Решение № 641 от 19.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2033/2023 г.

Производство по реда на чл. 251, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по искане на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез юрк. А. Иванова, за тълкуване на влязлото в сила Решение 10291 от 30.10.2023 г. на Върховния административен съд по адм. д. 2033 по описа за 2023 г. В молбата се твърди, че решението, чието тълкуване се иска, е неясно. Иска се тълкуване как следва да се изпълни решението при връщане на преписката само в частта на определеното задължение в размер на 140 163,51 лева. Ответникът по искането за тълкуване Д. Матушев, чрез адв. Тончева, оспорва искането. Поддържа, че решението е ясно. Представителят на Върховната административна прокуратура не дава становище по искането за тълкуване. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като обсъди допустимостта на искането за тълкуване на съдебно решение, намира искането за допустимо като подадено от легитимирана страна, но по същество неоснователно, поради следното: На тълкуване, съгласно субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс, подлежат влезлите в сила решения, които са неясни. Решението е неясно, когато от него не може да се изведе действителната воля на съда. В конкретния случай, решението, чието тълкуване се иска, е постановено в касационно производство, образувано по касационна жалба на Д. Матушев срещу Решение 2392/15.12-2022г., постановено по адм.д. 2886/22г. по описа на АС гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Матушев срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 16/04/1/0/01978/3/01/04/01, изх. 01-6500/6029#3 от 16.02.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с който му е отказано изцяло изплащането на финансова помощ по заявка за плащане 16/04/1/0/01978/301 общо в размер на 280 327,04 лева по договор за подпомагане 16/04/1/0/01978 от 28.07.2017 г. и е определено задължение в размер на 140 163,51 лева, представляваща изплатено по договора авансово плащане. С решението чието тълкуване се иска касационната инстанция е отменила Решение 2392/15.12-2022г., постановено по адм.д. 2886/22г. по описа на АС гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Матушев срещу АУПДВ 16/04/1/0/01978/3/01/04/01, изх. 01-6500/6029#3 от 16.02.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и вместо него е отменила по жалба на Д. Матушев, АУПДВ 16/04/1/0/01978/3/01/04/01, изх. 01-6500/6029#3 от 16.02.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с който му е отказано изцяло изплащането на финансова помощ по заявка за плащане 16/04/1/0/01978/301 общо в размер на 280 327,04 лева по договор за подпомагане 16/04/1/0/01978 от 28.07.2017 г. и е определено задължение в размер на 140 163,51 лева, представляваща изплатено по договора авансово плащане. Осъдила е ДФЗ да заплати на Д. Матушев сумата от 30 296 лева, направени разноски по делото и е изпратила преписката на изпълнителния директор на ДФЗ в частта на определено задължение в размер на 140 163,51 лева, представляваща изплатено по договора авансово плащане, за ново произнасяне. В мотивите на решението си, в частта относно изпращането на преписката на изпълнителния директор на ДФЗ в частта на определено задължение в размер на 140 163,51 лева, представляваща изплатено по договора авансово плащане, за ново произнасяне, касационната инстанция е изложила конкретни мотиви. Изрично е посочено, че втората част на акта, относно определеното задължение на Матушев в размер на 140 163,51 лева, представляващо изплатено по договора авансово плащане, която сума е усвоена по банкова гаранция от 15.02.2018г. и сумата е постъпила по сметка на фонда на 13.01.2021г., по своята същност представлява връщане на авансово получена сума на 24.01.2019г. В тази връзка касационната инстанция е приела, че АУПДВ на основание чл. 173, ал. 2 АПК следва да бъде отменен и преписката върната на органа за ново произнасяне, тъй като естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество. Волята на съда е ясно изразена в диспозитива на съдебното решение, постановено от касационния съд и съответства по съдържание и смисъл на доводите, съдържащи се в мотивите на решението. От тълкуване се нуждае съдебно решение, което съдържа неяснота относно вложения в него смисъл, която води до затруднение или невъзможност действителната воля на съда да бъде разбрана и респективно решението да бъде изпълнено. Обсъжданото решение не разкрива подобен дефект. Мотивите, с които Върховният административен съд е отменил АУПДВ и е констатирал, че сумата в размер на 140 163,51 лева е постъпила по сметка на фонда на 13.01.2021г., което по своята същност представлява връщане на авансово получена сума на 24.01.2019г. са безпротиворечиви и ясни. В този смисъл, волята на съда относно предмета на касационен контрол в тази му част е изразена безпротиворечиво в диспозитива на решението, което не се налага неговото тълкуване. Касационното решение не съдържа неяснота относно изпълнението на този диспозитив. Предвид изложеното, искането за тълкуване като неоснователно следва да бъде отхвърлено, поради което Върховният административен съд, състав на Първо отделение