Решение № 246 от 16.01.2019 г. на ВКС по н. д. № 1122/2018 г.

Решение № 246 от 16.01.2019 г. на ВКС по н. д. № 1122/2018 г., III н. о., НК, докладчик председателят Красимир Харалампиев Касационното производство е образувано по жалба от К. Л. Б. срещу протоколно определение от 11.09.2018 год. на ОС - Видин по внохд № 179/2018 г. по описа на същия съд, в частта му относима към предявения от наследодателя й и допуснат за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск за претърпeни от деянието неимуществени вреди. С атакуваното определение Окръжният съд изцяло е отменил първоинстанционна присъда № 248/16.05.2018 г. на РС - Видин, постановена по нчхд № 752/2017 г., с която подсъдимият С. И. Г. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК и на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност като му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000/хиляда/ лева, а предявеният срещу него граждански иск от Л. Ц. Г. за причинените му от деянието неимуществени вреди е бил частично уважен, като подсъдимият е осъден да заплати на наследниците на Г. - А. Л. Ц., М. Л. А. и К. Л. Б. сумата от 1000 /хиляда/лева, считано от деня на увреждането до окончателното й изплащане. След като на основание чл. 334, т. 4, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК е отменил изцяло атакуваната пред него присъда, въззивният съд е прекратил воденото наказателно производство, в рамките на което е ангажирана и деликтната отговорност на подсъдимия по предявения от пострадалия граждански иск. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение, изразили се в неприлагане на субсидиарните разпоредби на ГПК. Поддържа се, че постановеното определение в неговата гражданско - правна част е в противоречие с приетите положения в ТР № 1/2013 г., ОСНК на ВКС, тъй като независимо от настъпване на основанията по чл. 79, ал. 1 от НПК, едно от които е смърт на дееца, съдът е задължен да се произнесе по предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск. В съдебно заседание касационната жалбоподателка, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. В постъпило писмено заявление повереникът й поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата за основателна и заявява становище за нейното уважаване. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като се запозна с доводите в касационната жалба, материалите по делото и становището на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е основателна. Въззивният съд не се е съобразил с дадени в Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСНК на ВКС указания по приложението на нормите на чл. 84 - чл. 88 от НПК. Съобразно това тълкувателно решение, когато някое от основанията по чл. 79, ал. 1 от НК /смърт, давност, амнистия/ настъпи при разглеждане на делото във въззивната инстанция и наказателното производство бъде прекратено, въззивната инстанция е задължена да се произнесе с решение /съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от НПК, а не с определение, както незаконосъобразно е сторил в настоящия случай окръжният съд/ по приетия за съвместно разглеждане граждански иск. От данните по делото е видно, че смъртта на подсъдимия е настъпила след образуване на въззивното производство, но окръжният съд не е изяснил кои са наследниците на подсъдимия по закон. Тъй като в НПК липсва предписан процесуален ред, по който съдът да се произнесе по предявен граждански иск при смърт на подсъдимия, то с оглед разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от НПК субсидиарно следва да се приложат нормите на ГПК. В чл. 227 от ГПК изрично е уредена хипотезата на смърт на страна, като е посочено, че "производството по делото продължава с участието на правоприемника". Така субсидиарното приложение на правилата на ГПК обуславя извод, че в случаите на смърт на подсъдимия и необходимост от произнасяне по предявения граждански иск от пострадалия в наказателния процес с продължаване на производството в гражданско-правната му част при участието на наследниците на подсъдимия, те не се конституират като нови страни, а встъпват в производството като правоприемници на починалия подсъдим. При дадените в ТР № 1/2013 г. задължителни указания по приложението на закона, включително и тълкуването на чл. 88, ал. 1 НПК относно субсидиарното прилагане на ГПК, въззивният съд е следвало да се съобрази с правилата на чл. 227 и сл. ГПК, след което да се произнесе по същество на претенцията за обезвреда – като потвърди, измени или отмени първоинстанционната присъда в гражданско - осъдителната й част или прекрати производството при хипотезата на чл. 230, ал. 2 ГПК /виж. Решение № 83/19.04.2016 г. по н. д. 295/2016 г., ІІІ н. о. и Решение № 250/24.11.2016 год. по н. д. № 1077/2016 год., І н. о. /. По изложените съображения атакуваното определение на ОС - Видин в гражданско-правната му част подлежи на отмяна на основание чл. 354, ал. 1, т. 5, във връзка с ал. 3, т. 2 от НПК, като делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Ето защо, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение