Решение № 166 от 22.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1994/2015 г.

Решение № 166 от 22.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1994/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев Производството е по реда на чл. 73 от Закона за частните съдебни изпълнители.

Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието срещу решение от 24.01.2015 г. по дисциплинарно дело № 56 по описа на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители на Република България, с което е отхвърлено искането на Министерството на правосъдието под вх. № 2117/4.09.2014 г. за налагане на дисциплинарно наказание на частен съдебен изпълнител А. Б., рег. № 850, район на действие - СГС. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, поради което моли настоящата инстанция да го отмени и да постанови друго, с което да наложи дисциплинарно наказание на частния съдебен изпълнител.

Частният съдебен изпълнител А. Б. и К. на частните съдебни изпълнители оспорват жалбата и молят настоящата инстанция да остави в сила обжалваното решение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 73, ал. 2 от ЗЧСИ срещу решение на дисциплинарния състав от легитимирано да обжалва лице, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата, Върховният касационен съд на Република България взе предвид следното:

Дисциплинарното производство е образувано по искане с вх. № 2117/4.09.2014 г. на Министерството на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на частния съдебен изпълнител А. Б. заради твърдения за извършени по изпълнително дело № 20148500400277 три нарушения:

1. В противоречие с чл. 428, ал. 2 от ГПК частният съдебен изпълнител с поканата за доброволно изпълнение от 5.02.2014 г. не е съобщил на длъжника за наложения запор на трудовото му възнаграждение.

1. В нарушение на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК съдебният изпълнител е присъединил по делото изпълнителен лист, издаден по друго дело и е изпратил покана за доброволно изпълнение по този изпълнителен лист, въпреки че длъжникът е представил по делото пощенски запис за плащане на сумата по изпълнителния лист.

1. Частният съдебен изпълнител е намалил размера на адвокатския хонорар, без да има такова искане от другата страна, необходимо съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК.

От събраните по дисциплинарната преписка доказателства се установява, че на същата дата, на която съдебният изпълнител е изпратил призовката за доброволно изпълнение /5.02.2014 г./, той е изпратил и съобщение на длъжника, че е наложил запор върху трудовото му възнаграждение. Видно от отбелязването на гърба на съобщението, длъжникът не го е получил не по вина на връчителя. Посредством съобщението изискването на чл. 428, ал. 2 от ГПК да се съобщи на длъжника заедно с поканата за доброволно изпълнение и за наложените запори е изпълнено, поради което не е допуснато първото описано в искането нарушение.

Съдебният изпълнител не е извършил и второто вменено му с искането на Министерството на правосъдието нарушение. Изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист от 10.01.2014 г. по гр. д. № 33835 по описа за 2008 г. на СРС за присъждане на 3 030 лв. разноски по делото, дължими от Г. Г. на Д. К. Присъединен е и втори изпълнителен лист от 5.03.2014 г. по гр. д. № 8590 по описа за 2012 г. на СГС, ГО, II лв. въззивен състав, за 1 500 лв. разноски. Длъжникът действително е представил с молба от 11.02.2014 г. доказателства, че с пощенски запис е превел на кредитора 1 500 лв. и още 700 лв., но от тези доказателства не е било ясно кое от двете задължения е погасил. Ето защо правилно съдебният изпълнител не е уважил веднага молбата за прекратяване на изпълнителното производство, а след като се е уверил, че задължението по втория изпълнителен лист е издължено.

Няма допуснато нарушение на изискването на чл. 78, ал. 5 от ГПК намаляването на адвокатския хонорар да бъде извършено само по искане на другата страна. Според неоспорения протокол по изпълнителното дело от 4.03.2014 г. адвокатът на длъжника е поискал намаление на прекомерния адвокатски хонорар на другата страна.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че частният съдебен изпълнител не е извършил нарушенията, описани в искането на Министерството на правосъдието, поради което решението на Дисциплинарната комисия да не му наложи дисциплинарно наказание е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора Министерството на правосъдието дължи на К. на частните съдебни изпълнители 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът