Решение № 1346 от 14.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6948/2021 г.

Решение № 1346 от 14.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6948/2021 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е касационно, по реда на чл. 209 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Четвърта многопрофилна болница за активно лечение-София" ЕАД, против Решение № 5706/21.10.2020 г., постановено по адм. д. № 10245/19 г. от Административния съд София-град. С обжалваното решение "Четвърта МБАЛ-София" ЕАД е осъдена да заплати на И. К. сумата от 977, 92 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода 26.02.2019 г. до 12.07.2019 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба-11.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение ответната болница е осъдена да заплати на К. разноски по делото в размер на 300 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на обжалваното решение. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост на решението. Иска се отмяната му и отхвърляне на исковата молба като неоснователна. В съдебно заседание, проведено на 13.12.21 г., процесуалният представител на касатора е направил искане за присъждане на разноските за всички инстанции. Ответникът по касационната жалба – И. К. чрез своя процесуален представител я оспорва. Иска потвърждаване на обжалваното решение. Прави възражение за прекомерност на разноските на касатора, както и иска присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за безплатно оказана правна помощ пред касационната инстанция. Ответникът – Столична регионална здравна инспекция не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба, евентуално за частична основателност по отношение на присъдения размер на обезщетението. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, срещу решение, което е неблагоприятно за касатора и подлежащо на касационно обжалване. Касационната жалба е и частично основателна по следните съображения: Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес и тормоз през периода от 26.02.19 г. до 12.07.19 година, от незаконосъобразен административен акт. Установил е, че по реда на обжалването по административен ред, НЕЛК е отменила ЕР на ТЕЛК при "Четвърта многопрофилна болница за активно лечение – София" ЕАД № 0842/15.05.2019 г., с което на И. К. се признават 50 % трайно намалена работоспособност и преписката е върната за ново освидетелстване. Съдът е обсъдил в решението си показанията на разпитаните по делото свидетели, които сочат, че ищецът се е притеснявал, че са му намалени процентите неработоспособност и ще остане без никакви доходи. Въз основа на установеното, съдът е приел, че са налице всички законоустановени предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на ответната болница. Установил е наличието на отменен административен акт, вреда, изразяваща се в преживени тревожност, притеснения и стрес, както и причинна връзка между тях, която е пряка и непосредствена. По отношение на размера на претендираното обезщетение, първоинстанционният съд го е определил по реда на чл. 52 ЗЗД отчитайки здравословното състояние на ищеца, стандарта на живот през исковия период и средностатистическите показатели за доходи в периода на увреждането. По тези съображения, АССГ е уважил исковата претенция в претендирания размер, а именно 977, 92 лева, равняващи се на 500 евро по курса на БНБ. Съдът е преценил като основателен и акцесорния иск за заплащане на законната лихва върху претендираното обезщетение, обосновавайки се с приетото в т. 4 от ТР № 3/05 г. по т. д. № 3/04 г. на ОСГК на ВКС. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като частично неправилно относно размера на присъденото обезщетение. По отношение на възражението на касатора, както и становището на участващия в касационното производство прокурор, че към датата на завеждане на исковата молба, административното производство не е приключило с влязъл в сила административен акт, следва да се посочи, че пред ВАС се представи и прие ЕР № 3898/21.10.21 г. на II МБАЛ – София ЕАД, с което в резултат на преосвидетелстване на К. са му признати 80% трайно намалена работоспособност. Видно от съдържанието на решението е, че при приемането му са спазени препоръките на НЕЛК. Не се спори между страните, че с това решение е сложен край на административното производство, в рамките на което е издадено и незаконосъобразното решение. Експертното решение от 21 година, макар и да не е било факт към датата на исковата молба и към датата на постановяване на обжалваното решение, следва да се вземе предвид от касационната инстанция предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 2 вр. с чл. 228 АПК. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства пред първоинстанционния съд, както и представеното ЕР пред касационната инстанция, следва, че при отмяната от НЕЛК на първоначалното ЕР и връщането на преписката на ТЕЛК за ново разглеждане, на К. е признат по-висок процент неработоспособност, което очевидно го удоволетворява. В този смисъл, установено е, че в хода на административното производство е приет незаконосъобразен административен акт, който е отменен. Необосновано е преценено от първоинстанционният съд, че ищецът е преживял в резултат на това притеснения и стрес, надхвърлящи обичайните при тези обстоятелства. Неправилно също така, съдът е използвал като критерии при определяне на обезщетението средностатистическите показатели за доходи в периода на увреждането, тъй като претендираното обезщетение в случай не е за претърпени имуществени вреди, които да бъдат компенсирани, а за неимуществени. Настоящата съдебна инстанция преценява, че присъденият размер на обезщетението от първоинстанционния съд е завишен и следва да се редуцира до 250 лева. Разпитаните по делото свидетели, чиито показания първоинстанционният съд правилно е кредитирал, установяват преживяна от ищеца тревога и притеснение във връзка с незаконосъобразното решение на ТЕЛК, но в по-голямата си част показанията на свидетелите са за наличие на здравословен проблем при ищеца - високо кръвно налягане, който обаче следва да се установи с медицински документи, каквито липсват по делото. Воден от горните съображения, обжалваното решение следва да се отмени за разликата над сумата от 250 лева, а вместо това се постанови решение по съществото на спора, с което искът се отхвърли за тази разлика. С оглед изхода на спора, следва да се редуцират и разноските присъдени на ищеца с първоинстанционното производство до размера, съответстващ на уважената част от исковата претенция. Изчислени по този начин, дължимите разноски на ищеца за първоинстанционното производство са в размер на 77 лева. Решението на първоинстанционния съд в частта за разноските следва да се отмени за разликата над тази сума. Същото възнаграждение в размер на 77 лева следва да се заплати на адвокат Живков на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Закона за адвокатурата и за касационното производство с оглед изхода му. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд