Решение № 4254 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1664/2021 г.
ВАСV отделение01.04.2021 г.докладчик Тинка Косева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 520 от 19.11.2020 г. по адм. дело № 291/2020 г. на Административен съд - Монтана, в частта, която е обявена за нищожна заповед № 7/25.06.2020 г. на кмета на с. Сталийска махала, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № 7/25.06.2020 г. на кмета на с. Сталийска махала, в частта, с която е забранено преминаването на селскостопански животни и сборни стада по улици, извън посочените, както и преминаването и безстопанственото движение на селскостопански животни през централната част на селото и главния път /освен на определените за това места/. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ОСЪЖДА община Лом да заплати на "ВМ - ЕКОФЕРМ" ЕООД, ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес с. Сталийска махала, сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева, разноски по делото. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4254 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1664/2021 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на с. Сталийска махала против решение № 520 от 19.11.2020 г. по адм. дело № 291/2020 г. на Административен съд - Монтана, с което е отменена негова заповед № 7/25.06.2020 г., в частта, с която е утвърден маршрут за движение на селскостопанските животни и сборни стада в с. Сталийска махала, община Лом за 2020 г. и е обявена за нищожна заповедта, в частта с която е забранено преминаването на селскостопански животни и сборни стада по улици, извън посочените, както и преминаването и безстопанственото движение на селскостопански животни през централната част на селото и главния път /освен на определените за това места/. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на друго, с което жалбата срещу заповедта се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на сторените разноски. Ответната страна - "ВМ - ЕКОФЕРМ" ЕООД, в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание, чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна. Иска се оставяне на обжалваното решение в сила. Претендира сторените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Производството пред АС - Монтана е образувано по жалба на "ВМ - ЕКОФЕРМ" ЕООД против заповед на кмета на с. Сталийска махала, с която на основание чл. 133, ал. 2, т. 8 от ЗВМД и чл. 10, т. 11 от Наредба за реда и условията при отглеждане на животни на територията на община Лом е утвърден маршрут за движение на селскостопански животни и сборни стада в с. Сталийска махала, община Лом през 2020 г. Със заповедта е забранено преминаването на селскостопанските животни и на сборните стада по улици, извън посочените, както и преминаването и безстопанственото движение на селскостопански животни през централната част на селото и главния път. За да се произнесе по спора, съдът е счел, че оспорения административен акт, в частта с която е определен маршрут за движение на животните е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, но в нарушение на изискванията за форма и материалния закон. В частта в, която със заповедта е въведена забрана преминаването на селскостопански животни по улици, извън посочените в първата част, съдът е счел, че органа е излязъл извън своите компетенции, поради което я е прогласил за нищожна. Мотивите на административния съд да отмени като незаконосъобразна заповедта, относно определения маршрут се свеждат до заключението му за липса на мотиви, изложени от страна на административния орган, което е възприето като самостоятелно основание за отмяната й. Въз основа на приетото по делото заключение са изведени изводи, че обозначения в заповедта маршрут обслужва ограничен брой животновъдни обекти, така определения маршрут е непълен и не обхваща в пълнота улиците по които следва да преминат животните от всички регистрирани животновъдни обекти. Според съдът в заповедта липсва посочване на местата на животновъдните обекти, респ. сборните стада, от които животните тръгват до мястото на паша, съответно колко е броят на животните за всеки животновъден обект, които обстоятелства да обосноват, утвърдения със заповедта маршрут. Решението на Административен съд - Монтана, в частта с което е отменена като незаконосъобразна оспорената пред него заповед е правилно, а в останалата част, с която е прогласена нищожността й по т. 2 неправилно. Противно на заявеното в касационната жалба същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. Съдът е формирал правилни изводи въз основа на установената по делото фактическа обстановка с приети и неоспорени от страните доказателства, които са изложени аргументирано. Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на закона. Правилни са изводите на съда, че в оспорения административен акт не са изложени фактическите обостоятелства, послужили на административния орган да утвърди именно посочения в заповедта маршрут за движение на селскостопански животни и сборни стада в с. Сталийска махала през 2020 г., а именно преминаването им през ул. "53 -та" /до бивш военен завод/, през обособения ж. п прелез за с. Орсоя и по ул. "16 - та" до мястото за паша. Въпреки, че в заповедта е посочено, че маршрута е определен след обстоен анализ на съществуващите възможности за определяне на друг алтернативен маршрут, такъв анализ в заповедта липсва. В заповедта не са посочени други маршрути, които да са сравнявани, анализирани за да се избере именно посочения в нея. Анализ и сравняване на други алтернативни маршрути не се съдържа и в други документи, приложени по делото и представляващи част от административната преписка, като докладни записки, експертни становища или други, които да могат да се възприемат като мотиви на административният орган, издал заповедта. Неоснователно е направеното в касационната жалба твърдение, че издадената заповед съответства на установената законова форма. В случая административният съд правилно е преценил, че същата е немотивирана. Следва да се отбележи, че неизлагането на мотиви в самия административен акт може да бъде санирано, като фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в друг документ, съставен от административния орган. В настоящия случай обаче, от приложените по делото доказателства, не са установяват и индивидуализират по несъмнен начин фактическите основания за издаването на административния акт, каквито твърдения са наведени в касационната жалба. Съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени отделно от него в друг документ, изходящ от същия орган, съдържащ се в административната преписка, което в случая не е налице. Констатираното нарушение и липсата на основни реквизити на акта е достатъчно основание за отмяна му. Органът е бил длъжен да посочи, както правните, така и фактическите основания за издаването на акта си, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Като е достигнал до същите правни изводи, първостепенния съд е постановил правилен съдебен акт в тази част. Решението в частта му, с което е съдът е приел, че оспорената заповед е нищожна, относно постановената забрана за преминаване на селскостопански животни и сборни стада по улици, извън посочените в заповедта е неправилно. За да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целените правни последици. Нищожни са актовете, издадени от некомпетентен орган, както и тези, постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административно-производствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въобще. В случая съгласно разпоредбата на чл. 133, ал. 2, т. 7 от ЗВМД, кметовете и кметските наместници са длъжни да предприемат мерки за недопускане на свободно движение на животни по улиците на населените места. С разпоредената забрана в оспорената заповед, кмета на с. Сталийска махала е упражнил дадените му именно от цитираната разпоредба правомощия, поради което заповедта е издадена в рамките на предоставената на кмета законова компетентност. Като е приел, че в тази част заповедта е издадена от некомпетентен орган, съдът е достигнал до погрешни правни изводи. Предвид установеното по - горе неспазване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за форма на издаване на акта, поради липсата на изложени фактически и правни основания заповедта и в тази част е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Предвид изложеното, касационната жалба на кмета на с. Сталийска махала се явява частично основателна, а обжалваното решение на Административен съд - Монтана като частично неправилно в посочената по - горе, следва да бъде отменено и постановено ново по същество, с което оспорената заповед се отмени като незаконосъобразна в частта й по т. 2, относно въведената забрана за преминаване на селскостопански животни и сборни стада по улици, извън посочените в заповедта. При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв., договорено и платено по банков път е основателна и следва да бъде осъдена община Лом, съгласно чл. 14 ЗМСМА да заплати на "ВМ - ЕКОФЕРМ" ЕООД. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
Цитирани разпоредби
2- чл. 208 АПК
- чл. 133, ал. 2 ЗВМД