Решение № 7266 от 3.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район (БДИБР) срещу Решение 469/ 29.11.2022 г., постановено по административно дело 470/ 2022 г. на Административен съд - Стара Загора (АССтЗ), с което се ОТМЕНЯ Решение РР-4574/ 24.06.2022г. на Директора на Басейнова дирекция Източно беломорски район гр. Пловдив и преписката е върната за ново разглеждане при спазване указанията на съда по тълкуване на закона. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Счита се, че при проведеното административно производство по издаване на процесното решение за отказ по безспорен начин е установено, че дружеството не е спазило условие по разрешително, издадено от Директора на БДИБР. Иска се отмяна на съдебното решение като необосновано и неправилно и да се потвърди решението на директора на БДИБР. Допълнителни аргументи в тази насока са развити в представеното писмено становище. Ответникът- Община Казанлък не ангажира становище по подадената жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Намира, че решението на АС- Стара Загора е неправилно, поради което същото следва да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение, Административен съд Стара Загора ОТМЕНЯ Решение РР-4574/ 24.06.2022 г. на Директора на Басейнова дирекция Източно беломорски район гр. Пловдив и преписката по Заявление РР-02-231/ 03.07.2020г. на Директора на БД Източно беломорски район е ВЪРНАТА за ново разглеждане при спазване на указанията на съда по тълкуване на закона. За да достигне до този правен извод решаващият съд е установил, че на Община Казанлък е издадено Разрешително 31520467/ 14.08.2014г. на Директора на БД ИБР за водовземане от подземни води от подземен воден обект Порови води в Неоген-Кватернер- Казанлъшка котловина, с код на водното тяло BG3G00000NQ003, чрез два броя тръбни кладенци, с разрешена цел за напояване на земеделски култури /оросяване на тревни площи/ и други цели. Решаващият съд е посочил, че със Заявление на Община Казанлък в качеството му на титуляр на разрешителното, подадено на 03.07.2020г, преди да изтече през август 2020 г., пет годишния срок, считано от 14.08.2014г. общината е поискала продължаване на разрешително за водовземане от подземни води. В хода на административната процедура по продължаване срока на действие на разрешителното е извършена служебна проверка с предмет условия на разрешителното. С Решение РР-4574/ 24.06.2022г. на Директора на Басейнова дирекция Източно беломорски район гр. Пловдив на основание чл.78 ал.2 т.3 вр. с чл.48 ал.1 т.11 от ЗВ, вр. с чл.118г ал.3 т.1 и чл.118в ал.1 т.2 от ЗВ е отказано продължаване на срока на действие на Разрешително 31520467/ 14.08.2014г. за водовземане от подземни води. Правните изводи, които мотивират отказа са, че към датата на заявлението Община Казанлък не е спазила изискванията на чл.48, ал.1, т.1 от ЗВ, а именно да изпълнява условията в издаденото му разрешително по реда на този закон. Решаващият съд е посочил, че към настоящия момент правилото е отменено, но следва имплицитно от описаната поредност на действията- пломбирането на водомерите и към 28.10.2014г. и към настоящия момент поставя началото на срока на упражняване на правата на водовземане, чрез вече изградените съоръжения. Решаващият мотив на адм. органа за отказа да продължи срока на разрешителното е условието по чл.118в ал.1 т.2 от Закона за водите, а именно не се разрешава водовземане от подземни води, когато съоръжението не е включено в регистъра, а той не е в предметния обхват на чл.78 ал.2 т.3 от Закона за водите. Според адм. съд подвеждането на отрицателния факт по чл.118в ал.1 т.2 от ЗВ под правната квалификация на чл.78 ал.2 т.3 от Закона за водите е несъответно и неотносимо към разрешаване на материалния въпрос за съществуване на правото да се продължи срока на разрешителното с оглед спазване на поставените в него условия и предвид извършеното пломбиране на ТК1 и ТК2. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на адм. съд е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, като е установил надлежно правно- релевантните факти, свързани с адм. правоотношение по ЗВ. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на всички искания и доводи на страните- чл. 235, ал. 2 от ГПК, чл.172а, ал.1 и ал.2 АПК. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за наличието на противоречие на решението с материалния закон. Несъстоятелно е твърдението в касационната жалба за неправилност на заключението на съда, че не са налице основания за продължаване действието на разрешителното. Правилни и обосновани са изводите на съда за незаконосъобразност на издаденото решение за отказ на директора на БД ИБР. Предмет на оспорване е Решение от 24.06.2022 г. на Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, с което е отказано продължаване срока на действие на Разрешително от 14.08.2014 г. за водовземане от подземен воден обект чрез два броя тръбни кладенци (ТК) с цел на водовземането за напояване на земеделски култури и други цели. От събраните по делото доказателства е установено по безспорен начин, че Община Казанлък притежава Разрешително за водовземане от подземни води от 14.08.2014 г. и в предвидения в чл. 78, ал. 1 ЗВ срок е депозирано писмено заявление за продължаване срока на действие на издаденото разрешително. Искането е било допустимо и подлежало на разглеждане. Действително в издаденото разрешително от 14.08.2014г. изрично е отразено задължение за изграждане на съоръжения за водовземане от подземни води два броя тръбни кладенци и в 15-дневен срок от изграждането им да уведоми писмено Директора на Басейновата дирекция за приемане на съоръженията. На основание чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ, индивидуалното използване на водите и водните обекти е налице, когато съответното право се осъществява от определен титуляр. Започването на водовземането по чл.44, ал.1, чл.50, ал.4, т.4 от ЗВ е свързано с изграждането, завършването на водностопанската система- чл.56, ал.2, т.4 ЗВ. За да се продължи срокът на действие на разрешително е необходимо да са налице предпоставките изброени в чл. 78, ал. 2 ЗВ. Съгласно изричната разпоредба на чл. 78, ал. 2 ЗВ, органът по чл. 52, ал. 1 ЗВ, продължава срока на действие на разрешителното, когато: 1. молбата е подадена в срока по ал. 1; 2. не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, и 3. са изпълнени условията на издаденото разрешително. Административният орган неправилно е отказал с мотив неизпълнени условия в издаденото разрешително, предвид липсата на постъпила информация в регистъра на водовземните съоръжения. Необосновано от БДИБР е прието, че предпоставките за удължаване срока на разрешителното не са налице, тъй като информацията за изградените кладенци не е постъпила и не е включена в регистъра на водовземните съоръжения по чл. 118г ЗВ. Съгласно чл. 118в, ал. 1, т. 2 ЗВ не се разрешава водовземане от подземни води, когато водовземното съоръжение не е включено в регистъра на водовземните съоръжения по чл. 118г ЗВ. Правилно адм. съд е приел, че в случая басейнова дирекция е имала информация за наличието на двата кладенци. В съставения при проверка на място Протокол 28.10.2014г. на БД ИБР има информация за местонахождението, дълбочината, оборудването на ТК (лист 14- 15 от делото на АС СТЗ). Те са изградени и експлоатирани съобразно издадено разрешително за водовземане, т.е. при условията на разрешителен режим. Извършеното пломбиране на водомерите от експерти на БДДР, отразено в протокол, сочи за възможността за тяхната експлоатация. Това е така защото се гарантира точност при отчитането с водомерното устройство на ползваните водни количества. Разрешителният режим по чл.56, ал.1 и ал.2 ЗВ, който в случая е налице с издаденото разрешително за водовземане е с по- голям обхват на регулация от регистрационния режим по чл.118г ЗВ и съответно съдържа данните, за местонахождението и параметрите на водовземните съоръжения чл.56, ал.1, т.10 и т.11 ЗВ. Съобразно чл. 106 ( приложима редакция ДВ, бр. 15 от 2012 г.) от Наредба 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води директорът на басейнова дирекция: включва служебно съоръженията в регистрите по чл. 112. Не е налице укоримо бездействие от страна на титуляра на разрешителното. В случая общината е предприела действия по изграждане и въвеждане в експлоатация на предвидените водовземни съоръжения, които ще осъществяват водоползването по чл.44, ал.1 ЗВ. Според Писмо от 7.07.20220г. на Началника на отдел МВОЗЗР няма задължения и липсват неплатени санкции. При така установената фактическа обстановка неправилно адм. орган е отказал продължаване на срока, поради това, че не е установена липсата на императивни предпоставки по чл. 78, ал. 2 от ЗВ. В съответствие с приложимия закон и доказателствата по делото адм. съд е преценил, че оспореният административен акт е незаконосъобразен. С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК