Решение № 3733 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1357/2017 г.

Решение № 3733 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1357/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба на Общински съвет Ч., депозирана, чрез пълномощника юрисконсулт Илиев срещу Решение № 336/19.12.2016 г., постановено по административно дело № 227/2016 г. на Административен съд - гр. С. (АС С.). Излагат се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилно приетото от съда противоречие на разпоредбата на чл. 24 от Наредба от 27.04. 2006 г. за преместваемите обекти на територията на община Ч. (Наредбата от 2006 г.) със закона - нормативен акт от по-висока степен - чл. 56, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Посочва, че по отношение на имотите частна собственост, законът делегира правомощията на общинския съвет и оставя възможност същият да определи реда за издаване на разрешение. Счита, че въвеждането на еднакъв ред за имотите по силата на Наредбата не е противоречие, поради което моли да се приеме, че подзаконовата нормативна разпоредба не противоречи на закона и следва да се остави в сила. О. Р. прокуратура гр. Ч., не се представлява по делото и не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Смята, че разпоредбите на чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба от 2006 г. противоречат на нормативен акт от по-висока степен - чл. 56 от ЗУТ, при което правилно са отменени като незаконосъобразни с обжалвания съдебен акт. Предлага да се остави в сила Решение № 336/19.12.2016 г. по адм. дело № 227/2016 г. на Административен съд - С. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалвания съдебен акт Решение № 336/19.12.2016 г., постановено по административно дело № 227/2016 г. на АС С. се ОТМЕНЯ по протест на Районна прокуратура гр. Ч. разпоредбата на чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за преместваемите обекти на територията на община Ч., приета с Решение № 445 от 27.04.2006 г. на О. С.- Ч., с последно изменение от 26.01.2016 г. Със същият съдебен акт е ОСЪДЕН Общински съвет- Ч. да заплати на Районна прокуратура гр. Ч. сума в размер на 20.00 (двадесет) лева, направени разноски по делото. Адм. съд за да достигне до този правен резултат приема подадения протест за процесуално допустим и основателен. Анализирано е съдържанието на разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, като се отбелязва, че според ал. 2 на същата разпоредба, когато се касае за поземлен имот частна собственост за поставяне на преместваемите обекти посочени в ал. 1 е необходимо и достатъчно разрешение за поставяне. Извършена е съпоставка с оспорения подзаконов нормативен акт, като намира, че очевидно с така приетата разпоредба на чл. 24 от Наредбата на ОС Ч. се въвеждат допълнителни изисквания, каквито ЗУТ не поставя, поради което същата е постановена в противоречие с по- висок по степен акт. Счита протеста за основателен и приема, че следва да се отмени разпоредбата на чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за преместваемите обекти на територията на О. Ч., като незаконосъобразно постановена. Настоящият състав на ВАС счита решението на АС С. за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. При постановяване на решението на съда не е допуснато нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, като е анализирал данните в тях, поотделно и в тяхната съвкупност. Установил е правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал решаващите изводи. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по- висока степен. С разпоредбата на чл. 8 от ЗНА е указано, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по- висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Аналогични са разпоредбите на чл. 76, ал. 3 от АПК и чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗМСМА. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности-павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане/ спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други/. Съобразно чл. 56, ал. 2 от ЗУТ за обектите по ал. 1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти- и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. Настоящият съдебен състав на ВАС намира, че правилно адм. съд е приел, че оспорената подзаконова разпоредба на чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за преместваемите обекти на територията на О. Ч. противоречи на разпоредбите на нормативен акт от по- висока степен. В чл. 24, ал. 1 от Наредбата от 2006 г. се определя, че схемите по чл. 23, т. 1 се изработват от заинтересованите собственици на недвижими имоти и се одобряват от главния архитект на община Ч., като ал. 2 на същата разпоредба гласи, че схемите по ал. 1 имат характера, формата и съдържанието на виза за проучване и проектиране по смисъла на чл. 140 от ЗУТ. Посоченият текст съдържа неясноти и не е конкретизиран, като не става ясно какъв е механизма за издаване на процесната схема. Освен това текста от Наредбата от 2006 г. противоречи на разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, която поставя като условие единствено разрешение за поставяне. Следователно посоченото в оспорената разпоредба на Наредбата от 2006 г. изискване за одобрена от главния архитект схема противоречи на изрично уредените в закона предпоставки. С оспорената разпоредба от наредбата се въвежда изискване, което не се съдържа в чл. 56, ал. 2 от ЗУТ. Недопустимо е за първи път с подзаконов акт да се уреждат отношения, които не са уредени от дадена законова разпоредба, тъй като с това се стига до първично правно регулиране с подзаконов акт, от орган, който не притежава такова правомощие. Изискването за одобряване на схемата представлява утежняващо условие в сравнение с нормата на закона, т.е. подзаконовият нормативен акт не действа в изпълнение на закона, каквото е конституционното изискване към подзаконовите нормативни актове, като първично създава допълнително условие, каквото законът не съдържа. След като законодателят е преценил, че такава схема за поставяне не е необходима, то въвеждането на различно от законовото изискване за одобряване на този документ, предвиден с подзаконовия нормативен акт се явява в противоречие с нормите на ЗУТ. Налице е нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗНА, във връзка с приложимите норми на ЗУТ, което определя незаконосъобразност на оспорената разпоредба на чл. 24 от Наредбата от 2006 г., която следва да се отмени. АС С. като е достигнал до този правен извод е постановил правилен съдебен акт. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При така изложените съображения решението на адм. съд, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение