Решение № 9614 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5378/2013 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Ямбол против решение № 26/12.03.2013 г. по адм. дело № 16/2013 г. на Административен съд - Ямбол. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на § 5, ал. 1 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила във връзка с анализа на приобщените доказателства и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационна жалба срещу първоинстанционното решение е подадена и от Ели Иванова Попова, от гр. Ямбол в частта му, с която са дадени задължителни указания на органите на НОИ досежно начина на зачитане на осигурителния й стаж. Посочва, че административният съд не е съобразил дадените с писмо № 91-01-11/33-00-129 от 8.06.1998 г. съвместни указания на Управителя на НОИ и Министерството на образованието и науката, съгласно които положеният трудов стаж в извънучилищните педагогически учреждения се зачита за учителски трудов стаж. Жалбоподателката сочи, че "съдът не е съобразил мотивите изложени в решение № 3497/2007 г. по адм. дело № 492/2007 г., решение № 1719/01 г. по адм. дело № 6295 и решение № 13023/2009 г. по адм. дело № 6741/2009 г. на VI отд. На ВАС". Според нея правният й интерес за обжалване се състои в това, че мотивите са задължителни за административния орган на когото е върната преписка за повторно решаване на въпроса. Всяка от страните счита жалбата на другата за неоснователна и претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Ямбол и за недопустимост на касационната жалба на Ели Иванова Попова, от гр. Ямбол. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалбата на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Ямбол за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 09-1/3.01.2013 г. директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Ямбол е потвърдил разпореждане № ПП 754/5.12.2012 г. на началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ, с което на Ели Иванова Попова е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО. Органите на НОИ са установили, че заявителката е навършила 57 години, 04 месеца и 01 ден към датата на подаване заявлението за пенсиониране и притежава минимално изискуемата възраст по § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО. Приели са, че от придобития осигурителен стаж от 38 години, 00 месеца и 11 дни само 10 години и 1 месец е учителски. На основание чл. 19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж са отказали да зачетат придобития от Попова стаж за периода 15.09.1974 г. - 9.09.2002 г. на длъжността преподавател в Детска музикална школа към НЧ "Съгласие 1862" - гр. Ямбол за учителски стаж. С решение № 26/12.03.2013 г. по адм. дело № 16/2013 г. Административен съд - Ямбол е отменил решение № 09-1/3.01.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Ямбол и потвърденото с него разпореждане № ПП 754/5.12.2012 г. на началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ. Върнал е преписката на административния орган за произнасяне съобразно указанията по прилагане на материалния закон, дадени в мотивите на съдебното решение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че актовете на органите на НОИ са издадени в нарушение на материалноправни разпоредби - основание за отмяната им по чл. 146, т. 4 от АПК. Посочил е, че трудовият стаж на учителите в детските музикални школи до влизане в сила на разпоредбата на чл. 41 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП) отговаря на изискванията за преподавателска дейност разписани от Правилника за школите по изкуствата и Указ № 330 за народната просвета (отм. 1991 г.). По делото е установено, че за периода 15.09.1974 г. - 30.06.1996 г. Ели Иванова Попова е работила като преподавател в Детска музикална школа към НЧ "Съгласие 1862" - гр. Ямбол, в която съгласно длъжностната и характеристика, обучението се е осъществявало по утвърдени учебни планове, а урокът е бил основна форма на учебно-възпитателна работа. Преподавателите са били задължени да изработват годишни и срочни планове за разпределението на учебния материал, да вписват взетия учебен материал в дневника (материалната книга), а при индивидуално обучение и в бележника на учащия се, да следят за редовното посещение на учебните занятия и да подпомагат изоставащите, да присъстват на заседанията на преподавателския съвет, да вземат участие в работата му и своевременно и точно да изпълняват приетите решения. Посочените обстоятелства са удостоверени от работодателя и осигурител на Попова въз основа на утвърждаваните в началото на всяка година списъци, дневниците и изплащателните ведомости и законосъобразно са ценени от първоинстанционния съд при анализа на доказателствата. Разпитът на свидетели досежно същите факти, макар и допуснат при липса на основания не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Видно от представената по делото диплома за завършено висше образование, Ели Попова е придобила такова във Висшия музикално педагогически институт в гр. Пловдив по специалност "Музикална педагогика". Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО за учителите е предвиден период до 31.12.2020 г., в който могат да се пенсионират при облекчени условия - три години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО и учителски осигурителен стаж както следва: до 31.12.2011 г. - 25 години за жените и 30 години за мъжете, който след 31.12.2011 г. се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца до достигане на 28 години за жените и 33 години за мъжете. Положеният труд на учебно - възпитателни и организационно - педагогически длъжности се зачита за учителски на основание чл. 15 от Указ № 330 за народната просвета (обн. Известия, бр. 90/1954 г.). Съгласно чл. 4 от Правилника за школите по изкуствата (обн. ДВ, бр. 13 от 13.02.1981 г.) - тези учебни заведения могат да се организират от общинските народни съвети, народните читалища, профсъюзите и други домове на културата при условията и по реда определени със самия правилник. В качеството им на извънучилищни заведения с приравнени права, категоризиране и заплащане с пионерските домове, ученическите спортни школи и другите извънучилищни учебно-възпитателни заведения положеният в тях преподавателски стаж при действието на визираната нормативна уредба следва да се категоризира като учителски. Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Нормата на чл. 19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е материалноправна и не може да преурежда съществували трудови и осигурителни правоотношения без да и е придадено обратно действие. Административният съд е постановил своето решение при точно прилагане на материалния закон, вярна преценка на фактите и не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствени правила, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалбата на Ели Иванова Попова, от гр. Ямбол за процесуално недопустима. Решението е благоприятно за нея, поради което не е налице правен интерес от предприетото оспорване (чл. 210, ал. 1 АПК). Предвид изхода на спора по двете касационни жалби неоснователни са исканията за разноски и на двете страни.