Решение № 11933 от 19.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 385/2019 г.
ВАСVII отделение19.08.2019 г.докладчик Даниела Мавродиева
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 6575 от 12.11.2018 г. на Административен съд София-град, постановено по административно дело № 5321/2018 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на община Русе срещу Решение № РД-02-14-370 от 23.04.2018 г., на ръководителя на Националния орган по програмата за сътрудничество "Интеррег V-А Румъния – България" 2014 – 2020 г. ОСЪЖДА Община Русе да заплати в полза на Министерството на регионалното развитие и благоустройството юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200 (двеста) лева за двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 11933 от 19.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 385/2019 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Националния орган по програмата за сътрудничество "Интеррег V-А Румъния – България" 2014 – 2020 г. срещу Решение № 6575 от 12.11.2018 г. на Административен съд София-град/АССГ/, постановено по административно дело № 5321/2018 г. С обжалваното решение съдът е отменил Решение № РД-02-14-370 от 23.04.2018 г., на ръководителя на Националния орган по програмата за сътрудничество "Интеррег V-А Румъния – България" 2014 – 2020 г., с което на Община Русе е наложена финансова корекция в размер на 5 % или 2 101, 28 евро от допустимите разходи по договор с предмет "Изготвяне на технически инвестиционен проект на обект "Рехабилитация на кейовите стени на пътническия терминал Русе – център и подобряване на навигационните условия на 3 корабни места". Касационният жалбоподател - ръководителят на Националния орган по програмата за сътрудничество "Интеррег V-А Румъния – България" 2014 – 2020 г. счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва правните изводи на съда. Моли касационната инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата срещу акта за финансова корекция. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът – Община Русе, чрез своя процесуален представител в писмен отговор по жалбата и в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Ответникът споделя аргументите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на административния акт и моли да бъде оставено в сила решението на АССГ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел за установени следните факти: Между Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Община Русе е сключен Договор за предоставяне на национално съфинансиране по програма за трансгранично сътрудничество Интеррег V-А Румъния-България 2014-2020 г., с предмет: национално съфинансиране, под формата на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект: "Развитие на поречието на река Дунав за по-добра свързаност на Еврорегиона Русе-Гюргево с Паневропейски транспортен коридор № 7" с рег. № 15.1.1. 041, финансиран по Програма Интеррег V-А Румъния-България 2014-2020 г. Министерство на регионалното развитие и благоустройството, чрез Директора на главна дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" към Министерството на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на Националния орган по Програма Интеррег V-A Румъния- България 2014 – 2020 г. и община Русе са сключили договор за предоставяне на национално съфинансиране по Програма за трансгранично сътрудничество Интеррег V-A Румъния- България 2014 – 2020 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект: "Развитие на поречието на река Дунав за по-добра свързаност на Еврорегиона Русе-Гюргево с Паневропейски транспортен коридор № 7" с рег. № 15.1.1. 041. Съобразно сключеният договор за безвъзмездна финансова помощ и залегналите в него задължения, жалбоподателят, в качеството му на бенефициер по предоставената помощ е провел процедура за обществена поръчка с предмет: "Изготвяне на технически инвестиционен проект на обект Рехабилитация на кейовите стени на пътнически терминал Русе – център и подобряване на навигационните условия на три корабни места", вследствие на което с протокол № 2 от 13.03.2017 г. е класиран на първо място ЕТ "Си-Гал- Х. Николов" С писмо. изх. № 99-00-2-1005/16 от 14.03.2018 г. Националният орган по Програмата, е уведомил жалбоподателя, че е регистриран сигнал за нередност. Посочено е, че обект на сигнала била открита процедура по ЗОП с предмет: Изготвяне на технически инвестиционен проект на обект Рехабилитация на кейовите стени на пътнически терминал Русе – център и подобряване на навигационните условия на три корабни места", в изпълнение на Програма "Интеррег V-A Румъния-България във връзка с проект "Развитие на поречието на река Дунав за по-добра свързаност на Еврорегиона Русе-Гюргево с Паневропейски транспортен коридор № 7" с регистрационен номер 15.1.1. 041. В писмото са посочени следните констатирани нарушения: по чл. 70, ал. 7, т. 1 и т. 2 ЗОП и чл. 33, ал. 1 ППЗОП. Жалбоподателят е депозирал възражения с писмо вх. № 99-00-2-1005/15/30.01.2018 г. относно основателността и размера на финансовата корекция, която предстои да бъде наложена. С Решение № РД-02-14-370 от 23.04.2018 г., издадено от ръководителя на НО по програмата "Интеррег V-A Румъния-България" по проект "Развитие на поречието на река Дунав за по-добра свързаност на Еврорегиона Русе-Гюргево с Паневропейски транспортен коридор № 7" с рег. № 15.1.1. 041, на основание чл. 1, ал. 2 и § 5, т. 4 ДР на ЗУСЕСИФ, вр. с § 1, т. 2 ДР на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции по реда на ЗУСЕСИФ и § 2, т. 2. 1, част "Национален орган", т. 3, б. "к" и § 2, т. 2. 3, б. "а", т. 1 от Меморандума за изпълнение-договорености между държавите-членки, участващи в програмата "Интеррег V-A Румъния-България", е определена на жалбоподателя финансова корекция в размер 2 101, 48 евро. с ДДС, представляваща 5 % от допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) в 42 887, 83 евро с ДДС от общата стойност на сключения договор с ЕТ "Си-Гал- Х. Николов". Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна че актът за определяне на финансова корекция е издаден от компетентен административен орган в изискуемата от закона форма, при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, но в нарушение на материалния закон - приел е, че бенефициерът не е допуснал нередност при възлагането на процесната обществена поръчка. Така мотивиран съдът е отменил оспорения пред него административен акт като назаконосъобразен. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Оспореният акт е издаден от Националния орган по програмата за сътрудничество "Интеррег V-А Румъния – България" (Програмата Интеррег). Програмата Интеррег е програма за междурегионално сътрудничество, финансирана от Европейския фонд за регионално развитие, но осъществявана не на национално равнище чрез оперативните програми, а на регионално ниво в Европейския съюз. Съгласно § 5, т. 4 ДР на ЗУСЕСИФ законът се прилага и за програмите за европейско териториално сътрудничество при извършване на финансови корекции, доколкото друго не е предвидено в приложимото за тях право на Европейския съюз и сключените междудържавни договори. Със Закон за ратифициране на Меморандума за изпълнение – договорености между държавите членки, участващи в програмата за сътрудничество "Интеррег V-А Румъния – България" Народното събрание ратифицира Меморандума за изпълнение. Законът е обнародван в Държавен вестник, бр. 16 от 26.02.2016 г. и е в сила от 26.02.2016 г. Съгласно Меморандума за изпълнение – договорености между държавите членки, участващи в програмата за сътрудничество "Интеррег V-А Румъния – България" (Меморандума), националният орган, съответстващ на Управляващия орган, с координираща роля за територията на България, е Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Между функциите на националния орган – т. 3, б. "к", е и предотвратяването, откриването и отстраняването на нередностите, допуснати в България. Съгласно т. 2. 3. от Меморандума, А. Финансови корекции, т. 1. "Всяка страна членка носи отговорност за разследването на нередностите, допуснати от бенефициерите, разположени на нейна територия.... Страната членка налага финансови корекции във връзка с отделни или системни нередности, установени по проектите или програмата. Финансовата корекция се състои в отмяна на част или на цялата сума на публичните средства, разплатени по отделен проект или по програмата." Съгласно т. 4 от правомощията на Националния орган той гарантира, че е създаден ефективен механизъм за разглеждане на жалби, отнасящи се до отпуснатите средства по програмата. С оглед на така действащата нормативна уредба – правото на Европейския съюз, международния договор и националното право, правилен е изводът на съда, че Националният орган е компетентният орган да определи финансова корекция на бенефициер по Програмата Интеррег (в този смисъл Решение № 10169 от 1.08.2017 г. на ВАС по адм. дело № 826/2017 г. и Решение № 10651 от 28.08.2017 г. на ВАС по адм. дело № 3777/2017 г.). Освен че Националният орган е компетентен да определи финансова корекция на Асоциацията, с оглед на задължението му по Меморандума и на разпоредбата на § 5 ДР на ЗУСЕСИФ, именно по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове следва да бъде осъществен и гарантираният от Меморандума на бенефициера механизъм за разглеждане на жалба досежно отпускането на средства от програмата. Дотолкова, доколкото в Меморандума няма дефиниция на нередност, а по отношение на финансовите корекции за нередности, налагани от Комисията на Европейския съюз, Меморандумът препраща към Регламент № 1303/2013 г., следва да се приеме, че за целите на Програмата Интеррег нередността ще има съдържание идентично с това по чл. 2,
Регламент № 1303/2013, съответно по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ. Съдържанието на понятието финансова корекция, съгласно т. А. 1. от Меморандума, е идентично с това по чл. 70, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ. Правилен е и изводът на съда, че оспореният акт е издаден в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила – чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ. Спорът по делото е досежно правилността и обосноваността на изводите на съда за материалната незаконосъобразност на оспорения акт. За да е налице нередност по смисъла на чл. 2,
Регламент № 1303/2013, е необходимо да е налице: а) действие или бездействие на икономически оператор, б) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагането, и в) има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. По делото е безспорно, че Община Русе има качеството на икономически оператор по смисъла на чл. 2,
Регламент № 1303/2013 г. – тя участва в изпълнението на помощта от Европейския фонд за регионално развитие и по делото се разглеждат нейни действия по извършена обществена поръчка във връзка с изпълнението на финансиран от Съюза проект. Съдът неправилно е приел, че не са налице констатираните от органа нарушения на националното законодателство - по чл. 70, ал. 7, т. 1 и т. 2 от ЗОП и чл. 33, ал. 1 ППЗОП. Сьгласно чл. 70, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), обществените поръчки се възлагат въз основата на икономически най-изгодната оферта, като в ал. 2 от същия член са посочени критериите, въз основа на които се определя икономически най-изгодната оферта. Законът дава възможност на възложителя, в рамките на неговата оперативната самостоятелност да избере критерия, въз основа на който ще се определи икономически най-изгодната оферта, както и да определи показателите, включени в него, относителната им тежест и начина за определяне на оценката по всеки показател. С цел да бъде избегнат прекомерен и необоснован субективизъм, законодателят е указал в чл. 70, ал. 7 ЗОП, че методиката за определяне на комплексната оценка трябва да съдържа начина за определяне на оценката по всеки показател. Начинът трябва да осигурява на участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката за всеки показател, като за качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочва начина за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка. Целта на цитираната разпоредба е да се гарантират, както интересите на възложителя и на потенциалните участници в процедурите, така и спазването на основните принципи на ЗОП, посочени в чл. 2 от същия закон и ефективното разходване на обществените средства. В конкретния случай, в обявата за обществената поръчка и в документацията за участие, възложителят е посочил, че услугата ще бъде възложена въз основа на икономически най-изгодната оферта, при критерий за възлагане "оптимално съотношение качество/цена ", което се оценява въз основа на цената, както и на показатели, включващи качествени аспекти, свързани с предмета на обществената поръчка. Наред с това, възложителят е включил в методиката за определяне на комплексната оценка на офертите качествен показател - "Техническо предложение за изпълнение на поръчката в съответствие с изискванията на възложителя, заложени в Техническото задание"- с относителна тежест 40, т. Показателят за оценка "(ТП) Техническо предложение за изпълнение па поръчката" се състои от два подпоказателя - "Разпределение на ресурсите и организация на екипа (РРО) " и "План за управление на риска" (ПУР). В Методиката за определяне на комплексната оценка на офертите, възложителят е посочил, че оценката по подпоказател "Разпределение на ресурсите и организация на екипа (РРО)" се извършва съгласно описанието в приложената в Методиката таблица, като всеки участник може да получи 30, 15 или 5 точки за своето техническо предложение. Според приложеното в таблица описание, за да получат 30 или 15 точки, участниците трябва да представят техническо предложение, което "надгражда минималните изисквания на възложителя, посочени в Техническата спецификация ", при условие, че са налични две (за 15, т.) или три (за 30, т.) от следните обстоятелства:
Предложени са мерки за вътрешен контрол и организация на екипа от експерти, с които да се гарантира качествено изпълнение на поръчката.
За всяка дейност са дефинирани необходимите ресурси за нейното изпълнение (информация, документи, срещи с Възложителя, срещи със заинтересовани страни и др.) и задълженията на отговорния/те за изпълнението й експерти.
Обосновани са и други дейности, извън посочените в изискванията на Възложителя, за които е доказана приложимостта и полезността за качественото и срочно изпълнение на поръчката.
От горното е видно, че за да получат максималната оценка от 30, т., участниците трябва да включат в своите технически предложения и трите обстоятелства, посочени в таблицата, но третото обстоятелство включва изискване участниците да предложат и други дейности, извън посочените в изискванията на възложителя, за които е доказана приложимостта и полезността за качественото и срочно изпълнение на поръчката.
Не могат да бъдат споделени изводите на съда, че формулираната от възложителя методика за оценка не поражда неяснота относно това, какво би следвало да включат в офертите си участниците, над минималните изисквания, за да получат максимален брой точки, съответно, с настъпването на кои обективни обстоятелства и/или по какъв обективен критерий оценителната комисия ще извърши оценка относно "качественото и срочно изпълнение на поръчката".
Така формулираната методика поражда неяснота относно това какво би следвало да включат в офертите си участниците над минималните изисквания, за да получат максимален брой точки, съответно по какъв обективен критерий оценителната комисия ще извърши оценка относно "надграждането на техническата спецификация" в офертата и наличието на "дейности, извън посочените в изискванията на възложителя, за които е доказана приложимостта и полезността за качественото и срочно изпълнение на поръчката". Т. е. само и единствено от комисията за оценка зависи дали предложените дейности, извън техническата спецификация, ще се считат за допълнителни дейности, които повишават качеството на офертата (качеството на изпълнение на поръчката) или същите няма да бъдат оценени със съответният брой точки, тъй като не са необходими за конкретните нужди на възложителя/не повишават качеството и срочното изпълнение на поръчката. Участниците не са поставени при равни условия - не знаят при какви предложения ще получат най-високата оценка. Нещо повече, Методиката за оценка следва да бъде изготвена така, че при нейното прилагане да се стигне до обективно, прозрачно и конкурентно класиране на офертите. Тя трябва да бъде предвидима и ясна, т. е. участниците да са наясно още преди подаването на офертата колко точки биха могли да получат при представяне на своята техническа оферта, както и да преценят какво точно да предложат, за да получат максимален брой точки по съответния показател. В тази връзка няма как да бъде направен извод, че е описано ясно как ще бъде извършена оценката на допълването и надграждането на базовите изисквания към изпълнението, без да е налице яснота какви допълнителни дейности комисията ще приеме за такива, които допринасят за качественото изпълнение. Възложителят не е формулирал предварително измерими и обективни критерии и изисквания, което предпоставя присъждането на точките в субективната преценка на комисията.
ЗОП не забранява дефинирането на показатели за оценка, които нямат точен математически или друг стойностен израз, но в конкретния случай изискванията за "други дейности" са субективни величини и липсата на конкретни указания от страна на възложителя води до значителна свобода на интерпретацията от страна на членовете на комисията при присъждането на точки в изключително голям диапазон.
Предвид горното, настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че участниците са били поставени при равни условия, както и че са знаели при какви предложения ще получат най-високата оценка.
Съгласно чл. 70, ал. 5 ЗОП показателите не трябва да дават неограничена свобода на избор и трябва да гарантират реална конкуренция. С цел спазване правилата на ЗОП, е необходимо методиката да съдържа или математическа формула, или ясно и недвусмислено да се посочват стъпките, които комисията следва да спазва, като липсата на механизъм за преценка доколко ще бъде обективна комисията при поставяне на конкретни оценки, води до нарушение на принципа на публичност и прозрачност. Липсата на конкретни насоки какво ще се приема от комисията за "надхвърлящо заложените минимални параметри" на показателя, на практика лишава от информация потенциалните участници какво следва да бъде тяхното предложение, за да получат максимална оценка, както и създава предпоставки за изцяло субективна оценка.
Няма как да бъде направен извод, че е описано ясно и точно как ще бъде извършена оценката на допълването и надграждането на базовите изисквания към изпълнението, без да е налице яснота какви допълнителни дейности комисията ще приеме за такива, които допринасят за качественото изпълнение.
Подпоказателят "План за управление на риска (ПУР)" от показател "(ТП) Техническо предложение за изпълнение на поръчката" се отнася до мерки за преодоляване и предотвратяване на идентифицирани от възложителя потенциални рискове, които могат да окажат влияние върху изпълнението па договора, и тяхното управление от изпълнителя", като "участниците следва да обяснят идентифицираните потенциални рискове, както и да предложат стратегия - адекватни мерки за тяхното управление и начин, по който предлагат да действат при всеки един възможен риск с цел негативното му влияние да бъде ограничено или въобще да не настъпи."
Съгласно чл. 70, ал. 5 ЗОП, показателите, включени в критериите по ал. 2, т. 2 и 3, трябва да са свързани с предмета на поръчката. Те могат да съдържат фактори, които се отнасят до всеки етап от жизнения цикъл на строителството, доставките или услугите, независимо че тези фактори не се отнасят до характеристиките, посочени в техническите спецификации. Те не трябва да дават неограничена свобода на избор и трябва да гарантират реална конкуренция.
Дори да приеме, че формираният подпоказател "План за управление на риска" е в пряка връзка с качеството на изпълняваните дейности от предмета на поръчката, възложителят е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗОП (ППЗОП).
