Решение № 4816 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6362/2016 г.

Решение № 4816 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6362/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Затвора гр. С., чрез пълномощник по делото юрисконсулт П. С., против решение № 30/14.04.2016 г., постановено по адм. дело № 21/2016 г. по описа на Административен съд - С. (АС - С.). Касационният жалбоподател релевира доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалноправните норми и необоснованост - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни развити в касационната жалба, посочените основания за отмяна се поддържат в съдебно заседание от процесуалния представител на касатора ст. юрисконсулт Л. Н.. В касационната жалба се съдържа и възражение по отношение размера на присъдените от първата инстанция съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя пред АС - С. и ответна страна в настоящото производство. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде отхвърлено като неоснователно оспорването на Г. Г. С. срещу заповед № 339/02.12.2015 г. на началника на Затвора гр. С.. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - Г. Г. С., чрез пълномощник по делото адв. Н. П., оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение на АС - С. да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира направените по касационното дело разноски, представя договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените от страните оплаквания и възражения, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна по чл. 210 АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), решаващият състав на АС - С. е отменил по жалба на Г. Г. С. заповед № 339/02.12.2015 г. на началника на Затвора гр. С., с която на основание т. 11 от заповед № Л-7325/18.07.2014 г. на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), допълнена със заповед № Л-7811/04.08.2014 г. на ГДИН, вр. чл. 15, ал. 1, т. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, вр. чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 2 ЗМВР, вр. чл. 198 ЗМВР на жалбоподателя - младши инспектор Г. Г. С. (на длъжност "надзирател II-ра степен" в Затвора гр. С. III-а категория) й е било наложено дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от три месеца. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган и в законоустановената форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, непълно изяснена фактическа обстановка и липса на достатъчно и категорични доказателства, установяващи по безспорен начин извършване на вмененото на служителя нарушение. Настоящият касационен състав намира оспореното решение на АС - С. за правилно. Следва да бъдат споделени изложените от съда доводи и съображения, с изключение на тези, обосноваващи извода за допуснати съществени нарушения на процедурата по реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя. В останалата си част, решението е постановено при надлежно изяснена фактическа обстановка, правилно приложение на материалния закон и спазени процесуални правила, поради което следва да бъде потвърдено. По направеното от касатора оплакване във връзка с присъдените от първата инстанция съдебни разноски, настоящият съд не е компетентен да се произнесе. В тази си част касационната жалба има характера на искане по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) - искане за изменение на съдебното решение в частта му за разноските, приложим в административния процес на основание чл. 144 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК искането за изменение на определените разноски е от компетентността на съда, който се е произнесъл досежно тяхната дължимост и размер, поради което касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане в тази й част и делото - изпратено на първоинстанционния съд за произнасяне по същество на искането с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Относно законосъобразността на обжалваното съдебно решение в останалата му част, настоящата касационна инстанция намира, че в изпълнение на задължението си по чл. 168 АПК, административният съд е извършил цялостна проверка за законосъобразност на процесната заповед на всички установени в чл. 146 АПК основания, като е изложил конкретни и мотивирани съображения в подкрепа на постановения краен резултат. Неправилен е изводът на съда за наличие на съществени пороци в процедурата по налагане на дисциплинарното наказание на Г. Г. С., съставляващи основание за незаконосъобразност на издадената от началника на Затвора гр. С. заповед № 339/02.12.2015 г. Развилото се срещу служителя дисциплинарно производство е за дисциплинарно нарушение извън изброените в чл. 203, т. 2 до т. 15 ЗМВР (съставляващи тежко нарушение на служебната дисциплина), което означава, че в конкретния случай е неприложима процедурата по чл. 207 ЗМВР, установяваща изрично разграничение между функциите на дисциплинарно разследващ и дисциплинарно наказващ орган. Същевременно, независимо от липсата на забрана за съвместяване функциите на двата органа в производствата срещу дисциплинарни нарушения по чл. 198 - чл. 202 ЗМВР (какъвто е настоящият случай) и чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР, от съдържащите се в административна преписка документи е видно, че в конкретния случай дисциплинарно наказващият орган (началникът на Затвора гр. С.) не съвпада с извършилия разследването по постъпилите данни орган (началник група Надзорно-охранителна дейност). С резолюция от 07.09.2015 г. началникът на Затвора гр. С. е разпоредил извършването на проверка и доклад от инспектор при СДВР и началник група НОД с цел изясняване на постъпилите данни и/или установяване на конкретното нарушение и неговия извършител, правното основание за което се съдържа в разпоредбата на чл. 205, ал. 2 ЗМВР. Проверката е приключила, като резултатите от нея са били обективирани в докладна записка вх. № 3216/23.09.2015 г., изготвена от началник група НОД ст. инсп. Т. Д.. В справката са описани установените от разследващия орган в хода на проверката факти и обстоятелства, събраните и оценени от него доказателства, като са посочени и конкретно предприетите мерки за предотвратяване повторното допускане на нарушения и е направено предложение, на надзирателя Г. Г. С. да не бъде налагано дисциплинарно наказание. При тези факти, необосновано е заключението на съда, че всички административнопроизводствени действия били извършени от самия дисциплинарно наказващ орган. Последният, в изпълнение на задължението си по чл. 206, ал. 1 ЗМВР, е предоставил възможност на служителя да даде писмени обяснения по случая, както и да бъде лично изслушан, с което изцяло е гарантирал правото му да участва и организира защитата си в образуваното срещу него дисциплинарно производство. Не са налице каквито и да е пропуски или нарушения в процедурата по водене на това производство. Посочването на правната квалификация на твърдяното дисциплинарно нарушение в документа, с който лицето бива поканено да даде писмени обяснения, респективно, да се яви, за да бъде изслушано, не съставлява индиция за предварително изградено вътрешно убеждение у наказващия орган относно извършването на нарушението и неговия автор. Напротив, това обстоятелство е необходимо доколкото служителят, срещу когото е образувано дисциплинарното производство и се извършва проверка по изясняване на постъпилите данни, има право да бъде запознат не само с установените от органа факти, но и с оценката, която последният дава на тези факти. Поради това, логично и обосновано е в изготвените от органа документи да се съдържа и посочване на определени текстове от закона, подзаконови нормативни актове и/или вътрешноведомствени такива, които административният орган, на съответния етап от разследването, счита, че са били нарушени. По изложените съображения, изводът на първоинстанционния съд за допуснати при издаването на заповедта съществени нарушения на административнопроизводствените правила е неправилен и следва да бъде коригиран в мотивирания от настоящата касационна инстанция смисъл. Независимо от горното, крайният извод на АС - С. за незаконосъобразност на оспорената заповед не се променя. Правилно е заключението на съда за недоказаност на вмененото на младши инспектор Г. Г. С. дисциплинарно нарушение, изразяващо се в това, че на 02.09.2015 г. по време на изпълнение на служебните си задължения като постови, назначен на пост № 6 - III етаж, съгласно ежедневната ведомост, е допуснала нерегламентирано внасяне на неразрешени вещи от страна на л. св. З. М. А. след завръщане от работен обект, на който лишената от свобода е полагала доброволен труд. Наличните по делото доказателства са били надлежно обсъдени и правилно оценени, като е взето предвид несъответствието в събраните свидетелски показания относно точния вид и брой на неразрешените вещи, за които се твърди, че са били внесени от лишената от свобода по време на дежурството на надзирател Г. Г. С. на посочената дата. На следващо място, изяснените по делото факти на база представените доказателства не позволяват да се установи по категоричен и несъмнен начин как и кога тези вещи са били действително внесени в затвора. Събраните от административния орган данни по случая имат косвено значение по отношение на този релевантен за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя въпрос. В случая, дисциплинарното наказание е било наложено на младши инспектор Г. във връзка с конкретно настъпили последици от допуснати от нея грешки по време на изпълнение на служебните й задължения като постови. При липсата на доказателства, че именно през нейното дежурство са били настъпили визираните последици, остава недоказан съставът на вмененото й дисциплинарно нарушение. Съображенията на първоинстанционния съд в тази насока следва да бъдат изцяло споделени. С оглед гореизложеното, като е отменил заповед № 339/02.12.2015 г. на началника на Затвора гр. С., АС - С. е постановил правилен съдебен акт, в съответствие с приложимата нормативна уредба и фактите по делото. Не се доказва наличие на основание за неговата отмяна, с оглед на което решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция споделя извода на АС - С. за допустимост на подадената от Г. Г. С. жалба срещу заповед № 339/02.12.2015 г. на началника на Затвора гр. С.. Независимо че към момента на подаването й до съда чрез административния орган (вх. № 134/15.01.2016 г. на МП-З.-С.) не е бил изтекъл двуседмичният срок за произнасяне от сезирания горестоящ административен орган (директора на ГДИН), последният се е произнесъл с изричен акт (заповед № Л-151/19.01.2016 г.), който е бил съобщен на Г. Г. С. на 21.01.2016 г. (съгласно направеното от нея отбелязване). С акта на горестоящия орган е била потвърдена издадената от началника на Затвора гр. С. заповед № 339/02.12.2015 г., с което за оспорващата е бил открит пътят за атакуване по съдебен ред на първоначалния административен акт, считано от 21.01.2016 г. Същевременно, подадената от Г. Г. С. жалба до АС - С. е постъпила в деловодството на съда и производството по адм. дело № 21/2016 г. е било образувано на същата дата (21.01.2016 г.), поради което правилно съдът е счел жалбата за процесуално допустима и е приел за разглеждане по същество на повдигнатия пред него правен спор. При този изход на спора и предвид редовно направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски, администрацията, към която се числи касационният жалбоподател, следва да бъде осъдена, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, да заплати на Г. Г. С. сумата от 700 (седемстотин) лева, договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение