Решение № 12942 от 16.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5368/2021 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) Земеделие, чрез неговия процесуален представител адв. А. Пачаманов, срещу Решение 372/02.03.2021 г., постановено по адм. дело 817/2020 г. по описа на Административен съд (АС) - Благоевград, с което по жалба на Предел хът ЕООД, е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01/312/03016/3/01/04/01 с изх. 01-2600/6695 от 13.08.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ Земеделие, и ДФ Земеделие е осъден да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 4426,00 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), а не с издаване на АУПДВ. В тази връзка излага, че при преценката си за вида на акта и процесуалния ред за неговото издаване, съдът не е съобразил разпоредбата на § 12, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ бр.2/2018 г.), според която започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 96, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Посочва, че доколкото периодът на мониторинг не е изтекъл към момента на образуване на производството пред ДФ Земеделие по издаване на оспорения акт, то за установяване на публични държавни вземания е приложим редът по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), а не редът по ЗУСЕСИФ. В тази връзка се претендира отмяна на решението на АС Благоевград, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен списък с разноските. Ответникът Предел хът ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], чрез процесуалния си представител адв. Сайфие Бузгьова, взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледанa по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред АС - Благоевград е бил АУПДВ 01/312/03016/3/01/04/01 с изх. 01-2600/6695 от 13.08.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с който на Предел хът ЕООД на основание на т. 4.4, буква б и т. 8.1 от договор 01/312/03016 от 18.11.2014 г., във връзка с неизпълнението на т. 4.12, т. 4.17, букви а и б и т. 4.18 от договор 01/312/03016 от 18.11.2014 г. и чл. 2, чл. 16, ал. 2, чл. 43, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба 29/11.08.2008 г., е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 138 784,41 лева. С оспореното в настоящото производство решение, АС - Благоевград е отменил АУПДВ и е осъдил ДФ Земеделие да заплати на Предел хът ЕООД разноски по делото в размер на 4426,00 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден при допуснато нарушение на административно производствените правила. В мотивите си съдът е посочил, че процесният АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. и по-конкретно при действието на чл. 27, ал. 6, който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕСИФ. В тази връзка е посочил, че нормата на § 12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП (бр. 2/2018 г.) е неприложима, тъй като периодът на мониторинг по процесния договор за безвъзмездна финансова помощ от 18.11.2014 г., е изтекъл на 18.11.2019 г. Първоинстанционният съд е приел, че доколкото фактическото основание за издаване на оспорения АУПДВ е неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план на Предел хът ЕООД приходи за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., се касае за неизпълнение на икономически индикатори, с оглед на което е налице материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, представляваща основание за налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. Според съда по силата на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП при неизпълнение на бизнес плана, представляващо основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, не се издава АУПДВ по реда на АПК съгласно чл. 166, ал. 2 ДОПК. Отделно от изложеното първоинстанционният съд е приел, че въпреки че в оспорения АУПДВ е посочено съдържанието на чл. 46, ал. 2 от Наредба 29/2008 г., в същия не са изложени мотиви за вида, степента и продължителността на неизпълнението, последиците за дейността като цяло, за възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин, т. е. административният орган не е описал фактическите установявания по чл. 46, ал. 2 от Наредба 29/2008 г., имащи значение при определяне на размера на наложената финансова корекция. Изложеното довело съда до извода, че административният орган не се е справил с доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В заключение е направен краен извод за незаконосъобразност на оспореният АУПДВ като издаден при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, както и в несъответствие с целта на закона, което обусловило необходимостта от неговата отмяна. Така постановеното решение е валидно и допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е съобразил действащия към момента на издаване на оспорения административен акт (13.08.2020 г.) материален закон - чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП, като в тази връзка правилно е приел, че в разглеждания случай е налице хипотезата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, при която дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1- 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Според ал. 7 на чл. 27 ЗПЗП, също в сила от 28.06.2019 г., дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В конкретния случай фактическото основание за възникване на задължението за възстановяване на получената помощ в размер на 100%, посочено в оспорения административен акт, е неизпълнение на посочените в бизнес плана финансови показатели. В съдебната практика константно е прието, че неизпълнението на установените в бизнес плана показатели, за които е предоставена безвъзмездна финансова помощ от ПРСР представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ (в този смисъл решение 13796/06.11.2020 г. на ВАС по адм. дело 12488/2019 г., решение 5872/21.05.2020 г. на ВАС по адм. дело 11174/2019 г., решение 2709/19.02.2020 г. на ВАС по адм. дело 9703/2018 г.; решение 3184/28.02.2020 г. на ВАС по адм. дело 7468/2018 г.; решение 5040/04.04.2019 г. на ВАС по адм. дело 4307/2018 г. и др.). В тази връзка съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява неизпълнение на одобрени индикатори и основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон, а не с АУПДВ. В случая издаването на АУПДВ на основание чл. 166 ДОПК по реда на АПК, не може да бъде основано и на преходната разпоредба на § 12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП (ДВ, бр. 2/2018 г.), според която започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР 2007 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, тъй като след изтичане периода на мниторинг е приложим предвидения ред в ЗУЗЕСИФ. В случая, периодът на мониторинг по процесния договор за безвъзмездна финансова помощ от 18.11.2014 г., е изтекъл на 18.11.2019 г., съгласно § 1, т. 1, б. "а" от ДР на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., (обн. ДВ, бр. 69/2019, в сила от 30.08.2019 г.), а АУПДВ е издаден на 13.08.2020г. С издаването на АУПДВ е довършено производството след периода на мониторинг, поради което § 12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП (ДВ, бр. 2/2018 г.), е непиролжим. Наред с изложеното следва да се посочи, че съгласно чл. 75, ал. 2 ЗУСЕСИФ, изм. ДВ, бр. 85/2017 г. след окончателното плащане по проект неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Визираната законова норма не изключва приложимостта на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП (ДВ, бр. 51/2019 г.), тъй като от тълкуването ѝ съобразно чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове във връзка с другите алинеи на същия законов текст следва, че под извършване на финансова корекция се разбира изпълнение в смисъл на възстановяване на средствата от съответния бенефициент, а не установяване по смисъла на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. Правилно, в тази връзка първоинстанционният съд е съобразил, че с издаването процесния АУПДВ след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. и по - конкретно при действието на чл. 27, ал. 6, който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕСИФ, органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо достатъчно основание за отмяна на акта, без същият да бъде обсъждан по същество. При така събраните доказателства първоинстанционният съд е направил обоснован извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че решението на АС - Пазарджик не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3918,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,