Решение № 16788 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8498/2013 г.

Решение № 16788 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8498/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - София област против решение № 534/22.05.2013 г., постановено по адм. дело № 256/2013 г. по описа на Административен съд - София област, с което е отменено решение № РД-07-7/30.01.2013 г. на директора на ТП на НОИ - София област и потвърдените с него разпореждания на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - София област. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административните актове. Ответникът по касационната жалба - Димитър Найденов Бояджиев от гр. Годеч, чрез пълномощника адв. Виолета Димитрова, оспорва жалбата по съображения за правилност на съдебното решение, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - София област е отменено решение № РД-07-7/30.01.2013 г. на директора на ТП на НОИ - София област и потвърдените с него разпореждания с № О-22-999-08-00018283/08.11.2011 г., № О-22-999-08-00018282/08.11.2011 г., № О-22-999-08-00018281/08.11.2011 г., № О-22-999-08-00018280/08.11.2011 г., № О-22-999-08-00018279/08.11.2011 г. и № О-22-999-08-00018278/08.11.2011 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУСО - София област. С решението съдът е изпратил преписката на РУСО - София област за решаване на въпроса по същество при съобразяване на указанията на съда по прилагане на закона. За да постанови това решение съдът е приел, че с разпорежданията, които са потвърдени с обжалваното пред съда решение на директора на ТП на НОИ - София област незаконосъобразно е отказано изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по представените болнични листи на Димитър Найденов Бояджиев, тъй като същият е отговарял на всички условия по чл. 40, ал. 1 КСО. Приел е за неправилен извода на административния орган, че жалбоподателят няма качеството на осигурено лице и съответно няма право на обезщетение, поради това че договорът за управление и контрол не бил вписан в Търговския регистър. Посочил е, че договорът за възлагане на управление не подлежи на вписване съгласно чл. 140, ал. 4 ТЗ и в тази връзка е постановен отказ за вписване, а изборът на Димитър Бояджиев като управител на търговското дружество "Мургаш 2005" ООД е надлежно вписан в търговския регистър. Съдът е изложил съображения, че за периода от 01.07.2008 г. до 30.06.2012 г. са начислявани и са внасяни дължимите осигурителни вноски за Димитър Бояджиев по договор за управление и контрол и са удържани съответните лични осигурителни вноски, като за тези обстоятелства осигурителят е подал данни към ТД на НАП съгласно чл. 5, ал. 4 КСО. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че Димитър Найденов Бояджиев, ответник в настоящото производство, е един от двамата управители на "Мургаш 2005" ООД /наред с Лалка Лозанова Бояджиева/ и е вписан като такъв по партидата на дружеството в Търговския регистър, при пререгистрация от 13.05.2008 г. При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд обосновано е приел, че на същия са начислявани и изплащани възнаграждения по договор за възлагане на управление и контрол, за които са начислени и внесени осигурителни вноски в дължимия размер, от осигурителя са подадени данни в ТП на НОИ съгласно чл. 5, ал. 4 КСО относно осигуряване по договор за възлагане на управление и контрол. В констативен протокол вх. № 0045/29.02.2012 г., съставен от инспектори при РУСО - София за извършена проверка на осигурителя "Мургаш 2005" ООД, е констатирано, че за периода 01.01.2009 г. - 30.06.2012 г. Димитър Бояджиев е воден на ведомост с начислени възнаграждения по договор за управление и контрол; изплатените възнаграждения са обложени с авансов данък по ЗДДФЛ и са удържани съответни осигурителни вноски; начислените възнаграждения по договор за управление и контрол през периода от 01.07.2008 г. до 30.06.2012 г. са осчетоводени като разходи за възнаграждение по дебита на сметка 604; начислените и изплатени възнаграждения са отразени по години - 2008, 2009, 2010 и 2011 в отчетите за приходи и разходи на дружеството като разходи за възнаграждения за персонала, а начислените дължими осигурителни вноски като разходи за осигуровки; от 01.07.2008 г. същият е осигуряван за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица; осигурителните вноски за фонд "Общо заболяване и майчинство" и фонд "Безработица" са разпределени между осигурител и осигурени лица в съотношението по чл. 6, ал. 3 КСО; за периода 01.07.2008 г. - 30.06.2012 г. начислените дължими осигурителни вноски по договор за управление и контрол са внесени в дължимия размер по § 5550101; за същия период, съгласно чл. 5, ал. 4 КСО осигурителят е подал данни за лицата по договор за управление и контрол към ТД на НАП. Съгласно констативен протокол вх. № 1/15.07.2011 г. за извършена проверка на същия осигурител, за периода 01.10.2009 г. до 30.09.2010 г. осигурителят е подал декларации като самоосигуряващи се вместо като управители, поради техническа грешка; с писма от 09.12.2010 г. от фирмата са подадени молби до ТД на НАП - София за коригиране на вида на осигуряване от самоосигуряващи се на управители по договор за управление, като корекцията е отразена в регистъра на осигурените лица, съответно е коригиран параграфа за внесените осигурителни вноски на управителите. На Димитър Бояджиев са издадени болнични листи за временна неработоспособност № № 0853075, 0135512, 0135494, 3753655, 3753572 и 4136326, по които е отказано изплащане на обезщетения с разпореждания на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУСО - София област, съответно № № О-22-999-08-00018283, О-22-999-08-00018282, О-22-999-08-00018281, О-22-999-08-00018280, О-22-999-08-00018279/08.11.2011 г. и О-22-999-08-00018278, всички от 08.11.2011 г., издадени от ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУСО - София област. От правна страна, в чл. 40, ал. 1 КСО е предвидено, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В същия смисъл е определението по § 1, т. 3 ДР КСО, според което "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. В чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО е предвидено, че задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества. В случая е безспорно установено, че Димитър Бояджиев е вписан в Търговския регистър като управител на търговското дружество "Мургаш 2005" ООД, както и че между него и дружеството има сключен договор за възлагане на управление и контрол. Договорът не подлежи на вписване в търговския регистър съгласно чл. 140, ал. 4 ТЗ, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд. От анализа на цитираните по-горе разпоредби се налага извода, че основание за задължителното осигуряване е упражняването на трудова дейност. След като изпълнението на функциите на управител на търговско дружество по договор за възлагане на управление, представлява основание за задължително осигуряване, то за целите на осигурителното право изпълнението на тези функции е приравнено на трудова дейност. В случая не се оспорва, че Димитър Бояджиев е изпълнявал дейностите, които се включват в обхвата на функциите на управител на търговско дружество. Единственото основание, поради което е прието, че не е налице основание за осигуряване е липсата на уговорено възнаграждение в договорите за възлагане на управление и контрол от дати 21.10.2004 г. и 01.09.2010 г. Противно на становището на касатора, в тези договори не е уговорено, че управлението се осъществява безвъзмездно. В клаузите по чл. 9 от тези договори е предвидено дословно следното: "Доверителят не определя на доверителя месечно възнаграждение". Същевременно по делото /още в административното производство/ са представени договори за управление от 01.10.2007 г., 01.04.2010 г. и 28.02.2012 г., в чиито клаузи по чл. 9 са уговорени възнаграждения. Административният орган неоснователно не е обсъдил тези договори по съображение, че са съставени след датата на отказа за изплащане на парични обезщетения. Поради това че договорите представляват по своето естество диспозитивни документи, за тях изобщо не се поставя въпроса за материална доказателствена сила. При положение, че за административния орган е възникнало съмнение за съставянето им с оглед нуждите на конкретното производство, то същият е следвало да обсъди доказателствената им сила и значението им за релевантните по спора факти и обстоятелства. Както се посочи по-горе, от значение за възникване на основание за задължително осигуряването е упражняването на трудова дейност - в случая в изпълнение на функциите на управител на търговско дружество по договор за управление. Наличието на такова основание по делото е доказано, като е доказано също начисляването и изплащането на възнаграждения на управителя /в този смисъл е цитираният по-горе констативен протокол/. Следователно, по делото е установено, че е налице основание за задължително осигуряване, осигурителните вноски са начислени и внесени, като в тази връзка от осигурителя са осъществени всички необходими счетоводни записвания и деклариране на данни пред ТД на НАП. Предвид изложеното, към датата на представяне на процесните болнични листи за Димитър Бояджиев са били изпълнени всички предвидени в чл. 40, ал. 1 КСО предпоставки за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност и на същия неправилно е отказано изплащане на исканото обезщетение. Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Следва да се отбележи, че по идентичен казус е постановено решение № 16295/06.12.2013 г. по адм. дело № 8538/2013 г. на ВАС, шесто отделение. При този изход на спора ответникът по касационната жалба има право на направените разноски по делото, съгласно чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 АПК. От представените по делото доказателства обаче не се установява страната реално да е направила разноски. На страната не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като от приложения по делото договор за правна защита и съдействие № 0000097/10.06.2013 г. /л. 9/ е видно, че уговореното между страните адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. следва да бъде платено по сметка, а доказателства за такова плащане не са представени по делото. На страната следва да бъдат възстановени само реално направените разноски, а уговореното адвокатско възнаграждение, без да е платено, не представлява заплатени разноски. В същия смисъл е т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение