя три кумулативни изисквания, за да може един електронен подпис да се определи като квалифициран електронен подпис. Първо, електронният подпис трябва да е усъвършенстван електронен подпис, който съгласно чл. 3, т. 11 от Регламента трябва да отговаря на изискванията, посочени в чл. 26. Второ, подписът трябва да е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис, което съгласно чл. 3, т. 23 от Регламента следва да отговаря на изискванията, предвидени в приложение 2 към регламента. Трето, подписът трябва да се основава на квалифицирано удостоверение за електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 15 от Регламента, като съгласно този текст за това е необходимо това удостоверение да бъде издадено от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и да отговаря на изискванията, предвидени в приложение 1 към Регламента. За електронните подписи на органите по приходите, издали РА, са налице удостоверения за квалифицирани електронни подписи, които са в електронна форма и съдържанието им е видно при отваряне на електронните документи и обследване на данните, касаещи електронните подписи. Същите отговарят на горепосочените нормативни изисквания. При справка се установява, че от страна на доставчика на удостоверителни услуги в съдържанието им е инкорпориран текст, че съответното удостоверение е квалифицирано в съответствие с Регламент 910/2014 г. С молба от 27.02.2024 г. са представени електронните документи, издадени при ревизията, отразени върху оптичен носител /CD/. От съда е била допусната и приета нова съдебно-техническа експертиза. В заключението на вещото лице изрично е посочено, че въпросните документи са подписани с КЕП, които имат изискуемото съдържание за удостоверяване на връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа, тъй като подписите съдържат в себе си серийния номер, който от своя страна е свързан с публичния ключ по уникален начин. Направен е категоричен извод, че документите са издадени от визираните в тях лица, които са служители на НАП. При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за незаконосъобразност на решението на първоинстанционния съд. С оглед обстоятелството, че не е налице произнасяне по съществото на спора, решението на първоинстанционния съд следва да се отмени, като делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК, при новото разглеждане на делото, Административен съд София-град следва да се произнесе по разноските за водене на делото пред Върховния административен съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,