Решение № 1997 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14496/2015 г.

Решение № 1997 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14496/2015 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на председателя на Общински съвет Стара Загора срещу решение № 206 от 9.11.2015 г. по адм. д. № 275/2015 г. на Административен съд Стара Загора, в частта, с която по жалба на Андрей Стоянов Андреев е отменена разпоредбата на чл. 58 от Наредбата за обществения ред при ползването на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, приета с Решение № 1499 от 30.10.2014 г. на Общински съвет Стара Загора. Разпоредбата предвижда при престояване на блокирано със скоба МПС повече от два часа, то се отстранява от мястото на паркиране по реда на чл. 42, 43, 44 и 45, като шофьорът или собственикът на МПС освен таксата по блокирането, заплаща и таксата по отстраняването, транспортирането и отговорното пазене на паркинга. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилно съдът приел, че разпоредбата на чл. 58 от Наредбата противоречи на чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, тъй като текстът на чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е неотносим към прилагане на правилата за паркиране и престой и съответно налагането на принудителна административна мярка, а регламентира правомощията на определените от министъра на вътрешните работи служби при изпълнение на функциите им. Неправилно съдът приел, че разпоредбата на чл. 58 от Наредбата препраща към ред за отстраняване предвиден в чл. 42, 43, 44 и 45. Текстът определя условията за отстраняване на автомобил от място, на което той е паркиран по реда на чл. 42, 43, 44 и 45: паркирането е осъществено при по реда, определен с правилата на раздел втори от наредбата "Кратковременно паркиране "Зелена зона" и превозното средство престоява блокирано със скоба повече от два часа. С наредбата са въведени правила и режим за кратковременно паркиране, и тези правила са част от правилата за движение, доколкото по арг. от чл. 99 от ЗДвП в правомощията на собственикът или администрацията, управляваща пътя е да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието, като при това определи условията за паркиране. Като част от условията на регламентираната с наредбата "Зелена зона" е прието ограничението за престояване на блокирано със скоба МПС повече от два часа, като мярка да се предотврати неограниченото престояване на блокирано със скоба МПС в зоната за кратковременно паркиране. Съдът не обосновал извода си, че общинският съвет е приел разпоредба която противоречи на нормата на чл. 99, ал. 3 от ЗДвП. Текстът на чл. 58 от Наредбата и на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП също не си противоречат. С чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е предвидено налагане на принудителна административна мярка при неплащане на цената за кратковременно паркиране, а чл. 58 от Наредбата предвижда налагането на принудителна административна мярка при нарушаване на правилата за кратковременно паркиране, предвид това, че с правилата за зелена зона се ограничава времето през което блокираното със скоба МПС може да престоява в зоната за кратковременно паркиране. Ответната страна е представила писмен отговор. Счита, че посочената разпоредба на наредбата е и нищожна, тъй като е приета при разширяване на материалната норма на чл. 171, т. 5 от ЗДвП, което не е от компетентността на общинския съвет. При положение, че водачът е паркирал в зона за платено паркиране, не е възможно да е налице хипотезата на чл. 171, т. 5 от ЗДвП. Претендира разноски. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени разпоредбата съдът е посочил, че разпоредбата препраща към реда за отстраняване предвиден в чл. 42, 43, 44 и 45 от Наредбата, които не предвиждат процедура по отстраняването на автомобили. Тези разпоредби са в глава втора "Паркиране", раздел втори "Кратковременно паркиране "зелена зона" и указват местата, условията и реда за осъществяване на това кратковременно паркиране. Единствено нормата на чл. 45 предвижда, при нарушение на правилата за кратковременно паркиране, установено от упълномощени от Кмета на Община Стара Загора длъжностни лица, автомобилът да се задържа принудително чрез използването на техническо средство. Следователно блокирането с техническо средство /скоба/ на МПС е възможно само в случаите, когато това МПС е паркирано в нарушението на условията за кратковременно паркиране, определени от Кмета на Стара Загора. Съгласно чл. 167, ал. 2, службите за контрол, определени от кмета на Общината, могат да използват техническо средство за принудителното задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащането на цената и разходите по прилагането на техническото средство. Техническото средство може да се прилага единствено и само по отношение на пътно превозно средство, за което не е заплатена съответната такса. ППС, което е паркирано в определените места от кмета за платено паркиране и за което не е платена съответната такса, може само да бъде блокирано с техническо средство, но по отношение на него не може да се прилага принудителната административна мярка по чл. 171, т. 5 от ЗДвП - преместване на ППС без знанието на неговия собственик. Като е предвидил преместването на престояло блокирано със скоба МПС повече от два часа, Общинският съвет е приел разпоредба която противоречи на нормите на чл. 99, ал. 3 и чл. 167, ал. 2, т. 2 и чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Решението е правилно. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че нарушаването на правилата за кратковременно паркиране "Зелена зона", приети с наредбата, които стават част от правилата за движение, обуславя възможността за прилагане на принудителната административна мярка по реда на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Обосновано и в съответствие с материалния закон - чл. 99, ал. 3от ЗДвП /редакция, ДВ, бр. 10/2011 г./ и чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП /редакция, ДВ, бр. 53/2014 г./, съдът е приел, че с оспорената разпоредба на чл. 58 от Наредбата, общинският съвет е разширил хипотезите на преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач в противоречие с предвидените в императивни текстове на закона хипотези и по този начин недопустимо е създал принудителна административна мярка в нормативен акт от местно значение, за която няма законова делегация. В мотивите на решението неточно е посочено противоречие на оспорената разпоредба на чл. 58 от Наредбата за обществен ред при ползването на превозни средства и общи площи на територията на община Стара Загора /Наредбата/ с разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, като е цитирано съдържанието на нормата след изменението - ДВ, бр. 37/22.05.2015 г. Съответствието на оспорената разпоредба от Наредбата следва да се прецени с текста на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП /ДВ, бр. 10/2011 г./., което не се отразява на правилността на решението като краен резултат, тъй като разликата в двете редакции на разпоредбата е употребата на израза "цена" вместо "такса". Правилно е прието от съда, че разпоредбата на чл. 58 от Наредбата противоречи на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, доколкото посочената разпоредба на закона предвижда като единствена приложима принудителна административна мярка при неплащане на таксата за паркиране - използване на техническо средства за принудително задържане на пътно превозно средство, а не и предвиденото в чл. 58 от наредбата - отстраняване, транспортиране и отговорното пазене на паркинга и заплащане на заплащане на такса за това. Приетата от общинският съвет разпоредба на чл. 58 от Наредбата противоречи на чл. 171, т. 5 от ЗДвП която разрешава преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач само в предвидените в посочената точка хипотези: когато превозното средство е паркирано правилно, но обстоятелствата налагат неговото преместване, паркирано е в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Законът не допуска възможността за принудително преместване на паркирано превозно средство при престояване на блокирано със скоба МПС повече от два часа, каквато принудителна административна мярка е създадена с оспорената разпоредба на наредбата. Случаите, когато се налагат принудителни административни мерки се уреждат със закон. Доколкото е предвидено прилагане на принудителна административна мярка от вида на чл. 171, т. 5 от ЗДвП, в противоречие със закона, правилно е прието е от съда, че разпоредбата на наредбата е незаконосъобразна. Основателни са доводите на жалбоподателя, че текстът на чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е неотносим към прилагане на правилата за паркиране и престой и съответно налагането на принудителна административна мярка и че не е обосновано нарушение на нормата на чл. 99, ал. 3 от ЗДвП, но това не променя крайните изводи на съда. Не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания, поради което съдебното решение следва да се остави в сила. Не са представени доказателства от ответната страна за извършени разноски в настоящото производство, поради което не се присъждат. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение