Решение № 5792 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 608/2010 г.

Решение № 5792 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 608/2010 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството по делото е по реда на чл. 185 и следващите АПК. Образувано е по жалба на Татяна Янкулова Вълова, от гр. Плевен срещу Наредба № 2/8.01.2008 г. за "съдебните заседатели в частта й досежно регламентираната пределна възраст - 70 години" според формулировката в жалбата. Счита, че през двата мандата, през които е била съдебен заседател в Плевенския районен съд, добросъвестно е вършила работата си. Претендира да се отмени критерият пределна възраст, регламентиран според в нея в чл. 7 от Наредбата като дискриминационен. Ответникът по жалбата - Министерство на правосъдието чрез своя процесуален представител намира същата за неоснователна. Ответникът Висш съдебен съвет не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на предявената жалба. За да се произнесе по жалбата, Върховният административен съд, второ отделение, съобрази следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от лице със засегнати съгласно чл. 186, ал. 1 АПК права. Жалбоподателката е била назначена за съдебен заседател в Районен съд гр. Плевен с мандат от 5 /пет/ години с протокол № 2/23.06.2005 г. на Общото събрание на съдиите при Окръжен съд гр. Плевен. По принцип за да е налице противоречие на оспорена разпоредба в подзаконов нормативен акт, в случая Наредба, трябва да има две норми с еднакъв предмет, които да установяват нещо различно. Настоящият случай не е такъв. С Наредба № 2/8.01.2008 г. за съдебните заседатели се урежда редът, по който се посочват кандидатите за съдебни заседатели, възнагражденията на съдебните заседатели и други организационни въпроси, свързани с тяхната дейност. Според чл. 6 от Наредбата предложените кандидати трябва да отговарят на изискванията по чл. 67 ЗСВ . Към предложенията се прилагат и документите по чл. 7, ал. 1. Цитираната Наредба не съдържа регламентация на пределна възраст при кандидатстване за съдебен заседател. Такава се визира в разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/, според която съдебен заседател е дееспособен български гражданин, който е навършил 21 години, но не е навършил 70 години към момента на определянето му за съдебен заседател, ползва се с добро име в обществото и не е осъждан за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията. Поради това жалбата се явява неоснователна, тъй като предмет на оспорване по реда на АПК могат да бъдат само нормативни административни актове - подзаконови такива, които съдържат административноправни норми; издават се по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен. След като обжалваната в настоящия казус Наредба не съдържа разпоредба като оспорваната с жалбата, а последната е закрепена със законова новела, то жалбата подлежи на отхвърляне. Законови текстове могат да се оспорват по друг ред и орган, извън съдебната система. При служебната проверка на оспорения нормативен акт през призмата на чл. 168, ал. 1 и 2 АПК във връзка с чл. 196 АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният нормативен акт е валиден и законосъобразен такъв при следните съображения: Актът е издаден от компетентен орган. По начало издаването на нормативни административни актове е изрична компетентност на органа, предвиден в Конституцията, закон или указ. В случая материалната компетентност на органа е определена със закон. Разпоредбата на чл. 75 от Закона за съдебната власт изрично посочва за автор на Наредбата министърът на правосъдието, съгласувано с Висшия съдебен съвет. Министърът на правосъдието е органът, постановил обжалвания нормативен административен акт, при изрично извършено съгласуване с Висшия съдебен съвет съгласно § 1 от Заключителните разпоредби към Наредбата. Поради това нормативният административен акт изхожда от компетентен орган. Спазено е и изискването за писмена форма на атакувания нормативен административен акт и за неговото обнародване. При постановяване на акта не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не е налице и противоречие с материалноправни разпоредби на закона, въз основа на който е издадена, тъй като оспореният текст е именно законов такъв. В случая обжалваната Наредба е съобразена със Закона за съдебната власт, в чиято връзка е издадена и съответства на съдържанието му. Нормативният административен акт нито предвижда нови права и задължения в повече от установените със ЗСВ, нито ограничава такива права и задължения. На последно място обжалваният нормативен административен акт е съответен на целта на закона. Като акт по приложението на отделни разпоредби на Закона за съдебната власт, преследва същата цел, установена и в разпоредби на цитирания закон. Предвид изложеното жалбата подлежи на отхвърляне. Що се касае до претенцията за отмяна на отказа за избор на жалбоподателката като съдебен заседател, то тази претенция не е подсъдна на Върховния административен съд, поради което производството в тази му част следва да бъде прекратено. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,