Решение № 602 от 30.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1861/2012 г.

Решение № 602 от 30.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1861/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Иван Недев Производството е касационно по жалба от подсъдимия Р. Г. Д. против въззивно решение № 117 от 5.VII.2012 г. по внохд № 140/2012 г. на АС-Пловдив с доводи за явна несправедливост на наложеното му наказание. Иска да се намали от 2 години и 11 месеца лишаване от свобода на "... около година". Съображенията му са, че влошеното му здраве е недооценено като смекчаващо обстоятелство. Прокурорът е на становище, че жалбата е неоснователна След преценка доводите на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира: С обжалваното по касационен ред въззивно решение е потвърдена първоинстанционната присъда по отношение на жалбоподателя Р. Г. Д., с която е признат за виновен и осъден по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 6 и т. 7, чл. 26, ал. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 58а, ал. 1 (ред. ДВ 27/2009 г.), чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 2 от НК на 2 (две) години и 11 (единадесет) месеца лишаване от свобода за това, че при продължавано престъпление и в съучастие като извършители с другата подсъдима по делото И. Г. Д. в периода 1.VI. - 14.Х.2007 г. в Стара З. в качеството на представляващи "С." - Е., гр. Ст. З. са избегнали установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери чрез използване на счетоводни документи с невярно съдържание при водене на счетоводството и при представяне на информация пред ТД на НАП - Ст. З., справки-декларации по ЗДДС и прилежащите им дневници за покупки с описани в тях данъчни фактури, като общо за периода е приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 24460,17 лв., а общият размер на приспаднатия неследващ се данъчен кредит е 1317733,10 лв.; на основание чл. 25 НК на Д. е наложено да изтърпи 2 (две) години и 11 (единадесет) месеца лишаване от свобода, най-тежкото от наказанията по настоящето дело и по нохд 1115/2008 г. на РС-Ст. З. и по нохд 135/2008 г. на ОС-Ст. З.; определен е първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип, към което е присъединено и наказанието 100 лв. глоба. Доводите на жалбоподателя са предмет и на въззивната му жалба. Обсъдени са внимателно и в съответствие с чл. 339, ал. 2 от НПК са посочени основанията, поради които не са възприети. Липсва очевидно несъответствие между наложеното на подсъдимия Д. наказание и извършеното от него престъпление. Макар и да не е взето пред вид като смекчаващо обстоятелство соченото от него влошено здраве, то не дава основание за повече снизходителност с оглед проявената от него престъпна упоритост. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК ВКС