Решение № 343 от 28.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 799/2009 г.

Решение № 343 от 28.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 799/2009 г., III г. о., ГК, докладчик Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "М. д. за о. заболявания със стационар-Бургас" ЕООД, представляван от управителя доктор Д., чрез процесуалния си представител - адвокат М против въззивно решение № I* от 13.01.2009 г. по в. гр. д. № 751 по описа за 2008 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1150 от 4.08.2008 г. по гр. д. № 279/2008 г. на Районен съд Бургас, с което са уважени предявените от Г. И. Р. против "М. д. за о. заболявания със стационар-Бургас" ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и 3 от КТ за признаване за незаконосъобразно дисциплинарното й уволнение, за отмяна на Заповед № 468 от 18.12.2007 г., за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност: "старши ординатор в Отделение по Хематология и химиотерапия" и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 2 990 лв., по чл. 225, ал. 2 от КТ в размер на 133.20 лв. и по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на 598 лв. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на спора по същество с отхвърляне на предявените искове. С определение № 637 от 22.06.2009 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК във връзка с поставения въпрос, свързан със спазването на процедурата по чл. 193 от КТ. В съдебно заседание ответницата се явява лично и с процесуалния си представител, като оспорват жалбата и желаят обжалвания акт за бъде оставен в сила. Касаторът, не се явява и не се представлява. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че не е спазено изискването на чл. 193 от КТ, тъй като хронологично писменото обяснение на ищцата, което е от 21.12.2007 г. е дадено три дни след налагането на дисциплинарното наказание"уволнение", което е от 18.12.2007 г., а не преди това, каквото е изискването на закона. По поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен намира следното: Съгласно чл. 193 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Изискването - за това, че налагането на дисциплинарното наказание следва да се предхожда от даването на обяснения е императивно. Решението за прилагане на чл. 188, т. 3 от КТ се взима от работодателя въз основа на данните по случая и обясненията на работника или служителя по чл. 193, ал. 1 от КТ, като за работодателя не съществува законово изискване - той изрично да уведоми работника или служителя относно започването на дисциплинарна процедура. Кодекса на труда не регламентира подобно производство, в смисъл на процедура, а определя предпоставки, които трябва да се спазят преди издаване на заповедта. От съществено значение е - обясненията да достигнат до работодателя преди той да наложи наказанието, за да бъде обективно възможно той да ги съобрази при вземане на решението си за налагане на наказание. В конкретния случай по делото - на ищцата, доктор Г. Р. е било връчено /срещу неин подпис/ от работодателя /управителят на МОДОЗС-Бургас" ЕООД/ на 17.12.2007 г. искане за представяне на писмени обяснения "във връзка с възникнал инцидент на 11.12.2007 г. "В искането е посочен и срок, до който е следвало да бъдат дадени тези обяснения- "до 9.00часа на 18.12.2007 г. ", като е посочен и начина -"като ги входирате в деловодството на лечебното заведение". Към искането е била приложена и подадената жалба /касаеща инцидента и станала причина за исканите обяснения/. До посочения ден и час - писмени обяснения от ищцата не са били входирани по указания начин. На 18.12.2007 г. е била издадена заповед за уволнение и тя е връчена /при условията на отказ/ на 18.12.2007г-12.45часа. Обяснения са били входирани от ищцата в деловодството на лечебното заведение на 21.12.2007 г. По делото е разпитана в качеството на свидетел медицинската сестра /свидетелката С. /, която е работила с доктор Р. и е присъствала по време на инцидента, която установява, че в деня на инцидента, "някъде около обяд", в кабинета им е дошла старшата сестра, която е помолила доктор Р. да отиде при управителя на диспансера. Преди това д-р Р е говорила с някой по телефона, като е поискала "да бъде отложено във времето писменото обяснение", като свидетелката не установява /казва, че не знае/- какъв е бил отговора. При тези факти, настоящият съдебен състав приема, че работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193 от КТ. Той е поискал обяснения от ищцата, конкретизирал е във връзка с какво ги изисква и е дал срок, като е посочил и начин, по който те да бъдат дадени. По този начин- с посочването на срока, той е уведомил служителя /в случая ищцата/ докога ще изчака обясненията й. Право на работника или служителя е да прецени дали да даде обяснения. Задължение на работодателя е да ги поиска. В случая това задължение е изпълнено. При това е изпълнено- след изтичане на предоставения срок за даване на обяснения. Още повече, че същия ден на поискване на обясненията /17.12.2007 г./ - т. е. в предоставения срок за даване на обяснения-по делото са налице гласни доказателства, че работодателят е поискал среща с ищцата, която се е състояла и на която тя е била изслушана. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена след изтичане на срока за даване на обяснения и след устното изслушване на ищцата. При тези факти- е правно ирелевантно обстоятелството, че ищцата е входирала писмени обяснения три дни след издаване и след връчване на заповедта за уволнение, както и е недоказано твърдението й, че е поиска удължаване на срока /като по делото няма доказателства такова удължаване да е било съгласувано между служителя и работодателя/. Имайки пред вид изразеното становище по поставения въпрос и факта, че то е в противоречие с приетото от въззивния съд, настоящият съдебен състав намира постановения акт за неправилен. Същият следва да бъде отменен, а спорът разгледан и решен-на основание чл. 293, ал. 2 във вр. с ал. 3 от ГПК по същество. Направеният по-горе извод за спазване на изискването на чл. 193 от КТ, изисква да се направи преценка за това-налице ли е извършено нарушение, виновно ли е извършено и съобразено ли е с него наложеното наказание. Със Заповед № 468 от 18.12.2007 г. на Г. И. Р. е наложено дисциплинарно наказание"уволнение"за допуснато нарушение по чл. 126, т. 9 и т. 10 от КТ и чл. 8, т. 19 от Правилника за вътрешния ред на МОДОЗС-Бургас" ЕООД, изразяващо се в това, че на 11.12.2007 г., около 7.45часа, през работното си време, в химиотерапевтичния си кабинет, след като е приела съпруг на нейна пациентка, носещ документи за състоянието на съпругата си и идващ за консултация във връзка със здравословното й състояние, д-р Р. "виждайки, че същия носи дрехи на телевизия"СКАТ" променя изцяло отношението си към него, започвайки с обиди към хората, работещи в тази телевизия. Започва непристойно да обижда г-н Г. на висок глас, свързвайки го с телевизия"СКАТ" и наричайки работещите в нея"мошеници". Викайки хвърля документите му на пода и отказва безпричинно да прегледа същите и да даде становище по тях. Въпреки усилията на г-н Г. да обясни, че посещението му е като частно лице, а не като служител на телевизия"СКАТ"и че състоянието на съпругата му е тежко, д-р Р., заявява, че не желае да си има повече работа с тях и да лекува съпругата му". Извършването на така описаното нарушение освен от жалбата на пострадалия, се потвърждава и от показанията на горепосочената свидетелка С. В дадените-след определения й срок обяснения - ищцата твърди, че професионално е изразила становището си по случая с болния пациент. Признава, че е предложила на посетилия я гражданин друг лекар да консултира съпругата му, тъй като тя не желае "да се занимава повече с този случай", като отрича да се е държала непристойно и че е използвала обидни думи към работещите в телевизия "СКАТ". Освен процесното- на ищцата е било наложено -във връзка с подадена друга жалба -с вх. № 476 от 27.09.2005 г. дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение"със Заповед № 201 от 10.10.2005 г. за това, че при преглед на пациент "е допуснала грубо държание и неетично отношение, довело до възникване на скандал, завършил с удрянето на пациента", както и й е било наложено дисциплинарна наказание "забележка" със заповед № 150 от 19.07.2004 г. за "пропуски при воденето на медицинската документация на пациенти". Извършването на гореописаното нарушение се потвърждава-частично от показанията на свидетелката С/установяваща, че "тонът на разговора беше остър", "документите се подхлъзнаха и паднаха на земята", че докторката се е ядосала, че е отказала да лекува пациентката, като е казала, че "тя е до тук и да отиде при друг лекар". Потвърждава се и от подадената жалба, частично от гореописаните обяснения на ищцата и с оглед на факта, че по същество в подадената искова молба не се съдържа оспорване на фактите по случая, тъй като се акцентира на допуснати нарушения на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание. С поведението си -ищцата е допуснато нарушение по чл. 8, т. 19 от Правилника за вътрешния ред на МОДОЗС-Бургас" ЕООД, във връзка с чл. 126, т. 9 и т. 10 от КТ -тъй като не е изпълнила задължението си "да спазва висока култура на поведение към пациентите и посетителите в лечебното заведение". По делото е установено /с оглед доказателствата за наложени предходни дисциплинарни наказания/, че това нейно поведение не е епизодично и изолирано. Наличието на други нарушения на трудовата дисциплина, липсата на критичност към извършеното са отежняващи вината обстоятелства, които преценени от настоящия състав съобразно изискванията на чл. 189 от КТ, с оглед конкретно заеманата от ищцата лекарска длъжност и състоянието на пациентите, с които ежедневно тя работи, обосновават извод за съразмерност на наложеното наказание с извършеното. Изводът за неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ води до неоснователност и на останалите обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, както и по чл. 225, ал. 2 от КТ - за разликата в заплатите и по чл. 221, ал. 2 от КТ - за възстановяване на незаконно удържано обезщетение за срока на предизвестието. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение