Решение № 1970 от 22.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13595/2015 г.

Решение № 1970 от 22.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13595/2015 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Димитър Тодоров Мургов против решение по адм. д. № 868/2015 г. по описа на Административен съд - Бургас. Иска отмяна на решението с оплаквания за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и поради необоснованост. Твърди, че съдът не е осъществил косвен контрол върху наказателните постановления, неправилно е преценил относимостта на нередовното връчване на наказателните постановления. Съдът не е изчакал седемдневния срок за представяне на писмени бележки, а постановил отхвърлително решение. Иска отмяна на съдебното решение и отмяна на заповедта за налагане на принудителна административна мярка. Претендира разноски. Ответната страна началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Бургас не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна. С решение по адм. д. № 868/2015 г. по описа на Административен съд-Бургас е отхвърлена като неоснователна жалбата на Димитър Тодоров Мургов, гр. Айтос, против заповед № 15-0769-000237 от 4.03.2015 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Бургас, с която е приложена принудителна административна мярка "изземване на свидетелство за управление на МПС" на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП поради отнемане на всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване разпоредбите на материалния и процесуалния закон. Намерил за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че изброените в заповедта наказателни постановления не са му връчени. Позовал се на приетия и неоспорен като доказателство по делото "справка картон на водача", регистрираните в него многобройни нарушения, както и на доказания факт за унищожени два броя наказателни постановления. Направен е извод, че не е необходимо да бъдат представени наказателните постановления, посочени конкретно в заповедта, защото са унищожени. Решението е неправилно. В производството по чл. 145 и сл. от АПК е недопустим косвен съдебен контрол за законосъобразност на наказателните постановления с адресат Даниел Златков Златев, каквито съображения развива и първоинстанционният съд. Жалбоподателят разполага с право на обжалване срещу наказателните постановления по реда на ЗАНН, но в случая това право не е упражнено. Административният орган се е мотивирал с 8 бр. издадени и влезли в сила наказателни постановления, последица от които е отнемане на общо 49 контролни точки. Като доказателства по делото са представени и приети следните наказателни постановления № 712/17.04.2006 г.; № 6100/19.07.2006 г.; № 1785/22.04.2003 г.; № 6240/2.09.2005 г. и № 7255/4.10.2004 г. Върху тях има отбелязване, че са влезли в сила съответно на 6.11.2006 г., 15.08.2003 г., 13.12.2005 г. и 23.04.2005 г. (последният връчен по чл. 58, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН). Като последица от представените пет наказателни постановления на Димитър Мургов са отнети общо 28 контролни точки. Няма данни наказателните постановления да са обжалвани по реда на ЗАНН. Административният орган обаче не е представил по делото останалите три броя наказателни постановления, а съдът е длъжен да провери издадени ли са такива и влезли ли са в сила. Необосновано първоинстанционният съд е приел, че на Мургов са издадени 13 броя наказателни постановления в периода от 19.01.2001 г. до 4.05.2007 г., тъй като само осем от тях са послужили за основание за издаване на заповедта. В тежест на административния орган е да докаже фактите, представляващи основание за издаването на заповедта, поради отнемане на всичките 39 контролни точки в резултат на влезли в сила наказателни постановления. В случая, административният орган не доказва наличието на три от наказателните постановления. По делото не са представени НП № 6151/2004 г., № 425/2007 г. и № 122164/17.11.2003 г. В съобщение от 22.05.2015 г. (л. 30) е посочено, че НП № 6151/2004 г. е унищожено със заповед № 816/2.03.2010 г. Представен е протокол от 27.06.2011 г. за унищожени документи от периода 1.01.2002 до 31.12.2003 г. Удостоверение № 21-512/4.03.2015 г. на началник ОД на МВР и справка картон на водача, която е без дата и подпис на издателя, не доказват издадените три наказателни постановления и настъпилите последици от тях отнемането на определени контролни точки. Твърдението на ответника, че нормативно определеният му срок за съхранение на административно-наказателните преписки е изтекъл и поради това не може да представи като доказателства по делото наказателните постановления не съответства на нормативните му задължения. Към датата на издаване на наказателните постановления, както и към датата на тяхното унищожаване е в сила Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелства за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157). Съгласно чл. 30, ал. 3 от Наредбата, наказателните постановления, в които наред с наложеното наказание е постановено и отнемане на контролни точки, се съхраняват до възстановяване на отнетите контролни точки, но не по-малко от пет години. По делото няма доказателства за възстановяване на контролните точки на лицето. Административният орган не може да черпи права от неизпълнение на задължението си да съхранява наказателните постановления. Неоснователно е оплакването за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд поради факта, че решението е постановено без да са взети предвид представените писмени бележки. Събирането на доказателствата приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора, а заявяването на нови искания, твърдения и събирането на доказателства вече е приключило. Писмените бележки обективират това, което страната е изложила устно пред съда. След приключване на устните състезания страните не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса. Първоинстанционният съд не е допуснал съществено нарушение на правото на защита на жалбоподателя. Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено, вместо него да се постанови друго, с което да се отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна поради липсата на доказателства за осъществен фактически състав на приложената принудителна административна мярка. Предвид изхода на делото, на Димитър Тодоров Мургов от гр. Айтос следва да се присъдят направените в хода на производството разноски в размер на 15 лв. държавни такси и 300 лв. адвокатско възнаграждение за първа инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на VII отделение