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ППЗОП указва, че възложителите могат да изискват представяне на планове, графици и други документи, свързани с организацията на изпълнение на дейностите, доколкото представят изпълнението в съответствие с офертата на участника и изискванията на възложителя. Второ изречение на същата норма, обаче, безусловно забранява пълнотата и начинът на представяне на информацията в документите да се използва като показател за оценка на офертите. Следователно, тълкуването на посочената разпоредба води до извода, че забраната за оценяване на пълнотата и начинът на представяне на информацията за плана за управление на риска следва да се разбира като залагане на такава методика, която отчита субективното разбиране на възложителя относно изпълнение на поставените изисквания от страна на участниците, оценявайки степенувано възможността за пълнота на техническото предложение, използвайки общи изрази и/или пояснения на понятия, даващи възможност на помощния орган на възложителя да занижи или завиши оценката на участник чрез субективна преценка, отчитайки подробното, детайлно, пълно и прочие описание на дейностите, задачите и т. н.
Следователно, възложителят е използвал пълнотата и начинът на представяне на информацията в документите като показател за оценка, като се е позовал на алтернативно изброяване на обстоятелства (поне едно от следните обстоятелства, всяко едно от следните обстоятелства), които да бъдат предмет на оценка. Алтернативното изброяване на обстоятелства не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите, като по този начин не се осигурява гаранция, че за изпълнител ще бъде избрано лицето, предложило икономически най-изгодна оферта.
За да е налице нередност освен нарушение на правилата за възлагане на поръчка е необходимо и конкретното нарушение да има или да би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза. Тестът, който Съдът на Европейския съюз е установил в практиката си, за да прецени има ли или би ли могло съответното нарушение на правилата за обществените поръчки да нанесе вреда на бюджета на Съюза е "че неспазването на правилата за възлагане на обществени поръчки съставлява нередност по смисъла на член 2, точка 7 от Регламент № 1083/2006, доколкото не може да се изключи възможността то да има отражение върху бюджета на съответния фонд" – решение от 14 юли 2016, Wrocіaw, С-406/14, EU: C: 2016: 562, точка 45 (член 2, точка 7 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 година за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999 е идентична с член 2, точка 36 от Регламент № 1303/2013 и позоваването на отменения регламент, с оглед на член 152, параграф 2 от Регламент № 1303/2013 се счита за позовавания на новия). В случая не може да се изключи възможността това нарушение да има отражение върху начина на разходване на средствата на Съюза, тъй като не е ясно какви други потенциални участници биха участвали в поръчката и какви оферти биха подали, ако допуснатото нарушение не беше осъществено.
С оглед на горното изводът на органа, че бенефициерът е осъществил нередност чрез нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1 и т. 2 ЗОП и чл. 33, ал. 1 ППЗОП е правилен.
С оглед характера на нарушението е обективно невъзможно да бъде установено конкретното финансово отражение на вредата, за да се определи точно разликата между разходваните средства при и без нарушенията. При стриктно спазване на приложимите правила, и други участници можеха да подадат оферти, съответно при законосъобразно описание и прилагане на условията на поръчката и правилата на оценка, класирането на участници можеше да бъде различно и средствата на Европейския съюз да бъдат разходвани по-ефикасно. Ограничаването на възможността на икономическите оператори за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка винаги създава потенциална възможност за настъпване на вреда в бюджета на ЕС.
В обжалвания административен акт ясно са посочени финансовите последици от допуснатите нарушения, както и мотиви за индивидуализиране на размера на финансовата корекция за установената нередност. Ръководителят на Националният орган е изложил и съображенията си за налагане на корекция размер на 5 % от допустимите разходи по засегнатия договор, като при изчисляване на основата на финансовата корекция е изваден собственият принос на бенефициера.
Предвид гореизложеното, законосъобразно Националния орган е приел наличие на извършена нередност и е определил финансова корекция в размер на 5 % от допустимите разходи по засегнатия договор, съгласно т. 9 (неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението или в документацията за участие) от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове.
Като е стигнал до извод, различен от горния и като е отменил оспорения пред него административен акт АССГ е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и вместо него – постановено друго – по съществото на правния спор, с което жалбата на община Русе срещу Решение № РД-02-14-370 от 23.04.2018 г., на ръководителя на Националния орган по програмата за сътрудничество "Интеррег V-А Румъния – България" 2014 – 2020 г. бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 200 лв., определен по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 144 АПК.