Решение № 4670 от 4.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12119/2010 г.

Решение № 4670 от 4.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12119/2010 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна инспекция по околната среда и водите гр. Варна срещу решение № 1385 от 2.07.2010 г. по адм. дело № 1429/2010 г. на Административен съд - Варна. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Братоев - Никола Братоев", чрез пълномощника си е представил писмен отговор, с който поддържа, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Варна е отменил отказ, обективиран в писмо изх. № И-825/7/23.04.2010 г. на директора на РИОСВ - Варна, с което не е съгласувано извършване на развлекателно-туристическа дейност с моторна лодка "Нике", рег. № Вн 4263 по р. Камчия в участък, попадащ в ЗМ"Лонгоза" за 2010 г., собственост на ЕТ"Братоев - Н. Братоев". Съдът е приел за установени следните фактически и правни обстоятелства: Със заповед № РД-152/17.02.2010 г., издадена на основание § 7 от ПЗР на Закона за защитените територии във вр. чл. 11, ал. 1, т. 5 с. з., министърът на околната среда и водите е оправомощил директорите на регионалните инспекции по околната среда да съгласуват дейности в защитени територии. По силата на тази заповед, директорът на РИОСВ - Варна е определил пет броя лодки и три броя резервни за извършване на развлекателно-туристическа дейност по река Камчия в участък, попадащ в защитена местност "Лонгоза". Със заявление от 24.02.2010 г. жалбоподателят Никола Братоев (сега ответник по касация) е отправил искане до директора на РИОСВ - Варна да му бъде подновено разрешителното за извършване на развлекателно - туристическа дейност по р. Камчия, към което е приложил изискваните документи. Всички подадени заявления, общо 9 на брой са били разгледани от определена за целта работна група и били предложени за одобрение 5 бр. лодки, като притежаваната от Братоев лодка не е била допусната за одобрение от директора на РИОСВ - Варна. Административният орган не е съгласувал дейността на жалбоподателя (сега ответник по касация) по съображения, че е санкциониран с наказателно постановление за извършване на дейност преди 15.06., с което е нарушил цитирани в акта предписания и измереното ниво на шума на борда на лодката не е съгласно изискванията да не надвишава утвърдените максимални 45 децибела. Съдът е счел, че посочените фактически основания за отказ са извън предвидените в нормативната уредба и заповед № РД-315/12.05.2009 г. на министъра на околната среда и водите, с която са определени условията за извършване на развлекателно - туристическата дейност. Посочил е, че издаденото наказателно постановление не съставлява основание за отказ, още повече при аналогично положение други заявители са получили одобрение за дейността си. Съдът е приел, че нивата на шум на лодката на жалбоподателя не са измерени в нарушение т. 3.3. от заповед № РД-315/09, тъй като в нея не се съдържат предписания за начина на измерване на шума. Изтъкнал е, че нивото на шума на лодката на жалбоподателя е замерено от лице със специална компетентност, като същото предприятие е извършило замерванията и на останалите заявители при прилагане на същите способи и условия. Предвид изложеното, съдът е приел, че административният орган не е представил доказателства за несъответствие на заявлението на жалбоподателя с поставените изисквания за одобрение на дейността му, не е изложил мотиви защо при сходни обстоятелства са одобрени част от подадените заявления, а на други участници, в т. ч. на жалбоподателя е отказано съгласуване на дейността, поради което постановеният отказ е незаконосъобразен. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, директорът на РИОСВ - Варна го обжалва като поддържа, че е неправилно и необосновано. Решението е правилно. Съгласно § 7 от ПЗР на ЗЗТ, собствениците и ползвателите по чл. 11 (на гори, земи и водни площи в защитените територии), съгласуват с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица дейностите, които планират да извършват в защитените територии, ако липсва план за управление или те не са предвидени в плановете и проектите по глава четвърта, независимо от разрешенията, които се изискват по други закони. Със заповед № РД-315/12.05.2009 г. в т. 3 министърът на околната среда и водите е определил условията, при които следва да се извършват организирани туристически пътувания през светлата част на денонощието от устието на р. Камчия до границата на резерват "Камчия", като съгласно т. 3.3 нивото на шума на борда на лодките не следва да надвишава 45 децибела. По силата на заповед № РД-152/17.02.2010 г. и в изпълнение на заповед № РД-315/12.05.2009 г. директорът на РИОСВ е утвърдил докладна записка на н-к отдел при РИОСВ - Варна, в която е посочен съставът на работната група, критериите и условията, които следва да съблюдава същата при разглеждане на подадените заявленията за одобряване на обсъжданата развлекателно - туристическа дейност. Съдът правилно е приел, че критериите за съгласуване на заявленията не предвиждат изискване собственикът на лодка да няма наложено административно наказание във връзка с извършваната развлекателно - туристическа дейност. Не може да се приеме също, че такова условие е приложено по подразбиране, тъй като както правилно е отбелязал съдът работната група е одобрила заявления на лица с наложени административни наказания, респ. с изготвени констативни протоколи и съставени актове за административни нарушения, които са били съгласувани от административния орган. Правилен е и изводът на съда за това, че административният орган необосновано не е кредитирал представения протокол за контрол за ниво на шум в околната среда по отношение на лодката на ответника по касация с мотив за некоректно измерване на същия. На първо място в заповедта на министъра на околната среда и водите не се съдържат конкретни указания за начина на измерване на шума на лодката, на следващо - приложените по делото протоколи за контрол и сертификати от заявителите са идентични по форма и съдържание, поради което няма обективна причина получените показатели за едни от участниците в процедурата да се приемат като валидни, а за други да се отхвърлят като некоректни и неточни. В представения протокол на работната група не се съдържат мотиви на базата на утвърдените критериите, от които да е видно какви са причините за одобряване на едни от заявленията на участниците и основанията за отхвърляне на другите. В писмото на директора на РИОСВ - Варна са инкорпорирани констатациите на работната група и липсват съображения извън тях защо се отказва съгласуване на заявлението на жалбоподателя. При това положение, съдът правилно е приел, че постановеният отказ е незаконосъобразен, тъй като не съдържа мотиви, издържани в съответствие със заповедта на министъра на околната среда и водите и утвърдените от самия административен орган изисквания и условия за одобрение на заявленията за извършване на развлекателно - туристическа дейност по река Камчия в процесния участък. Обжалваният отказ е постановен в нарушение на общия принцип по чл. 8, ал. 2 от АПК, който изисква административният орган в пределите на оперативната си самостоятелност при еднакви условия да третира еднакво сходните случаи. В касационната жалба не се съдържат конкретни доводи за неправилност на съдебния акт, а при извършената проверка в рамките на чл. 218 от АПК настоящата инстанция не констатира несъответствие на решението с материалния закон. Ето защо оспореното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му и същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,