Решение № 290 от 13.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1581/2011 г.

Решение № 290 от 13.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1581/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Производството е образувано по искане на осъдената И. П. П., депозирано на 19.04.11 г, за възобновяване на внохд. № 2427/10 по описа на Пловдивски окръжен съд, по което е постановено решение № 261 от 20.10.10, с което е потвърдена присъда на Пловдивски районен съд № 302 от 14.06.10, по НОХД. № 3083/10, с която молителката е призната за виновна в това, че на 5.02.2003 г в [населено място], в съучастие като съизвършител с Г. К. Г., с цел да набави имотна облага за себе си и за другиго (за Г. К. Г.), е възбудила заблуждение у В. В. В., и с това е причинила имотна вреда на [фирма], Н. Г., в размер на 2 051 лв, с оглед на което и на основание чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК вр. вр. чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58 а вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" вр. чл. 2, ал. 2 НК, е осъдена на глоба в размер на 500 лв. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Сочи се, че изложените в обвинителния акт факти неправилно са квалифицирани като измама, докато всъщност се касае за неуредени отношения, възникнали от неизпълнение на гражданско-правен договор. Иска се да бъдат отменени постановените съдебни актове, по реда на възобновяването, и молителката да бъде оправдана. В съдебно заседание на настоящата инстанция осъдената или неин представител не се явяват и не вземат становище по искането. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е направено от лице, имащо право на това, при спазване на установения законов срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК не е налице. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Глава 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК. Осъдената е признала фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са квалифицирани като престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. Релевантните факти са получили вярна правна оценка, тъй като обуславят именно такава съставомерност. Измамата е осъществена чрез сключване на гражданско-правен договор (договор за наем), послужил като основание за въвеждане на пострадалия в заблуждение. Осъдената е формирала невярна представа у св. В., че желае сключване на договора, докато в действителност изначално не е имала намерение да го изпълни. Целта й е била да получи вещите, да се разпореди с тях и да реализира неправомерна имотна облага. Измамливият елемент в поведението й проличава и от даването на невярна информация, че предстои ремонт на собствено жилище в [населено място], каквото обективно не е притежавала. Следователно, не се касае за неуредени отношения по договор за наем, а за престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, каквато е и възприетата по делото правна квалификация. Не може да бъде уважено искането на молителката за нейното оправдаване, при условията на чл. 425, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като посочената хипотеза не е налице (молителката не е осъдена за несъставомерно деяние). По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, I НО,