Решение № 13424 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10762/2009 г.

ВАСПетчленен състав11.11.2009 г.докладчик Стоил Ботев

Диспозитив

Оставя в сила решение № 6265/14.05.2009 г. по адм. д. № 1598/2009 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 13424 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10762/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Стоил Ботев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Катина Бончева, процесуален представител на Емилия Димитрова Радева, действаща като пълномощник на Димитър Христов Кехайов и Трайка Христева Иванова, срещу решение № 6265/14.05.2009 г. по адм. д. № 1598/2009 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД 46-1471 от 24.11.2008 г. на министъра на земеделието и храните в частта й, с която е направен отказ по заявление № ОА-1887 от 4.12.2007 г. да се признае право на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ. В жалбата се твърди, че от приложените по делото доказателства, не може да се направи категорично заключение за идентичността на лицето "Кехайов Христо", чиито имоти са описани в опис № 1 на архивен фонд 719к с наследодателя на касационните жалбоподатели Христо Георгиев Кехайов. Оспорва се решението в частта му, че не е налице нарушение на Конвенцията, обсъжда се разликата между признаване право на обезщетени и материално право на собственост и се твърди, че в конкретния случай въпросът е за наличието на материалноправните предпоставки за признаване на право на обезщетение, което е различно от материалното право на собственост и неговата защита. Ответникът - министърът на земеделието и горите, чрез процесуалния си представител юрк. Влаевска оспорва жалбата и желае решението да бъде оставено в сила като правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за законосъобразност на обжалваното решение и оставянето му в сила. Твърди, че са налице безспорно установени данни, от които се установява, че касаторите, като адресати на процесната заповед и като наследници на земите на общия си наследодател се легитимират с архивни документи от централния държавен архив, на гърба на които е отбелязано, че са от опис 1, архивен фонд 719к, което изключва качеството им на правоимащи лица по смисъла на чл. 19а, ал. 2, т. 2 и липсата на право на обезщетение по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на обжалване в производството пред тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение е заповед № РД 46-1471 от 24.11.2008 г. на министъра на земеделието и храните в частта й, с която е направен отказ по заявление № ОА-1887 от 4.12.2007 г. да се признае право на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ на наследниците на Христо Г. Кехайов. Както административният орган, така и съдът са се позовали на липсата на доказателства, че лицето е правоимащо по смисъла на чл. 19а, ал. 2, т. 2 от ЗСПЗЗ, във връзка с § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Право на обезщетяване по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ имат българските граждани или техните наследници, чиито земеделски земи са послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящи финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция и които са се изселили през периода 1913-1928 г. Условие за признаване на право на обезщетяване е същите да не са получили облигации и да не са били обезщетени по друг начин. По смисъла на § 66 от ЗСПЗЗ неполучилите облигации са лицата, чиито имоти са посочени като неликвидирани по опис № 12 на архивен фонд 719к, а видно от представените доказателства по делото от Централен държавен архив същите са от опис № 1 на архивен фонд 719к, поради което за описаните в тях имоти не е налице изискването собственика да не е обезщетен с облигации или по друг начин. Законосъобразно тричленния състав на ВАС е приел, че съгласно приложените доказателства е установено по безспорен начин, че Христо Кехайов попада в хипотезата на чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ, поради което за да бъде признато правото на обезщетяване, наследниците следва да докажат, че той не е получил облигации или не е бил обезщетен по друг начин, като това се установява и с изискуемите се по чл. 19а, ал. 2, т. 2 и 6 ППЗСПЗЗ документи. В § 66 ПЗРППЗСПЗЗ се дава легално определение на понятието "неполучили облигации", което се съдържа в чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ. Според него българските граждани или техните наследници, неполучили облигации, са тези лица, чиито имоти са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по спогодбата "Моллов-Кафандарис" на Централния държавен архив. От заверката на Централния държавен архив върху гърба на представените писмени доказателства, приложени към заявлението, се установява, че те се намират в опис № 1, което означава, че първата положителна предпоставка за признаване правото на обезщетение не е налице. Настоящият състав намира, за неоснователни възраженията в касационната жалба за липсата на доказателства относно идентичността на лицето "Кехайов Христо", чиито имоти са описани в опис № 1 на архивен фонд 719к с наследодателя на касац. жалбоподатели Христо Георгиев Кехайов. От приложените към адм. д. № 1598/2009 г. на ВАС решения по административни дела № 1310/2001 г. на ПОС, № 7465/2004 г. на ВАС, III о., № 95/2005 на ПОС и № 8427/2005 на ВАС, III о., настоящият състав установи, че по горните дела (които като цяло са с положителен за жалбоподателите резултат) няма направено възражение за липсата на идентичност между лицата "Кехайов Христо" и наследодателя на касационните жалбоподатели Христо Георгиев Кехайов, поради което следва да се приеме, че отметката в опис № 1 на архивен фонд 719к, касае наследодателя на касационните жалбоподатели Христо Георгиев Кехайов. Тричленният състав на ВАС е приложил правилно материалния закон, не е допуснал съществени процесуални нарушения, поради което обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия,

Цитирани разпоредби

1