Решение № 9127 от 1.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16656/2013 г.

Решение № 9127 от 1.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16656/2013 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Христо Василев Везенков е подал касационна жалба срещу решението от 06.11.2013 г. по адм. дело № 7212/2012 г. по описа на Административния съд - София град в частта, в която е бил отхвърлен предявения от него срещу Столична дирекция на вътрешните работи иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на задържане със заповед № 2990/17.08.2010 г. на полицейски орган при Второ районно полицейско управление - Столична дирекция на вътрешните работи за разликата над присъдения размер от 1000 лева до пълния претендиран размер на обезщетението от 3000 лева и законната лихва върху тази разлика, считано от 07.05.2012 г., както и за заплащане на законната лихва върху исковата сума, считано от 24.12.2011 г. до 06.05.2012 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението в тази част поради необоснованост и противоречие с материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи изцяло предявения иск и се присъдят направените разноски. Столична дирекция на вътрешните работи е поискала отхвърлянето на жалбата . Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по предявения от Христо Василев Везенков срещу Столичната дирекция на вътрешните работи иск за заплащане на обезщетение от 3000 лева за неимуществени вреди, претърпени от незаконното му задържане със заповед с рег. № з-2200/24.12.2011 г. на полицейски орган при Второ районно полицейско управление - Столична дирекция на вътрешните работи, ведно със законната лихва, считано от 24.12.2011 г. Административният съд е установил, че на 24.12.2011 г., в София, със заповед № з-2200/24.12.2011 г., издадена от полицейски орган при Второ районно полицейско управление - Столична дирекция на вътрешните работи на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, на Христо Василев Везенков била наложена принудителна административна мярка "задържане за срок до 24 часа" в помещението за временно задържане на Второ районно полицейско управление. Ищецът е бил задържан за времето от 20.30 часа на 24.12.2011 г. до 12.00 часа на 25.12.2011 г. С решение № 1970 от 09.04.2012 г. по адм. дело № 84/2012 г. по описа на Административния съд - София град, влязло в сила на 07.05.2012 г., заповедта за задържане била отменена като незаконосъобразна. Административният съд приел, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е доказан по своето основание, тъй като ищецът понесъл неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически дискомфорт вследствие на задържането му за срок около 15 часа. Според мотивите на съда, престоят в помещение за временно задържане води до негативни последици върху емоционалното, психическото и физическото състояние на всяко лице. В тази насока съдът кредитирал показанията на свидетеля Васил Везенков, баща на ищеца, и въз основа на всички събрани доказателства направил извод, че за възмездяване на понесените от Христо Везенков морални вреди, следва да му се присъди обезщетение по справедливост. При определяне на размера на обезщетението били взети предвид възрастта на задържаното лице, характера на увреждането - преживявания с психотравмиращ характер със средна степен на изразеност, но без тежки клинични преживявания (поради липса на медицински документ за такива), времето на задържането, както и периода, през който е отшумявало негативното преживяване. Макар в мотивите на съдебния акт да било посочено, че обезщетението следва да се определи в размер на 400 лева, административният съд присъдил на ищеца обезщетение от 1000 лева, а за разликата от 1000 лева до пълния предявен размер от 3000 лева отхвърлил иска. Върху обезщетението била присъдена лихва от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на незаконното задържане, както и разноски от 210 лева. Съдът отхвърлил и исковата претенция за присъждане на законната лихва върху разлика до пълния предявен размер на исковата претенция, считано от 07.05.2012 г., както и за заплащане на законната лихва върху предявения размер на иска от 3000 лв., считано от 24.12.2011 г. до 06.05.2012 г. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението в обжалваната му част не са допуснати логически грешки и противоречие с материалния закон. Възприетият от съда размер на обезщетението не нарушава справедливостта, тъй като е обоснован от преценка на всички обстоятелства по делото. Не биха могли да се приемат оплакванията на касационния жалбоподател, че обезщетението не възмездява действително понесените от него болки и страдания, поради това, че не е приел лекарства за зъбобол, както и предписаната му за лечение доза метадон. Съгласно чл. 64 от Закона за Министерството на вътрешните работи, на лицето, задържано при условията на чл. 63, ал. 1, т. 1 - 5, не могат да бъдат ограничавани други права, освен правото на свободно придвижване. Лицето попълва декларация, че е запознато с правата си, като отбелязва намерението си да ги упражни или да не ги упражни (чл. 63, ал. 3 ППЗМВР). От това следва, че задържането не би възпрепятствало оказването на медицинска помощ на ищеца, ако се е нуждаел от нея. По делото е представена декларация, подписана от Христо Везенков на 24.12.2011 г., в 20.30 часа, в която той е отразил, че има здравословни проблеми и е в метадонова програма, но не желае преглед от лекар. С оглед на тези данни не би могло да се заключи, че по време на престоя си в ареста задържаното лице се е нуждаело от болкоуспокояващи лекарства, както и от прием на метадонова доза, и въпреки че е имало право, не е получило помощ. Лекарствата, донесени от бащата на Христо Везенков, не биха могли да бъдат приети в ареста, ако това не бъде разрешено от лекар. Същевременно, с оглед показанията на свидетеля Везенков, че посещението на ищеца при зъболекар е било отложено от него след празничните дни, съдът основателно е счел за недоказани твърденията му, че е понесъл страдания от болен зъб. За недоказани са били приети и твърденията, че задържаният е бил лишен от прием на метадонова доза. Тази преценка следва да се сподели, при положение, че към 20.30 часа, когато е бил задържан, ищецът е трябвало вече да е приел предписаната му дневна доза. На другият ден е бил освободен в 12.00 часа, така че задържането не би могло да попречи на приема на лекарството. По делото не е доказана схемата, по която се приема лекарството, за да се направи обратния извод. Що се отнася до обстоятелството, че ищецът е задържан в празничен ден и че е понесъл притеснения и неудобства в ареста, те са бил съобразени от първоинстанционния съд при определяне на обезщетението. Административният съд законосъобразно е присъдил законната лихва от датата на влизане в сила на решението за отмяна на задържането, с което е спазил предписаното в точка 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълкувателно гражданско дело № 3/2004 г. на Върховния касационен съд. При отсъствието на поддържаните от касационния жалбоподател основания за отмяна, решението на административния съд в обжалваната част следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото направените от касационния жалбоподател разноски следва да останат в негова тежест. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд